Мраморен часовник
Купи ми още малко време.
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване.
Видях в очите им - нещастие.
Видях устните им - мълчание.
Видях сърцата им - стрелките отброяваха тяхното време.
Видях ръцете им - по тях:
белези от шевове,
разранени от пробождане,
от студ - измръзнали, треперещи.
Чух - думите им бяха восък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
