Среща
На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.
Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още.
Седя срещу тебе и питам се - аз ли съм тука?
Лицата си гледаме, ала косите разрошени
ни влизат в очите и пречат целта да проучим...
Не виждам лицето ти. Моето също не виждаш.
Седим и мълчим. И се чудим какво да си кажем...
А може би имаме стари вражди за зазиждане
и стари обиди, които не сме доизказали...
И стари вини да изравяме в детските спомени,
които и двете ни трайно са днес променили,
че дълго се правихме с тебе, че нищо не помним,
ала всяка от нас от горчилка не се е измила...
Всяка в свойто сърце е скътала красивия спомен -
за мечтата-дете.
И мечтаната приказна майка.
Но мечтата в очите не бликна - сълза неотронена -
да се спусне надолу - сломена, добра и разкаяна...
Но очите са сухи. Сълзите си гълтаме гордо
и се правим, че всичко е същото, както по-старо му...
Аз се правя, че всичко е супер! И пълна съм с ордени.
Ти се правиш, че всичко е трудности, болест и старост...
И улавям се, както в онези далечни години,
че се правя на силна.
По-силна, отколкото мога.
А у тебе отново - пак тази тъга неотминала
по далечни години, облечени целите в розово...
Сваляй картите! Чуваш ли! Вече не те разпознавам.
И не зная какво във душата си тайничко криеш!
Но усещам - не искаш във минало ти да разравяш.
Предпочиташ лъжи от горчивата чаша да пиеш.
Пък и аз изкривена съм трайно във твоите представи
и не знаеш коя съм!
Дали дъщеря си познаваш!
Не желаеш да сложим на масата - всичко наяве.
Не желаеш за грешките - ти, или аз да узнаем.
И си тръгваме чужди.
И вече по-чужди от всякога.
Няма път между нас.
Няма близост, ни чувства, ни спомен!
И не зная дали ще се видиме повече някога.
Всяка тръгва си същата -
празна -
в света си огромен...
Ах, дано завали, да изтрие в душите ни всичко.
Ако не - ще ни дебне, когато останем самички!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, има и по-страшно, но повече в случая не може да стане. Благодаря ти!
-
Ах, колко познато. Далечно-близки сме почти. Но има и по-страшно.
-
Благодаря ти от сърце, Румен. Приятно ми е, че ти хареса.
-
Много силно и емоционално. Имаш подкрепа и от мен!
-
Благодаря, мила Таня за подкрепата!
-
Тъжно, емоционално, докосна ме... Глас от мен!
-
Благодаря, Катя за топлите думи. Трогната съм!
-
Много тъжно. Трудно коментирам, когато е по действителен случай. Но за пореден път се убеждавам, че от болката може да се роди прекрасна творба. Успех!
-
Пепи, това предизвикателство ме хвърли в дълбокото...
По принцшп плача, когато пиша такива стихове, но сега и всеки коментар ме разтърсва. Благодаря ти много. Както писах вече, сълзите изчистват... -
Благодаря, Дани. Какво ни става ли! Опитваме се да направим света мъничко, с една песъчинка по-добър. Сълзите изчистват.
-
Тони, за пореден път го чета и още не мога да намеря думи. Толкова болезнени истини, някои доста познати, струят от думите ти. Дано изливането им на белия лист помага поне малко. Глас от сърце!
-
Какво ви става бе, хора!?! Тази вечер чета, поплаквам и се възхищавам и на написаното от теб, Тони, и на всички талантливи Откровенци! Никой не избира Родина и родител… За съжаление, цената за грешките на родителите заплащат децата. И ако животът в последствие е благосклонен и раната все пак зарасне, децата се превръщат в добри и пълни с обич хора! Мисля, че ти си точно такава, Тони! Така го почувствах и давам гласа си за товоето прекрасно стихотворение. Успех!
-
Благодаря ти от сърце. Имам нужда от приятелска дума. Дано да помогне на хората, защото не всички имат родители, които да ги разбират и подкрепят. Да не допускат грешките на моите родители.
