остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...
черна кръв засъхнала във времето, ...

Събудих се
от вятъра
напиращ да проникне
вътре
някъде... ...

Девети септември 2006 година!
Девети септември 1944 година!
Шестдесет и две години от тогава...
И ние - почти 40 годишните...
И те - почти 62 годишните... ...

Смъртта
Смъртта е край... защо ли?
Нали начало друго идва после,
но краят, въпреки това - голям е,
душа сиротна "Бог да прости". ...

ПОЛЪХ
Прокарвам нежно длан по теб,
но плътно, за да забележиш.
Навръщане съм като полъх,
мъха по кожата влудявам. ...

Не си мисли, че твой е този свят,
не живей във розов цвят.
Не витай във облаците,
а стъпи си здраво на краката
и виж какво ти е подготвила съдбата. ...

ДОВИЖДАНЕ, ЛЮБОВ!
Довиждане, любов,
довиждане!
Любов скандална,
непозната... ...

Говориш ми и зная, че ме мамиш,
но пет пари не давам за това.
Без значение какво ще ми кажеш -
то, както винаги, ще е лъжа.
Нищо истинско във тебе няма ...

Помогни ми, Любов, да намеря пътя,
по който да вървя и да открия вярната посока.
Колко душата трябва още да обърква,
за да може да обикне отново живота...
Помогни ми,Любов, да бъда силна, ...

Без теб
Цигара, пепелник и празна стая.
Какво остана ми от теб?
Нима такъв ще бъде края?
Празна къща, спомен блед... ...

Липсваш ми, искам те, чакам - твоята нежност, обич, любов. Желая те, но теб вече те няма, а те виждам в спомените си и вехна бавно. Пролет идва, природата се преражда сякаш, Всичко пак позеленя, стана прекрасно, а аз умирам бавно и на теб дължа това, но обещавам - "ще ти се издължа"!

Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тича ...

Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.
Аз непрестанно тъжа - в зората, ...

Нежността е в мен и в очите струи
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна ...

Отново тъмната нощ пропада в безкрая,
над улиците пусти тегне мрачна самота.
Колко отдавна се търсихме с тебе, не зная,
за да открием в другия своята сродна душа.
А сега, в стаята уютна, запалили свещи ...

Мечтая за ден в гората...
да походя боса и да усетя тревата.
Да легна на земята и помириша цветятя,
да погледна небето... какво, като е мрачно.
Да закапe дъждец и да измие душата. ...

Все се чувстваме затворени
в свят,
в който все нещо се чупи.
Загубим ли нещо,
сме като отровени, ...

Домът е там, където
прозорците са езерни дървета.
Градините се сливат с хоризонти
и ти Царица си без царство.
Едно дихание - росата утринна ...

You held my hand and walked me home, I know
Why you gave me the kiss, it was something like this, it made me go oh oh
You wiped my tears, got rid of all my fears, why did you have to go
Guess it wasn't enough to take up some of my love, guys are so hard to trust
Did I not tell you that I'm not like ...

ПРЕДЕСЕННО Петолиние от жици се простира, мелодия от птици зазвуча, съблеченото лято се прибира във сплетени от времето гнезда. Слънцата много рано свечеряват, на лозето покапа захарта, хамбарите препълнени не дават да плъзнат пипалата на глада. Бих искала да знаят висините за хорските предесенни кр ...

Герито е зле,
че отива на море,
казва, че било добре,
виждам аз - не е!
Там вълните са пенливи, ...

Нима е трудно стената помежду
ни да свалиш?
Нима е трудно гордостта си ти да
победиш?
Нима е трудно ръката ми във ...

Те казаха, че аз съм те убил.
Нима бях длъжен да приема любовта ти?
Разпитваха къде, с кого съм бил,
почувствах се като герой на филм,
във който се разказва за смъртта ти. ...

Как се познава дали си изискан?
Маркови дрехи? Обноски? Парфюми?
За да си класов с какво си клиширан?
Арт - персонажи? Изтънчени думи?
Кой правилата за ВИП определя? ...

Твоят прозорец пак свети
и сенки по него се виждат,
Сякаш играят в пиеси
илюзиите ми, дето прииждат...
В стъклото ти театъра твой ...

Изгорях,изгорях и вече изтлявам;
утре ще бъда пепел най-черна...
За думи и случки - не! - не съжалявам
и съпруга бях, и блудница не вярна.
Припламвах сред толкова много ръце; ...

на Атанас, който не спря да ме обича въпреки всичко
Много, много мъже минаха през живота ми
и всеки изчопли името си в мойто сърце...
Всеки направи своя пътека в душата ми
и всеки старателно открадна от нея парче.... ...

Устните ми
се напукват
от мълчание
Той: върви по тротоара,
подритвайки с болка ...

Хвърчах с колата към дома си... По пътя нямаше движение. Лениво реех мисълта си и изведнъж видях... знамение! Човек с криле над мен летеше, в шпалир от облаци - възглавници... И на дърветата шептеше мечтите си във танц бз граници... За миг настръхнах... Вцепених се... Душата ми напусна тялото... Със ...

Забавляваше се от мисълта да потъне в бездънната тълпа.Искаше й се мракът на някой задимен нощен бар да я обгърне и да се слее с черното на очилата й. Чувстваше се най-удобно сгушена в тъмнината. Там рядко я забелязваше някой и тя се изживяваше като пълновластна владетелка на мрака. Беше до такава с ...

На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...

Ела,
денят за мен -
дърво от вятър разлюляно,
натегнало от плод
и с крехка шумица застлано, ...