Здравей,ето че пак ти пиша.Сама съм в моята болна от самота стая.Изпаднала съм в бездната на едно черно съзнание,разцепено от безличната и ужасна действителност.Апатия и липса на всякакви случки,липса на мъже,приятели,близки..любовници.ЛУДОСТ.Липса на топлина човешка.Липса на хора,само улици и движе ...

За пореден път ще вярвам в любовта
и пак ще разчовърквам стари рани.
Страховете ще изровя от пръстта
на погребаните кукли-порцелани.
Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание, ...

Откраднал не малко сърца,
присвоил замечтани въздишки-
ти смяташ,че твой е света,
редом с отлетели усмивки.
Но искам да спреш-вече стига! ...

Отдавна пламъка на първата ми обич,
горял бе и изгасна в самота.
Но и днес понякога във мен прехвърча
онази лумнала по теб искра.
Твоето лице ме кара да си спомням, ...

Лилави тюрбани развиват стълбове дим.
Асфалтът е мокър, прозрачен килим
и в него с
e виждат, безлични прииждат
хиляди птици - неонови лампи, ...

Здравей,колега. Тази вечер
при теб на бара ще поседна.
Налей ми вино с малко чер пипер,
че снощи нещо съм настинала.
Поглеждаш ме, ще прихнеш май. ...

Невинна бях,че те обичах.
Невинна бях,като дете.
Да бъда твоя,се заричах!
Невинно бе и моето сърце.
Всяка вечер аз сънувам теб и твоите очи. ...

Не знам коя съм аз-
грешница или светица..
Жена, дете и майка,
понякога любима..
Животът бърза, бърза ...

Боли..и всичко в мене плаче,
боли ме,а ти вече си далече!
"Обичам те",така ми каза,
и замина някъде в безкрая..
Аз исках да те върна,но не можех! ...

Не се сърди!
Не казвай сбогом!
Не ме вини,
че ме плени!
Не ти се сърдя-знам ...

О, вечност, нещастие! О, враг!
А ти, миг, си тъй нещастен, празен.
Никога не ще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран, тъй мразен.
Времето за мен е спряло. ...

Когато ти от мен си тръгна,
в мене всичко истинско умря
и после ти отново се завърна
и възкреси ме пак от пепелта!
Но днес си тръгвам аз с тъга ...

Обичам ви мои слънца,
заради топлината,
огряваща премръзналото ми
от търсене сърце.
А усмивките ви, ...

....поетите ги оценяват след смъртта им,
тези които - в техният свят не са живяли...

Задушница
Седя и мисля-
колко ли са мъртвите,
заминали от този свят
безмълвни,неразбрани. ...

Светът от днес като че спря да се върти,
стрелките на часовника замряха,
дъждът навън не спира да вали,
но не гаси той огъня в душата.
Няма вече нищо... а раздяла ...

Не можеше да повярва истина ли бе това,с нея ли се случваше или бе сън от,който тя ще
се събуди? Поиска и се да избяга,да затвори вратата след себе си.Не мислеше и не искаше
да мисли повече.Останала сама в полупразния хол седнала на дивана,вперирила поглед в ни
щото пред себе си Надя скочи.Не можеше ...

Задъхвам се.
Въздухът не стига.
Бучи в ушите тътен.
Клокочи в гърлото.Стомахът ми се свива.
Сърцето полудяло ,променя своя ритъм. ...

Душа
ОБИЧАМ ДУШАТА ТИ КРАСИВА
И НЕЖЕН ПОЛЪХ ПИЯ ДО НАСИТА!
ОТ ТВОЯ ГЛАС И ТВОЙТЕ РИМИ
ДУШАТА МИ ПРАЗНУВА МИЛИ! ...

Главата сякаш бе птича, ала очите бяха човешки, устните бяха разтеглени до неузнаваемост и наподобяваха недовършен клюн, зъбите ги нямаше, имаше някаква странна каша.
Вратът бе странно извит, сякап пречупен, ръцете изглеждаха, сякаш някой ги бе усукал няколко пъти , а странните перца, която се появя ...

НЕ МОГА

Не мога да съм щастлива,
когато отнемам чуждото щастие.
Не мога да обичам и да съм обичана, ...

Във парка кривите пътеките
отвеждат ме в сакрален кът.
Олющените бели пейки
на слънцето след дъжд сега блестят.
От тях са три без облегалки, ...

Откраднати мечти,
Убити спомени,
Забравени души,
Това е живота ми.
Жестока борба, ...

Eдва дочаквам да дойде нощта,точно както те чакам и теб...
Лягам си.Боря се с мисълта,че отново съм сама,
точно както се борих и с теб.Но ти ме победи.
Щях ли иначе сега да треперя
от студената ласка на сатена под мен... ...

(Отворени очи)
Олга премести неудобно свличащата се папка в по-удобна позиция и продължи ход.
Стъпките й отекваха глухо по коридора, макар че се опитваше да стъпва леко, чаткането на ботушите й по мозаечният под беше като камбанен звън. Караше я да се чувства неловко и сама.
Самата сграда излъчваше ...

Ако човекът е безпокойство, то значи и безпокойството е човек. Тогава тези, които нямат безпокойства, самотни ли са? Или те са истинските щастливци, запазили своята автономия и неподвластни на суетата? Дали илюзията им, че изживяват вечността в един момент, не е реалност, а реалността не е илюзия? Д ...

От дете обичам самолетите. Те ме омайват, запленяват ме и ме карат да ги гледам в захлас.
Все съм се чудила на тия железни птици, на тези огромни бели кораби на небето,
как тъй летят?
Тъй огромни и някак тромави са, железни машини, кaк тъй успяват да полетят? Да се издигнат високо,
високо и да гонят ...

Mad About You
by Hooverphonic
Feel the vibe,
feel the terror,
feel the pain, ...

Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това. ...

Времето, когато не помнех,
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах, ...

- Къде е светлината?
Нали ми казахте, че тръгваме за горната земя?
А тука прилепи шумят с крилата
и удрят на небето черната стена.
Нима не пълних вашите гърла ...

Красиво се разсея мъглата
слънцето ме погали отново
разля се във мен топлина
щастлив искаш да бъда, готово
Май си учуден от факта ...

> Да ме обичаш значи да боли,
> една целувка значи обещание
> и всяка сълза като клетва тежи
> като нестихващо сладко страдание...
> Недей ми казва,че ме искаш лудо, ...