Много дълго вървях... и ме водеше Вярата.
Търсех пламък... открих тебе - Огъня
По пътя неравен с пресъхнали устни
Исках капка... открих тебе - Жива вода.
Дойде, за да стоплиш, а после опиеш ...

Къде си, омайнице, дето плени ме?
Внезапно изчезна. От мене се скри.
И дума не каза. Край мене премина.
Сърцето без тебе пак тук ще тъжи.
Омайнице мила! Защо ме измъчваш? ...

4 цигари с едно автоматно кафе – достатъчно добро, 178 тегела с новите ми ботуши по мръсните мраморни плочи на гарата, насъбран студ по настръхналите ми бедра в посока крайна на четирите ми крайника, новата брадва на беззъбия циганин в мръсно-бежова шуба с ципове, последните червени чушки в розови н ...

Върни ме в мен,
аз искам да съм чиста! Измъкни ме
от този плен,
от този маскарад!
Обичай ме такава, прегърни ме! ...

Това съм аз - онази, другата,
която ти така и не видя,
дотолкова зает да ме погубваш, че
пропусна да се запознаеш. Не успя.
Това съм аз - онази, тихата, ...

Най-истинската есен
Не беше тя в оголените клони,
във птиците, когато си отиваха.
Не е била във стъпките на вятъра,
оставили в сърцето празна диря. ...

Нима не се изпитах
в нощите безсънни?
Не постих ли,
не се молих във сълзи?
И отговорите в сърцето търсих, ...

Свобода или изгнание?
Ах, грозно вечно отчаяние,
безмълвна гледам те в очите,
a сърцето тупка пак в гърдите.
И чакаш ти, а мисля аз… ...

В стаята огнището догаря,
в мене се разпалва любовта.
Нежен шепот тайничко отваря -
неотключвана - вратата на страстта.
Впити от наслада устни влажни, ...

На всички пораснали
и непораснали деца
Бъди дете!
Каквото виждам те сега!
Не настоявай да пораснеш. ...

Тъга
Понякога наистина боли,
когато чувстваш, че си сам.
Усещаш как бавно гори
душата в дяволски плам. ...

Вярваш ли?
Вярваш ли, че още те обичам,
че още плача тайно във нощта?
Забравила смеха, за да ти се вричам,
вярваш ли все още във това? ...

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.
Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седм ...

Занизаха се дните ни отново –
все същият рефрен.
Дали ще има дъжд
или пък слънцето изгрява,
към думите ме връща ...

Затвори очите ми,
не искам да виждам, когато теб те няма.
Заглуши ушите ми,
не искам да чувам, когато си отиват стъпките ти.
А устните ми от закана нека онемеят, ...