RainaVakova
413 2666
26 апр. 2018 г., 20:39

И търся нещо неприлично хубаво 

  Поэзия » Другая
683 13 18

Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.


На котето пискюл да подаря,
с децата да разменям тебешири
и златна рибка, ако уловя,
без нищо да я пусна, да си иде.


Но толкова окови ме болят.
Години, хора, всеки ги стеснява
и впити във порасналата плът,
по детството ми белези оставят.


Загубена отдавна свобода
е свише благодат да бъдеш мъдър?
От взиране ли в малките неща
сърцето ми работи, но през удар?


Родено с мисията на вулкан,
ще се изчерпи, просто ще угасне
и трябва до тогава да раздам
детето в мен на важните си страсти!

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Хора!
  • Харесах много!
    Но толкова окови ме болят.
    Години, хора, всеки ги стеснява
    и впити във порасналата плът,
    по детството ми белези оставят.

    Загубена отдавна свобода
    е свише благодат да бъдеш мъдър?
    От взиране ли в малките неща
    сърцето ми работи, но през удар?
  • Привет, Райничка! Така е като пораснем! А, колко бързахме да станем големи!
  • Интересно състояние, Райне! Докато може да се оправдае с детска невинност, търсенето на неприлична хубост е добре дошло. Но проява на мъдрост ли е осъзнатият избор да я търсим и пораснали!?
    Въпроси, въпроси...
    Благодаря ти за тях!
  • Благодаря за удоволствието!
  • Благодаря ви! Скъпи сте ми!
  • За нищо на света не пускай Детето от себе си!!
    Поздравления, чудесен стих!!
  • Чудесно е!
  • Споделям мнението на Мисана...
    Поздравления, Райне!
  • Всички сме като деца...някои по-палави, други - по-тихички.
    А тихичките ги боли повече, те всичко в себе си таят.
    Поздрави, Райна.
  • "Но толкова окови ме болят.
    Години, хора, всеки ги стеснява
    и впити във порасналата плът,
    по детството ми белези оставят."
    !!!
  • Благодаря, Кери!
  • Открих се тук! Поздравче!
  • Благодаря ви за добрата дума и разбирането! Бъдете усмихнати!
  • Така е, с годините отговорностите растат, но човек непрекъснато се преоткрива и следва своята мисия! Благодат е, детето да бъде непрекъснато с нас! Поздрави, Райне!
  • Прекрасна поезия!
  • Много силна философска лирика. Буквално станах разноглед от оригинални образи и метафори: "с децата да разменям тебешири и златна рибка, ако уловя, без нищо да я пусна, да си иде", "Загубена отдавна свобода е свише благодат да бъдеш мъдър? От взиране ли в малките неща сърцето ми работи, но през удар?", "Родено с мисията на вулкан, ще се изчерпи, просто ще угасне и трябва до тогава да раздам детето в мен на важните си страсти!" Трудно се пише такава поезия, но на теб тя ти се удава с лекота, Райна. Когато Господ дава, дава без да се скъпи!
  • Разкош!
Предложения
: ??:??