Nevium (Нина Чалъкова)
189 282
8.10.2019 г., 23:47 ч.

Мраморен часовник 

  Поезия » Философска, Друга
570 1 7

Купи ми още малко време.

Плюс две минути - стигат.

Видях стрелките да премигат,

през три интервала - спират.

 

Видях по лицата им - очакване.

Видях в очите им - нещастие.

Видях устните им - мълчание.

Видях сърцата им - стрелките отброяваха тяхното време.

Видях ръцете им - по тях:

белези от шевове, 

разранени от пробождане,

от студ - измръзнали, треперещи.

 

Чух - думите им бяха восък.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??