Диаманти и теменужки

Поэзия » Свободный стих

791 1 6

Ние сме малки епохи:

диаманти и теменужки;

прозрачно-сини;

призрачно-красиви -

докато ни има.

Малко ще останат,

ще ги помнят,

ще ги има и след като вече ги няма.

Не се обърквайте

от несъвършенството на думите -

най-добре е да не им обръщате внимание,

освен ако не са ви запленили,

докато все още сте били млади.

И не забравяйте:

със главна буква да започнете живота си,

и точка да поставите,

когато свърши вашата епоха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Петре, докато сме живи, вярваме в безсмъртието. След като умрем, сигурно ще сме принудени да повярваме и в смъртта. Но не преди това. Никога 😃

2024-06-14T23:08:10+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Браво, Мария! Чак сега видях. А тук авторът засяга една забравена тема: за мъжеството да замълчиш, когато нямаш какво да кажеш, и без да си разкинеш ризата да го напуснеш тоя живот. Без драма, и безкрайно и дълго сбогуване, моя красавице. И без Чандлър. 😉

2024-06-14T23:02:53+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

И изпарява се богатството, когато слънцето изгрее – тъгата ми е летен дъжд 😃 Хубаво.

2024-05-30T21:08:50+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Мерси и найти-найт и лулабай! Оставете диамантите, но зрението ми се е премрежило нещо и прочетох заглавието: “Домати и теменужки” сега. 🤣 Иначе сте прави. 😊

2024-04-15T00:02:15+03:00
palenka (П Антонова)

- я, още един диамант! - изкудкудяла кокошката и клъвнала стъкълцето

2024-04-12T08:10:36+03:00