Ти застана до мен
и ми показа всички причини да греша за теб
Истина ли бе това? Трудно е да кажа.
Защото се бяхме замесили в една прекрасна бъркотия.
Ще превъзмогна това, хартиените сърца не могат да спечелят този път! ...

Маку се събуди. Времето все още не беше сътворено...
Нямаше вечност, която да опише събуждането му. Имаше само Маку. И неговата
нужда. Маку беше създател. Знанието дали е единствен не беше достъпно за него,
макар да беше бог. Маку беше чистата есенция на разума и единственото възможно
перпетуум-моби ...

Ако ще изтръгваш сърцето ми,
моля те, използвай тъп нож, ръждясал на цвят
(и като умра) няма да можеш да прикриеш
този белег.
Трудно е. ...

Почувства се по-гола от когато и да е било. Пронизана до мозъка на костите си от
зрение, снимана в банята и изложена пред цял свят, по-гола и от младите си
кошмари в които се опомняше разсъблечена на центъра на полиса, в гъмжището,
по-гола и от първата нощ в която свали дрехите си за да се отдаде на ...

Музиканта, преминаващ
през пустинята
докосва струните на вятъра
едва едва
и свири със сърцето си - ...

Хоп опашчица на ляво
Хоп опашчица на дясно
Дай си лапичката! Браво!
Мое кученце прекрасно!
Взимам четките на батко! ...

Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...

Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.
С подскоци, фатално комични, ...

Бяла лунна стая
Тишина и лъх
Музиката спряла
Ме докосва с дъх
Бяла сънна стая ...

ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита
в очите му-сълзи горещи ...

Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена ...

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.
Всяка нощ в която съм се чудил, ...

Чувствата като трохички
падат във нощта.
Думичките като птички
идват след това.
Със краченца бавни ...

Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква ...

Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Нали децата са добри и зли?!
Тъй както са пред нас,
без да знаем ...

Улиците прашни и сухи са сега,
Неотмит е споменът от бурята страшна
връща се пак на смъртта дъха
и търси да вземе поредната жертва.
Сенките страдат без да заплачат ...

ЛЮБОВ
Любов! Какаво ли това?!
Един миг?! Една вечност?! Една сбьдната мечта?!
Всьщност тя е всичко това!
Горещо малко пламьче, което трепти всеки пьт, когато бива разпалено. То започва да гори и през най-мрачните и тьжни мом ...

Една земя,едно небе,
множеството планини и брегове,
за които честичко си мисля аз
и докосвам ги във този късен час.
Не усещам ни умора,нито студ, ...

В безкрайната шир тела зачервени се пръкват.
Със страсти неземни пристигат на дяволски пир.
Обноски суетни. Фатално крака се промъкват
и сяда изящно на трона човекът - вампир.
Отгоре оглежда. Редиците пъстри напират ...

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...

Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я ...

Когато завали,
ще съм добра.
Стаената ми нежност
ще празнува.
Когатно завали, ...

И ето слънцето изгрява –
Какво прекрасно нещо,
На плажа има само двама –
Прегърнали се те горещо.
А днес за мен е ден пореден, ...

Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно и ...

И тази нощ ти пак дойде.
Приседна някак отстрани.
Със поглед молещ на дете
ти казах: Остани.
Мълчиш.Ти винаги мълчиш. ...

Стене жално тишината,
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи ...

Съдбата все играе
безкрайната игричка,
какво ще стане знае
със всекиго... и всичко.
За миг събира двама, ...

Плесен хвана
мелницата
на миля разстояние
от ръкопляскащата каскада.
Смейте се сега ...

А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...

Срамно е да поглеждаш назад
с поглед, пълен с уплаха.
Нали ти спретна този парад
и ми почерни живота?
Нищо не струват сега ...