Послепис
Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици –
но е свършила хляба дори за причастие.
И достигнах до никъде. Просто врата на тъмница.
А от прага любезно ме канят ключарите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Павлова Все права защищены