-
Съжалявам,че носиш тази болка толкова дълго!Сега,когато я споделяш като човек и творец,дано тя да се разпръсне и да помогне на други хора да преодолеят трудностите помежду си!Желая ти успех!
-
Истина е, Марги. Изстрадано, изживяно, изболяло. Не успяхме да намерем път една към друга. Като дете ми казваше толкова тежи думи... Единствено ме е спасило това, че не ги разбирах. Много пъти съм плакала, обвинена в несъществуващи "грехове" Това е.
Вчера всичко се върна и отново ме връхлетя. -
Много истински и силни думи!Заболя ме от разминаването на майка и дъщеря.Поздрави за умението да се пресъздаде този проблем!И глас от мен.
-
Роси, радвам се да те срещна, радвам се, че ме посети. Брагодаря ти за високата оценка, мила. Нека е хубав денят ти!
-
Тони, остави ме без думи( което е рядкост) Цялата настръхнах, докато четох! ГЛАС !
-
Благодаря, Анна. Хубав ден ти желая!
-
Успех!
-
Благодаря ти ,Скити. И аз те поздравявам.
Ивита, благодаря ти. Радвам се, чи ти хареса.
Хубав ден, момичета! -
Настръхнах...Успя да ме разплачеш...
Гласувам....Дано уцеля бутончето. -
Стисна ме за гърлото... Много силен стих!
Поздрав, Тони! Гласувам! Желая ти успех! -
Благодаря, Деа!
-
Успех!
-
Благодаря ти, Петя. Трогна ме!
-
Много сила се иска, за да извадиш наяве тези тежки чувства и да ги споделиш. Поздравления, Антоанета, за силата която носиш.
-
Сетих се за този филм, Младен. Тъкмо ще го изгледам отново, да си го припомня. Благодаря ти.
-
Давам глас и ти желая успех, Антоанета.
Със стиха си ми припомни филма "Скрити белези". Животът рано или късно ни изправя пред бездната. Но да не надничаме в нея, за да не надникне тя в душите ни! -
Благодаря за топлите думи, Наде. Днес, цял ден имам нужда от това.
-
Занемях! Прегръщам те, Тони!
-
Благодаря ти, Лина. Хубава вечер, мила!
-
Глас от мен.
-
Благодаря, Стойчо. Кърви раната, боли душата, изживяна история е. Красив отговор. Ще си го запазя!
-
Когато раната е без балсам...
И чувствата умират в нея:
Душата е изоставен храм
в който сълзите живеят.
Успех, Антоанета! -
Благодаря ти ,лирик. Желая творческо вдъхновенние!
-
Благодаря ти, Мини. Много се радвам, мила. Желая ти творческо вдъхновение!
-
Първо, много ме трогна тази история, второ, по такъв прекрасен начин си го написала и трето, не мога да не те подкрепя от сърце, Тони и затова ти давам глас!
-
Благодаря от сърце, Василена. Радвам се, че ти хареса.
-
Много добро!
Бърка дълбоко в душата...и пронизва диафрагмата!
Поздравления! -
Аркси, не винаги родителите са това, което трябва да бъдат. Те също може да са имали лошо възпитание. Благодаря ти!
Юри, благодаря за подкрепата! -
Успех, Тони!
-
Благодаря от сърце, Мария! Радвам се, че те докосна.
-
Тони, написаното от теб е направо разтърсващо..! Отношенията родители-деца не винаги вървят в слънчевия път на чувствата и могат да нанесат незаздравяващи душевни рани. Радвам се, че се включи в предизвикателството! Вярвам, че много хора ще оценят написаното от теб и ще те подкрепят така, както аз го правя - от цялото си сърце! Успех, миличка! ❤️
-
Благодаря, Вики. Истинска е случката...
-
Май Мария е накарала много автори да извадят най-доброто от себе си, с тази тежка тема. Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
