7 окт. 2009 г., 10:41

Няколко думи

758 0 10

Няколко думи, обич моя, за любовта.
На твоето щастие дали съм предтеча?!
Не се ядосвай! Стават и чудеса,
ако останеш със мен тази вечер...

За теб, обич моя, се сплита стихът.
За мен е и сложно и просто
да съм отеца на твоите стройни бедра,
на твоите устни да съм апостол...

Аз съм светията с ключове във ръцете.
Твой сляп спътник, по пътя към Рая.
Звездите в очите ти - щастливо засветили,
а по гърдите ти - нашата вечер догаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...