9 авг. 2017 г., 15:06

Лудата 

  Поэзия
1613 17 38

 

Пожалѝ тази, лудата, Боже,
за подслон взела само небето,
да вирее в тунели не може –
зад стените не диша сърцето.

 

В нереалности свои живее,
от чудатости дом изградила:
жъне пух от глухарчета вечер,
и преде хоризонти от свила.

 

Не отваря вратата на всеки,
но отвори ли, стъква магия.
Тя е бяла, но стръмна пътека...
(Покориш ли върха, опази я!)

 

Бяс и хрисимост в нея се борят,
и пожари, и студ я поглъщат,
но какво ли и как да го стори,
щом от нея светът се отвръща.

 

Ту прелива... потъва до дъно...
докато самодивски се вие,
двеста мълнии пали по тъмно,
но под тях крехка чувственост крие.

 

Поживѝ я, без данък и съдник,
ти от нея достатъчно взел си.
Тя е храм в мойта счупена същност
и икона, и път, и постеля!

 

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да сме живи!
    Добре че е лудостта, иначе ще умрем от скука.
  • "лудите, те да са живи" ...
  • "Бяс и хрисимост в нея се борят..."Познато е и изживявано!
  • Таня!
  • Вече съм ти фен. Поздрав!
  • Благодаря ти, Люси!
  • Много ми хареса🌷
  • Валя, моля те не слагай равенство между лирическия и неговия създател, ще взема да се обидя. Шегувам се, всички сме счупени и луди, кой повече, кой по-малко!
    Александър, естествено, че на първо място сме човеци, и много след това автори... Опитвам се да пресъздам необятната противоречивата женска същност в различни образи. Лудата и кротката, блудната и обичаща...Контрастите са напълно севместими, защото както казваш, човешката душа/ същност е съвкупност от милиарди комбинации особености, твърде индивидуалнии, за да бъдат изучени и следователно отхвърляни. Много харесах задълбочения ти прочит!
  • За мен човека е по-важен от поезията и от дарбите. Интересувам се повече от автора, отколкото от произведенията му. По пътя, който е описан тук, няма нито милост, нито покой, нито живот. Свободата е действие в рамките на доброто и правото, а не отхвърляне на всяко ограничение и авторитет. Сърцето на човека е като тайнствена и неизследима бездна - които го следват, се изгубват и слизат все по-дълбоко! Стремежът към Върха - най-висшите идеали и принципи, Бог, ни прави да следваме вярната посока в живота и да се издигаме нравствено. Женствеността не е най-важното и ценно в жената, а добродетелта и посветения на благородни цели живот. Женствеността, чувствеността и сексуалността са добри само когато се използват за осъществяване на най-висшите човешки функции - любов и създаване на добро поколение.
  • Мая, много мъка имаш в душата си! Харесва ми стихът ти!
  • Ех, Люб! Винаги ме усмихваш! Липсваше ми поезията ти...
  • Две калории "свежест" събрах
    и сега ми "тиктака" душата,
    че със "Лудата" се запознах
    и си взех "Беля" на главата...
    Вече чакам поредна "магия",
    от която до "дъно" да пия!

