16 июн. 2022 г., 09:34  

Среща

1.6K 14 45

 


На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.

 

Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още.
Седя срещу тебе и питам се - аз ли съм тука?
Лицата си гледаме, ала косите разрошени
ни влизат в очите и пречат целта да проучим...

 

Не виждам лицето ти. Моето също не виждаш.
Седим и мълчим. И се чудим какво да си кажем...
А може би имаме стари вражди за зазиждане
и стари обиди, които не сме доизказали...

 

И стари вини да изравяме в детските спомени,
които и двете ни трайно са днес променили,
че дълго се правихме с тебе, че нищо не помним,
ала всяка от нас от горчилка не се е измила...

 

Всяка в свойто сърце е скътала красивия спомен -
за мечтата-дете. 
И мечтаната приказна майка.
Но мечтата в очите не бликна - сълза неотронена -
да се спусне надолу - сломена, добра и разкаяна...

 

Но очите са сухи. Сълзите си гълтаме гордо
и се правим, че всичко е същото, както по-старо му...
Аз се правя, че всичко е супер! И пълна съм с ордени.
Ти се правиш, че всичко е трудности, болест и старост...

 

И улавям се, както в онези далечни години,
че се правя на силна.
По-силна, отколкото мога.
А у тебе отново - пак тази тъга неотминала
по далечни години, облечени целите в розово...

 

Сваляй картите! Чуваш ли! Вече не те разпознавам.
И не зная какво във душата си тайничко криеш!
Но усещам - не искаш във минало ти да разравяш.
Предпочиташ лъжи от горчивата чаша да пиеш.

 

Пък и аз изкривена съм трайно във твоите представи
и не знаеш коя съм!
Дали дъщеря си познаваш!
Не желаеш да сложим на масата - всичко наяве.
Не желаеш за грешките - ти, или аз да узнаем.

 

И си тръгваме чужди.
И вече по-чужди от всякога.
Няма път между нас.
Няма близост, ни чувства, ни спомен!
И не зная дали ще се видиме повече някога.
Всяка тръгва си същата -
празна -
в света си огромен...

 

Ах, дано завали, да изтрие в душите ни всичко.
Ако не - ще ни дебне, когато останем самички!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....