И търся нещо неприлично хубаво
Навярно още съм като дете
и търся нещо неприлично хубаво,
та светлото в очите да расте,
когато храня кучета и гълъби.
На котето пискюл да подаря,
с децата да разменям тебешири
и златна рибка, ако уловя,
без нищо да я пусна, да си иде.
Но толкова окови ме болят.
Години, хора, всеки ги стеснява
и впити във порасналата плът,
по детството ми белези оставят.
Загубена отдавна свобода
е свише благодат да бъдеш мъдър?
От взиране ли в малките неща
сърцето ми работи, но през удар?
Родено с мисията на вулкан,
ще се изчерпи, просто ще угасне
и трябва до тогава да раздам
детето в мен на важните си страсти!
