НЕ СИ ОТИВАЙ
Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта. ...

Черен дъжд се сипе от небето,
почерня житото в полето.
Мрачен час настана,
за земята тъй голяма.
А човека в своята колиба, ...

Образ в огледало
на дете оцеляло.
След студа на омразата,
след рева на лудостта.
Не е огледало, ...

Идват дни-
запечатващи години,
носейки сълзи.
Върви, не спирай!
Не се обръщай дори! ...

В сънищата на един луд,
аз бях чут.
И смених тишината
с на лудостта красотата.
Сега имам сила ...

Осъдена на вечен мрак и самота,
търся теб в нощта.
Кървави сълзи се стичат,
мечтите в миналото тичат.
Красиви спомени раздират сърцето ми сега, ...

Дали обичам те? Не знам!
Все си мисля, все се уверявам,
все се карам да повярвам,
че си някаква прищявка,
че е само миг, пък може би игра. ...

Всичко разруших и пропилях...
Пред нищо не се спрях.
Едно сърце с любов възпламених,
но и страшна болка аз му причиних.
Две очи така красиви в сълзи удавих, ...

Защо не спира да боли...
Колко много време мина,
а душата не спира да кърви,
откакто ти...откакто си замина...
Защо не мога да забравя... ...

Колко много болка има днес в моите очи,
колко много капки сълзи се проляха...
Кръв от сърцето ми прелива..
крещи умиращо "Върни Се".
Веднъж си мил и нежен, ...

Една малка Кралица на Драмата
"Голяма работа !"-обърна се и каза Валентина.
Но всъщност работата си беше доста голяма.Но понеже тя не беше свикнала да губи,предпочете факта,че не е изчакала края на събитията,от колкото раздвоя на нещата,които определено не бяха такива,каквито си ги представяше тя.Ва ...

Поглеждам във очите ти,
но обвити са във мрак.
Заспивам във косите ти,
облени в женски аромат.
Била е тук, нали? ...

Ти си нежност,страст,желание за грях...
Сълзите ми превръщаш в смях...
С пламенна любов заменяш самотата,
с нежност мъката изпиваш от душата.
Устните ми тъй студени и безмълвни караш да горят ...

Обич, разум, радост споделена,
любов нещастна, гордост наранена,
без капка жалост и приличие,
затрупани умират в безразличие.
Дори хилядолетните писания ...

Вали...Сякаш дъждът не е спирал от години.Пада безшумно,бавно и монотонно и неусетно променя всичко наоколо.Не мога да позная местата,където сме били заедно.Твоят град,посивял и студен,ме посреща негостоприемно и пита къде си,защо съм без теб.Следи ме отвсякъде с мрачните си като ледено пронизващи о ...

Всички ми повтарят
мъничка съм още
сигурно не знаят
как мечтая нощем
бързо да порастна, ...

Тъгувам
Цяла нощ спомени нахлуват
като вълни във моето сърце.
Всички са прекрасни, но болят,
изпепеляват ми душата те. ...

Споменът гори
Нима е невъзможно
да си до мен сега?
Нима е толкоз сложно
да запазиш любовта? ...

Жарък спомен
За теб живях,
за теб обичах,
за теб копнях
и "обичам те" изричах. ...

Защо си ти толкова коварен
и душата ми без жалост поквари?
При нея ти отиде и с мене се сбогува...
Сбогува се с толкова обиди във сърцето
нима аз бях за теб една играчка, ...

Дали ще мога, с право, някой ден
да кажа гордо, че в света огромен,
останало е нещичко от мен,
преди да се превърна в спомен?
Ще слезе ли над мене оня дар, ...

Папагалче-папагалче,
весело сега.
Лети и си свирука,
свободно в нощта.
Но в мрежа то попада, ...

Чу ли вече голямата лъжа,
усети ли великата измама?
Казаха ли ти че си сама,
а които обичаш горят в Ада?
Ха, страшно ти звучи нали? ...

Дойде есента, а с нея и зимата, Господи,
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени,
дошли с капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят ...

И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен. ...

Когато ридание чуеш,
когато останеш сама,
когато чернеят ти дните
и сякаш живееш едва
Когато не можеш да дишаш, ...

Оптимист бъди сега и ти!
Розовите очила си пак сложи.
Отново погледни и виж,
как живота си върви.
А на място си остава, ...

Когато си тръгна от мен
в забрава остави ме сам
това бе последния ден
мълвях ти обичам те ням
Когато си тръгна от мен ...

Защо прокле живота мой?
Защо отне ми всичко ти?
Защо чернеят в мен безброй
неволи, мъки и боли...?
Ти искаш просто да убиеш ...

Когато навън падне мрак
и черната нощ ме обгърне
там нейде в душата ми пак
един по един ще разгърне
споменът светъл за теб ...

Усещах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.
Сърцето сякаш онемя от болка, ...

Боли, когато гледам в теб -
боли, защото те обичам.
Във чувствата цари безред
и аз ги тях отричам.
Аз мога да призная любовта си, ...

Имам нужда от теб –сега
имам нужда от твойта любов,
от твойта грижа, от твоята ласка.
Не знам дали на тебе ти пука,
не знам дали мислиш, поне малко, ...

Тя обичаше синьото си канапе, обичаше малката порцеланова ваза с големите оранжеви цветя, поставена на ниската й стъклена масичка. Често казваше на приятелките си, че е влюбена в този просторен апартамент, в огромния прозорец с розови завеси, от който вечер наблюдаваше светлините на града. Не можеше ...