Nella_gold (Нели )
841 4525
17 июл. 2009 г., 11:00

Махово... 

  Поэзия
439 0 6

 

 

Някакви вятърни мелници…

Дон Кихот и пажът му Санчо

ги броиха – няколко пъти,

там, на поляната.

Броиха техните ветрени махове.

Дон Кихот, качен връз стремето на своя

стар, уморен Росинант, размахваше

упорито ръце.

(Днес дори доспехите

му се сториха твърде тежки.)

Бяха поели вода.

И брои си – мах след мах, подир мах...

Като че гледаше махалото на стенен часовник.

А Санчо го следеше неотменно

и повтаряше всяко негово движение.

Дори вятърът притихна след тази гледка.

Застанал под сянката

на стария дъб, малко встрани,

за да го наблюдава,

но без да се чуди на

рицарския му ентусиазъм.

- Не за да се бори с...

вятърните мелници,

тези безмълвни титани,

а да отброява

колко маха...

му остават още.

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??