5 апр. 2018 г., 01:11

Послепис 

  Поэзия » Другая
1288 5 9

Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –

плодовете отдавна изгниха от чакане. 

Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана. 

И не помня била ли съм друга за някого. 

 

Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – 

но е свършила хляба дори за причастие. 

И достигнах до никъде. Просто врата на тъмница. 

А от прага любезно ме канят ключарите...

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??