11.04.2024 г., 22:25  

Диаманти и теменужки

782 1 6

Ние сме малки епохи:

диаманти и теменужки;

прозрачно-сини;

призрачно-красиви -

докато ни има.

Малко ще останат,

ще ги помнят,

ще ги има и след като вече ги няма.

Не се обърквайте

от несъвършенството на думите -

най-добре е да не им обръщате внимание,

освен ако не са ви запленили,

докато все още сте били млади.

И не забравяйте:

със главна буква да започнете живота си,

и точка да поставите,

когато свърши вашата епоха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петре, докато сме живи, вярваме в безсмъртието. След като умрем, сигурно ще сме принудени да повярваме и в смъртта. Но не преди това. Никога 😃
  • Браво, Мария! Чак сега видях. А тук авторът засяга една забравена тема: за мъжеството да замълчиш, когато нямаш какво да кажеш, и без да си разкинеш ризата да го напуснеш тоя живот. Без драма, и безкрайно и дълго сбогуване, моя красавице. И без Чандлър. 😉
  • И изпарява се богатството, когато слънцето изгрее – тъгата ми е летен дъжд 😃 Хубаво.
  • Мерси и найти-найт и лулабай! Оставете диамантите, но зрението ми се е премрежило нещо и прочетох заглавието: “Домати и теменужки” сега. 🤣 Иначе сте прави. 😊
  • - я, още един диамант! - изкудкудяла кокошката и клъвнала стъкълцето

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...