Мраморен часовник
Купи ми още малко време.
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване.
Видях в очите им - нещастие.
Видях устните им - мълчание.
Видях сърцата им - стрелките отброяваха тяхното време.
Видях ръцете им - по тях:
белези от шевове,
разранени от пробождане,
от студ - измръзнали, треперещи.
Чух - думите им бяха восък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чалъкова Все права защищены
