Надвесих се над бездна,
хлад премина около мен,
слънцето нанякъде изчезна ,
остави вятър, по небе наслоен.
А разперени, ръцете не политат, ...

Тези сънища в в съня
Цветан Бекяров
Рано сутринта, преди докерите още да дойдат, на кораба се качи един доста беден и съсухрен човек. Той носеше под мишница картина, увита в стари изпокъсани парцали. Зад него вървеше жена на неговата възраст, на гърба на която във вързоп се полюшваше малко дете.
Жен ...

Добре разбирам го и сам,
че ти понасяш ме едвам,
но защо ли се отлага
туй, което и веднага
може тука да се стори, ...

Той не носи костюми помпозни, не се храни с прибори, на кола не се е возил и на мотор дори. Не разхожда с каишка куче. Спи върху кашон – на земята. Не помни дали е учил за студа и за вятъра. Възвишено той дори не мисли, Говори само с душа. Плаче в своите истини задавя се – за свобода! В кофите търси ...

Тръпки ме побиват,
когато срещна твойте очи
и нищо не мога да скрия,
всяка моя мисъл личи.
Но и твоите желания искам да зная, ...

Не ни трябват думи, изречения,
само устни и нощта,
нищо друго няма значение,
само пръстите ти в мойта коса,
ръцете ми, галещи твоите рамене, ...

Каква ли буря
пак ще ме спохожда,
когато вечерта уморена
пред очите ми звездите положи?
Каква ли песен ...

Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за ...

БЕЗСМЪРТИЕ
В памет на Петя Дубарова
Във нас живееш слънчева, щастлива
със свойте седемнадесет лета.
О, Боже мой, та ти си толкоз жива, ...

НОСТАЛГИЯ
Печален, залеза съзирам
на тоя отминаващ ден,
и чак сега, уви, разбирам,
че моят свят е разрушен. ...

СОНЕТ НА НАДЕЖДАТА
Не се предавай, свиркай си и пей,
бъди щастлив и весело живей!
Макар да мъкнем тежката Голгота
на своя гръб, да страдаме в живота, ...

Пищя с все сили.
Тиха ли съм?
Опънати жили.
Грешка ли съм?
Тишина. ...

Аз съм свободна и волна,
птица съм, открила небето си.
И река съм, напред устремена,
не загубила в завоите посоката си.
Само лъч и извайвам си слънце, ...

Вълните са сини,
кръвта е червена.
Дните са сиви,
водата е солена.
Душата копнее, ...

Сама признаваш, че горим -
друмищата ни различни
не ще попречат да спасим
живота си, но критични,
искам тук да си признаем ...

Дъхни ми листа.
Това умееш ти...
Сама съм в нощта...
клони дращят душата,
тихо е, тъмно във мен. ...

С бавни стъпки
на ръба съм
и вървя,
потънала в мълчание...
Отърсвам с уморените си пръсти ...

Отпечатъци от пръсти върху...
... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя... ...

Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.
Нощта превърна се във ден. ...

Без любовта съм каменностуден,
но търся таз магия всеки ден,
всеки чувства, радва се за нея,
а от мене бяга тази фея.
Сигурно прекрасна ще е тя ...

Мракът пак пристигна без покана
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .
Но няма начин, идва час ...

За всеки ден
Когато тъмна вечер над града
запали жълтите очи на самотата,
попива времето и няма не и да,
а цялото богатство на дъгата ...

Бе късно любовта си да спасим,
когато тръгнахме в различни друми,
ала остана въглен да гори
и да ни пари докато сме живи.
Бе късно в пътя си да спрем ...

А той си мислеше, че съм безразлична. Не съзнаваше, че за мен нямаше значение къде сме, с кого сме и какво правим… За мен беше важно да бъда с него.
Онова сладко чувство, че не си сам, че някой го е грижа за теб, че някой мисли за теб, ме опияняваше. Нищо, че се залъгвах, а аз така смело и силно го ...

Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко ве ...

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...

Едната ми любов тече,
но тя си има дубликати -
какво ли повече да се рече:
другите ще чакат - тарикати!?
И аз изчаквам примирен, ...

Мрак и светлина, студ и топлина, омраза и любов, скръб и радост, жар и плам, грозота и красота. Просто думи отрицателни?! Не, думи наложителни. Така красиви и ужасни, те привличат мисълта. Нима без тях не можем, нима без тях не сме хора? Без тях ние сме нищо? Да, без тях едва ли щяхме да просъществу ...

Защо трябва да кажа "Обичам те" щом не го мисля и не е така? Защо караш ме да те лъжа в очите и после казваш ми, че страдаш от това? Защо молиш ме и караш да страдам като знаеш, че безразличен си ми ти? Защо въвличаш ме в твоята болка и караш ме отвътре да кървя? Защо караш ме да страдам от твоята ф ...

Защо ти е слънцето да изгрява,
щом след това пак ще залезе?
Защо ти е луната да свети,
щом не искаш да виждаш нищо ти?
Затвори очи и погледни в тъмата, ...

Пречупва се денят,
и уморени гаснат светлини.
По тъмно птици не летят,
в безсъние не се сънува.
Крило прекършено на пеперуда, ...

Не ме е страх
да призная страха си,
не се страхувам от
чувства, мечти...
Даже гръм да падне ...

Болка! Дълбаеща душата ми
като къртица!
Всепоглъщаща, неописуема,
изгаряща, кървяща... болка.
Като светкавица, разкъсала ...