Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици –
но е свършила хляба дори за причастие.
И достигнах до никъде. Просто врата на тъмница.
А от прага любезно ме канят ключарите...
© Петя Павлова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
