Гасне залеза. Хоризонтът потръпна.
Спусна се нощта елегантно красива,
с дълга черна рокля с боси нозе.
Разхожда се плахо по неми площади,
търси отдавна изгубената си любов. ...

Сама
Един ден той ме остави
на пътя сама.
Аз дълго гледах след него
и исках да извикам: ...

Всичко се повтаря както в миналите дни.
Времето назад се връща, а заедно с него и мойте сълзи.
Спомените крещят безгласно и не ме оставят да спя.
А аз лежа в леглото будна и се задушавам от самота.
Те са демони за мен и ровичкат в моята душа. ...

Гоня сянката ти - а ти си далечe от мене,
бавно слънцето залязва, реката тихо шуми,
ОБИЧАМ ТЕ повярвай!!!
Но един въпрос се лута в мен
"ОБИЧАШ ЛИ МЕ ТИ?"...

Покажи ми, че в живота има и хубави неща.
Докажи ми, че трябва да живея и не си струва да умра.
Покажи ми как обичаш,
кажи ми кого мразиш от дън душа.
Разкажи ми за твойте успехи, любови и страх. ...

Къде ли си, мила?
Щастлива ли си? Къде си сега?
Сред приятели някъде
или сама в стая с книга в ръка?
Писмо ли пишеш до някого друг, ...

Спри и погледни ме!
Такава съм и няма да се променя
Моля те, прости ми,
Че съм създадена да съм сама!
Макар все още да си до мен ...

Андреско Гарибалди
Колко пъти през този мой живот
Ще се уча да разбирам и обичам.
Колко хора ще ми кажат още,
С кое от многото си имена да се наричам. ...

Нов живот и ново начало
лека-полека отмиват предишната чернота...
усмивка след усмивка забравят
какво е да бъдеш пропит с болка и самота...
Нова Любов измества предишни неволи ...

Прости ми, днес отново плача.
Не, недей изтрива моята сълза
нека тя свободно да се стича.
Спри, слушай ме, недей бърза.
...

-Ти свойта младост посвещаваш:
помагаш без да обещаваш
и леко стигаш до прозрение,
в любовна тишина, замислена
и носиш полъха на озарение ...

Трудиме се упорито ние
А началникът - “умник” голям,
ни тормози - няма срам:
и работникът го мрази,
че по нервите ни лази! ...

Ето я, тя е човека, на който няй-много вярвам, тя е тази, която ми помага в трудни моменти. Малко са хората, на който наистина можеш да разчиташ. Всеки живее за себе си, не се интересува от дугите, но тя е винаги до мен и в добри, и в лоши моменти, споделяме заедно голямата радост и тежката мъка. Ко ...

Моят племеник Иван
тича винаги засмян -
мира нямам - той обича,
по игри да се увлича!
Не обича той домашни, ...

Ето ме!!!
Аз се върнах!
А, ти очакваше да те потърся.
Но днес съм друга -
на миналото пише твойто име, ...

1.
Сред всички видове любов има една, която скромно очаква да бъде залелязана и това е споделената любов.
2.
Озарението на споделената любов ме подтиква да правя непрекъснато любовни обяснения, с което доказвам, че съм откривател на нови светове, но мнозина не го разбират и затова са склонни да ме п ...

Боли ме,че не те посрещнах,
не те прегърнах
преди всичките жени,
да знаеш днес,
че имаш само мене. ...

Труден човек съм и в своя живот
много приятели нямам.
Един-двама само, но стигат за сто...
Нямам нужда от много познанства.
Живея си кротко във свойта черупка ...

Защо те обичам?
Защо в теб се кълна?
Все искам да те хвана за ръка,
а твоята безчувствена стои,така.
Защо те желая?- ...

Можеш ли да ме обичаш-
когато съм лоша към теб,
когато крещя от болка,
когато в сърцето ми гори съмнение?
Можеш ли да ме погледнеш- ...

Пося съмнение в мен
и жегна ме страха-
да не те загубя,
да не сгреша
и от ревност да поема ...

След година ще си отидеш.
Ще забравиш за мен.
Тогава друга ще заема твойте мисли.
Ще изпълва твоят ден.
Аз ще бъда само спомен. ...

Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха, ...

Как ми се иска да се натряскам...
Бързо, наекс, като ток по кръвта ми...
С поглед на скот всичко живо да стряскам
и да заплитам в слова неразбрани...
Как ми се иска всичко да счупя... ...

Градски нощи, посипани със пепел сива,
Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,
Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,
Скучни нощи, в компания на самота унила...
Златни нощи с блясък благороден - блян споделят, ...

“Да се завърнеш в бащината къща...”
Какъв ти дом! Панелни недомислици,
които вездесъщо ни превръщат
в безскрупулни, брутални, алчни хищници
залостили зад тежките врати ...

Ние един чифт не станахме никога...
Минало "бивше" всеки си имаше...
Все се опитвах да гледам към Изтока,
ти - наобратно, на Запад се взираше...
В много неща промених се за тебе... ...

“Социалната изолация на индивидите е престъпление на обществото и наказанието му е свързано със самата промяна на това общество, което не е пореден мираж, а касае отделния индивид”
В.Рибаров
Здравето е една от предпоставките на любовта, но с него не може да бъде обяснена природата й. Артур Шопенхауе ...

Градски нощи, посипани със пепел сива,
Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,
Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,
Скучни нощи, в компания на самота унила...
.................. ...

От сутринта денят сивее,
планината се е скрила,
под пелена от облаци живее,
на топло цялата се свила.
Светът изплаква своите сълзи ...

Разпервам хиляди ръце,
а други хиляди преплитам.
Прелитам нощното море
на сън
не чувам и не питам ...

Така горчиво е когато,
разбирам че си с мен докато
ти знеш че съм само твоя,
а след това ти ставаш безразличен,
ти знаеш че единствено аз теб обичам ...