По ръба
Да ходя по ръба е мой патент.
На ляво – страст, на дясно – зла омраза.
Във някакъв трънлив експеримент
все се опитвам някого да пазя.
Ако направя крачка, ще сгреша.
Ще изтърва залога и играта.
Ще съм сама. Напусто ще теша
дори и непрокопсаника вятър.
Едничък сантиметър настрани
да кривна, вече свършено е с мене.
Ръбът не може да ме нарани,
защото всеки ден ми е вселена.
Балансът става сигурна съдба.
Безсмислен е и смешен камуфлажът.
Тръгнете с мен! Но само по ръба!
Аз хиляди съдби ще ви покажа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
