Акорд за ниска облачност и бели стихове
Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли -
Изгрева се правеше на клоун
пред неуверените пориви на бриза -
единствено и само да не обещае бъдеще…
Но кой ли се надява -
макар да вярва в споделеното?!...
Една рапсодия се виеше към небосвода –
като дим от огъня на схлупена къщурка -
и влюбено протягаше очи към Хоризонта…
А на него – Хоризонта – му е равно и безсмислено…
Той не лекува рани от щастливи трепети,
нито пък носи дълго – бленувани желания…
Не завиждам никак на безчувствените линии.
Те не познават аромата на роза, здравец и пелин…
За тях светът е пепел и графит.
А бурите в небесната палитра -
са сенки от неслучили се истини…
Размислих се…
Размислих се за невъзможното
и спрях - на стъпка
от падането в плен на мрака…
Но…
Мракът да почака!
Аз още виждам цветове
и ми горчи от купища мълчания.
Приятел ми е Изгрева,
въпреки непостоянството на недолюбените му изяви.
Приемам го като събрат във „Залива на нищото”
и бяло, синьо-бяло му завиждам…
Далече е…
Далече е вълната още,
която ще събори Фара…
А Фара…
Фара е обречен да е сам,
но самотата му тежи… понякога…
© Красимир Чернев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Една рапсодия се виеше към небосвода –
като дим от огъня на схлупена къщурка -
и влюбено протягаше очи към Хоризонта…"
Много красиво!
Не само тази част, а всички акорди на цялата творба, въпреки че звучат минорно.
-
Мммм - хареса ми...!!!
Размислих се…
Размислих се за невъзможното
и спрях - на стъпка
от падането в плен на мрака… -
Благодаря ви, Ани и Людмиле, за тази задълбоченост и добрите думи!
Вики, успя да ме усмихнеш, така че заповядай,
всичко с времето в мен и навън ще е наред! -
Добре си наредил акордите за ниска облачност, Краси! Ама да знаеш, че ако в средата на седмицата Варна ме посрещне облачна и намръщена, теб ще държа отговорен Усмихни се, не разваляй времето
-
"Една рапсодия се виеше към небосвода –
като дим от огъня на схлупена къщурка -
и влюбено протягаше очи към Хоризонта…
А на него – Хоризонта – му е равно и безсмислено…
Той не лекува рани от щастливи трепети,
нито пък носи дълго – бленувани желания…"
Тази част на стихотворението е наситена с емоции, носталгия и мъдра равносметка...
"Размислих се…
Размислих се за невъзможното
и спрях - на стъпка
от падането в плен на мрака…
Но…
Мракът да почака!
Аз още виждам цветове
и ми горчи от купища мълчания.
Приятел ми е Изгрева,
въпреки непостоянството на недолюбените му изяви.
Приемам го като събрат във „Залива на нищото”
и бяло, синьо-бяло му завиждам…
Далече е…
Далече е вълната още,
която ще събори Фара…
А Фара…
Фара е обречен да е сам,
но самотата му тежи… понякога…"
А втората цитирана част си я прочетох като самостоятелна... и много ми хареса.
Казват, че самотата е естествено състояние на духа, не си самотен само, когато си влюбен... -
"Далече е вълната още,
която ще събори Фара..."
Тук се усеща сила.
Самота по волята на случая, поставила ни пред свършен факт или пък самота, пожелана от нас през даден етап от живота, изолираща ни от паразитния шум на празнословия и злободневие, за да се поровим надълбочко в себе си... Ако не бъде подхранвана с отчаяние, може да стане полезен спътник. Когато й помахаме за сбогом след известно време, ще бъдем по-силни отпреди. Раздялата със самотата е повече от препоръчителна, щото дългото общуване с нея дотежава... понякога. -
Харесвам свободата и последователната нетърпимост към обидния тон в този сайт, затова и публикувам само тук.
Чета и виждам творби, които ме обогатяват и ми носят радост и мисля, че това осмисля нашето споделяне!
Благодаря ви за тази възможност! -
Бела, най-малко в теб се съмнявам, че разбираш за какво точно говоря!Това не е статукво, нито апелирам за издигане на паметник. Мисля, че авторът най-малко това му минава през ума!Просто изредих няколко факта, които може би не са широко известни и заради тях е смешно някой да му дава съвети. Особено за граматика!Съжалявам, не съм адвокат на Краси, но се подразних от нещо тук и не се стърпях! Краси, извинявай!
-
Благодаря ти за тази палитра от чувства и емоции!
-
Никой не е по-голям майстор на метафорите от теб в този сайт! И доколкото знам няма толкова издадени стихосбирки, и доколкото знам няма друг член на Съюза на българските писатели!Така, че съветите тук са излишни!
-
Ахаа, подозирах, че е това
Обаче Изгрева, Хоризонта и Фара тук са собствени имена и не се членуват с пълен член.(срв.Моканина).
И не се пише иСкефя.
Радвам се, че стихът ми ти е допаднал! -
Да, това е и моят стремеж.
Не открих грешка тук. -
Лина, видях стиха си в музика и картини!
Сърдечно ти благодаря!
Благодаря на всички за неизменната добронамереност и разбирането, с които четете моите думи, дори и вероятно излишните!
Благодаря! -
Благодаря Ти:
https://www.youtube.com/watch?v=kw5a57_8DGw -
"Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли..."
Близко ми е... Особено днес. Поздрави! -
Съгласен с Белла- малко рзпиляват думите ! Иначе е хубаво.
-
Ценни размишления, Краси! Самотният фар е като отшелник сред водите на НЕСБЪДНАТОТО. Той е на сушата, но осветява пътя към НЕГО!
Поздравление за тези размисли, които будиш с поезията си!
П.П. А г-жа /или г-ца/ Александрова, мисля е крайно време да ни преподаде урок №1 за това как се пише качествена поезия. Вече тръпна от очакване да прочета представителна извадка от творчеството й, което толкова отдавна прокламира в неексплицитен вид. -
Ниската облачност като небесна палитра... Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Но…
Мракът да почака!
Аз още виждам цветове
и ми горчи от купища мълчания.
Приятел ми е Изгрева,
въпреки непостоянството на недолюбените му изяви."