16.06.2022 г., 9:34  

Среща

1.6K 14 45

 


На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.

 

Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още.
Седя срещу тебе и питам се - аз ли съм тука?
Лицата си гледаме, ала косите разрошени
ни влизат в очите и пречат целта да проучим...

 

Не виждам лицето ти. Моето също не виждаш.
Седим и мълчим. И се чудим какво да си кажем...
А може би имаме стари вражди за зазиждане
и стари обиди, които не сме доизказали...

 

И стари вини да изравяме в детските спомени,
които и двете ни трайно са днес променили,
че дълго се правихме с тебе, че нищо не помним,
ала всяка от нас от горчилка не се е измила...

 

Всяка в свойто сърце е скътала красивия спомен -
за мечтата-дете. 
И мечтаната приказна майка.
Но мечтата в очите не бликна - сълза неотронена -
да се спусне надолу - сломена, добра и разкаяна...

 

Но очите са сухи. Сълзите си гълтаме гордо
и се правим, че всичко е същото, както по-старо му...
Аз се правя, че всичко е супер! И пълна съм с ордени.
Ти се правиш, че всичко е трудности, болест и старост...

 

И улавям се, както в онези далечни години,
че се правя на силна.
По-силна, отколкото мога.
А у тебе отново - пак тази тъга неотминала
по далечни години, облечени целите в розово...

 

Сваляй картите! Чуваш ли! Вече не те разпознавам.
И не зная какво във душата си тайничко криеш!
Но усещам - не искаш във минало ти да разравяш.
Предпочиташ лъжи от горчивата чаша да пиеш.

 

Пък и аз изкривена съм трайно във твоите представи
и не знаеш коя съм!
Дали дъщеря си познаваш!
Не желаеш да сложим на масата - всичко наяве.
Не желаеш за грешките - ти, или аз да узнаем.

 

И си тръгваме чужди.
И вече по-чужди от всякога.
Няма път между нас.
Няма близост, ни чувства, ни спомен!
И не зная дали ще се видиме повече някога.
Всяка тръгва си същата -
празна -
в света си огромен...

 

Ах, дано завали, да изтрие в душите ни всичко.
Ако не - ще ни дебне, когато останем самички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...