ДИЛЪР НА КРАДЕНА ЛЮБОВ
Ти за мен си нищо,
ти си просто нощ,
ти си образ в мрака,
ти си сянка с нож. ...

САМИ НА СВЕТА
Как искам отново да те видя,
очите ти с целувки да изпия
да докосвам лъгалите вече устни,
да забравя дните така пусти. ...

Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея. ...

Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.
Но защо не те боли ...

Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...

В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...

Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли... ...

Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала, ...

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...

Живота бил борба, и кво от това?
Кво ми пука на мен, аз живея ден за ден
днеска съм тук, утре съм там,
Както обикновено отново сам.
Аз съм вълк единак, вървя самичак пак, ...

Мога
утре
времето да спра.
И като
счупен ...

Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук. ...

Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата, ...

Richard Middleton (1889-1911)
AUTUMNAL
Across the scented gardens of my dreams
Where roses grew, Time passes like a thief,
Among my trees his siver sickle gleams, ...

Знам, че чакам на опашка, докато решиш,
че си свободна да прекараш вечер с мен
И ако отидем някъде да танцуваме,
знам че има шанс да не си тръгнеш с мен
След това се отбиваме в някое тихо местенце ...

Напъни се, фалшива усмивка
Избегни бедствието, точно на време
Трябва ми питие, защото скоро
Безполезен отговор от мои приятели
Тъпо е да питаш, готино - да игнорираш ...

Мислиш себе си,
направи ли
правилния избор,
сигурни ли са
нещата около теб? ...

Ще съумееш ли някога да чуеш
тиктакането на часовника до теб?
Ще съумееш ли някога да уловиш
пулса на самотното сърце до теб?
Ще съумееш ли някога да заобичаш ...

Топло е лятото. Топло е още.
Близо е зимния ден.
Плах се навеждам. Търся безпомощен
спомен в далечен сюжет.
...

Краткият път
до безкрая,
немият вик
на онази омая,
дето ме тегли нататък ...

Купуваш си дреха
и ме поглеждаш
дали одобрявам.
Харесваш ни стряха
и ме поглеждаш ...

Рисувах с твоите сълзи
по твоето лице.
Плъзгах нежно четката,
ваях с пръсти красоти.
(Знаеше ли, че тъгата ти е толкова прекрасна...?) ...

В косата ми
се крият тайни.
Подслонила е слънца,деца,луни..
И всички те със своя чар омайват
зад различен сноп от есенни коси. ...

Тежиш ми.
Махни се от пътя ми.
Той ще е тъй лек без този товар.
Върви си.
Разкъсай плътта ми за да изпълзиш от сърцето ми. ...

Остава след мене сърцето голямо
Толкова пусто и толкова празно,
Защото не знаеш какво съм за тебе
Докато ме няма и съм толкоз далече.
При всеки май така се получава ...

Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна ...

Мълчи телефонът.
Сама съм в нощта.
И мечтая бездомна
да скитам в дъжда.
Като капка дъждовна ...

Във кръчмата бе задимено.
Мъжете дълго спориха
и после пиха жадни глътки.
Едно момиче в ъгъла скуча,
а радиото дънеше "Дийп Пърпъл". ...

Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех подтисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена ...

/В последно време никой не може да се доближи изобщо до Антонио Гауди. Той започна нова катедрала в Барселона, наречена La Sagrada Familia - Святото семейство. Жалко е, че се опитват да я завършат, но едва ли ще успеят./
Кой знае къде може да ни отведе пътят, само глупак би казал
Кой знае дали ще се ...

Припев:
Всичко това е в главата ми
Премислям го отново и отново
И не мога да продължавам да си те представям с него
И боли толкова много, да ...

Ще нарисувам мечта.
Слънце, простор и море.
Ще нарисувам и полет,
понесъл ме с вятъра
в звездно небе. ...

Миг преди зимата
Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжа ...

Поредна вечер, в познато заведение -
на масата разливат се шеги и смях.
Без задръжки, с драстично поведение -
минават неусетно час след час.
Познато чувство на болка жестока ...