    Дерзай "Пчеличке" и пръскай поетичен нектар...
  • Мария, едва след коментара ти си давам сметка, че съм се насочила към образи, отхвърлени от обществото в последно време. Благодаря ти!
    Вал, не знаеш колко ми е драго да те заваря тук!
  • Силна си! С отношението си към социалните теми, с таланта си! Поздравления!
  • Ха, чел съм го! Ти си ми приятелка! И няма да се впечатлиш, че 5-ката ми е 13 по ред, нали!
  • .. и лудо..
  • И тук е вълшебно ...
  • Благодаря!
  • Хубав старт! Добре дошла и от мен!
  • Добро стихотворение. Поздрав, Свежест!
  • Чудесно!*
  • Мразя коментарните войни,Велин, но ще ти отговоря, авторката е била тук и преди,просто сега е с друг ник.Това имах предвид. Тук сме да творим, четем и коментираме.Дава ни се шанс за изява и бягство(поне за миг) ,от озъбената реалност. Нека не я пренасяме и тук.
  • Да, Надежда. Всеки има право на анонимност. Но не можем да познаем анонимните по делата им. Особено ако те трият коментарите на другите, но не и собствените си. Защото всеки трябва да застава зад делата си и думите си. А анонимните как ще застанат зад тях? Какво ще стои зад тези дела и думи? Анонимност!
    Tictac, не е внимание, не се ласкай...
  • Всеки има право на анонимност(поне докато...По делата им ще ги познаете.
  • Благодаря за цялото внимание към скромната ми личност.
  • Изтрий и своя коментар, щом триеш моите, хората вече разбраха, че си фалшива личност тик-так.
  • Нарушил си правилата. Неосъзнато. Факт. Извини ли се? Не! Провъзгласи се за жертва на база лично отношение и атакува.
    Ако изтрият онзи ти коментар и моя профил, както апелираш за справедливост, по-малко онеправдан ли ще се почувстваш?!
    Младежо, диалогът е изчерпан.
  • Не съм изказвал извинение! Казах това, че не е имало недоволство, а апел, насочен към друг. Не винаги хората вървят с рогата напред. Понякога търсят справедливост и истина. Но ти можеш да изтриеш коментарите, които ти се сторят като спам. Аз също го правя при мен понякога.
  • Велин, разбирам отлично изказването ти и не ми дължиш обяснение.
    Вярвам, че цялото ръководство на сайта дава пълен кредит доверие на всеки новопостъпил, но ние го изяждаме неравномерно. Като, например, някои осъзнават нарушението си и се опитват да го поправят, а други въпреки нарушенията си, продължават с рогата напред. Чат ли си? Още вярвам, че админите са живи хора, не роботи, които имат своите ангажименти и отговорности извън тази виртуална общност. Невъзможно е да отбележат всеки гаф.
    А в момента с теб отново сме в грешния път, защото спамим в коментарното поле, чието предназначение знаем какво е. И аз отново се извинявам! Благодаря за отделеното време!
  • Не, Свежест, няма недоволство към профила ти от моя страна! Ако беше така, щях да го пиша тук или в лично съобщение. Недоволството ми беше към двузначното отношение относно потребителите. За едни важат правилата и се съблюдават, за други - не. Затова вмъкването на коментара ми беше на друго произведение а не под твоето. Нямам никакво негативно отношение към теб. Просто припомних на редакторите, че правилата са за всички. Бих искал да коментирам стиха ти, но няма да го направя, както не го направих и вчера по съображения, които не са свързани с теб и твоето творчество, но няма да ги упомена тук. Пожелавам ти хубав ден!
  • Познат ми е този стил и състоянието ми е до болка познато. Добре дошла!...Отново.
  • Какво да ви кажа?! Няма да благодаря поимено, но благодаря сърдечно, че сте отделили време да прочетете споделеното от мен, както и за топлото отношение.
    Да, била съм тук и преди и това не е съвсем първият ми стих, но и не вярвам да се задържа дълго. Малко е тъжно тук, като да се завърнеш в бащината къща и да осъзнаеш, че половината село си е заминало. Има нови наематели, постегнали са старата съборетина, пообзавели са я, но ти си търсиш онзи уют и т.н. Имаше много читави автори тук, половината поне не ги виждам. Жалко!Затова не обещавам, Кери! Пък и обещаването не е като даването.
    Петьофи..офф, къде ме изстреля, г-н Майстор? Абе много имам да кажа, но друг път.
    Забелязах, че има недоволатво към профила ми и съм в нарушение. Извинявам се за несъобразителността си. Ще сменя профилната снимка!
  • Добре дошла и от мен! Наистина впечатляващ дебют и да, напомняш ми на някого, но ще уважа твоето инкогнито, ако обещаеш да напишеш и други такива стихове...
  • Великолепен стих!
  • Не вярвам това да е първото ти стихотворение! Хубаво е! Напомняш ми на някой, но още не мога да стопля на кого!
  • Привет и от мен много красиво пишеш!
  • Добре дошла и от мен! Наистина впечатляващ дебют! Попътен вятър!
  • Добре дошла, Свежест! Впечатляващ дебют! Не си повлияна от Ш. Петьофи. Вероятно черпиш вдъхновение от реалния живот. В него лудите (между тях и свестните Ботев слага знак за равенство) не са малко.
Предложения
: ??:??