5.04.2018 г., 1:11 ч.

Послепис 

  Поезия » Друга
1302 5 9

Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –

плодовете отдавна изгниха от чакане. 

Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана. 

И не помня била ли съм друга за някого. 

 

Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – 

но е свършила хляба дори за причастие. 

И достигнах до никъде. Просто врата на тъмница. 

А от прага любезно ме канят ключарите...

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??