Jun 16, 2022, 9:34 AM  

Среща 

  Poetry » Other
1026 14 46

 


На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.

 

Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още.
Седя срещу тебе и питам се - аз ли съм тука?
Лицата си гледаме, ала косите разрошени
ни влизат в очите и пречат целта да проучим...

 

Не виждам лицето ти. Моето също не виждаш.
Седим и мълчим. И се чудим какво да си кажем...
А може би имаме стари вражди за зазиждане
и стари обиди, които не сме доизказали...

 

И стари вини да изравяме в детските спомени,
които и двете ни трайно са днес променили,
че дълго се правихме с тебе, че нищо не помним,
ала всяка от нас от горчилка не се е измила...

 

Всяка в свойто сърце е скътала красивия спомен -
за мечтата-дете. 
И мечтаната приказна майка.
Но мечтата в очите не бликна - сълза неотронена -
да се спусне надолу - сломена, добра и разкаяна...

 

Но очите са сухи. Сълзите си гълтаме гордо
и се правим, че всичко е същото, както по-старо му...
Аз се правя, че всичко е супер! И пълна съм с ордени.
Ти се правиш, че всичко е трудности, болест и старост...

 

И улавям се, както в онези далечни години,
че се правя на силна.
По-силна, отколкото мога.
А у тебе отново - пак тази тъга неотминала
по далечни години, облечени целите в розово...

 

Сваляй картите! Чуваш ли! Вече не те разпознавам.
И не зная какво във душата си тайничко криеш!
Но усещам - не искаш във минало ти да разравяш.
Предпочиташ лъжи от горчивата чаша да пиеш.

 

Пък и аз изкривена съм трайно във твоите представи
и не знаеш коя съм!
Дали дъщеря си познаваш!
Не желаеш да сложим на масата - всичко наяве.
Не желаеш за грешките - ти, или аз да узнаем.

 

И си тръгваме чужди.
И вече по-чужди от всякога.
Няма път между нас.
Няма близост, ни чувства, ни спомен!
И не зная дали ще се видиме повече някога.
Всяка тръгва си същата -
празна -
в света си огромен...

 

Ах, дано завали, да изтрие в душите ни всичко.
Ако не - ще ни дебне, когато останем самички!

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, има и по-страшно, но повече в случая не може да стане. Благодаря ти!
  • Ах, колко познато. Далечно-близки сме почти. Но има и по-страшно.
  • Благодаря ти от сърце, Румен. Приятно ми е, че ти хареса.
  • Много силно и емоционално. Имаш подкрепа и от мен!
  • Благодаря, мила Таня за подкрепата!
  • Тъжно, емоционално, докосна ме... Глас от мен!
  • Благодаря, Катя за топлите думи. Трогната съм!
  • Много тъжно. Трудно коментирам, когато е по действителен случай. Но за пореден път се убеждавам, че от болката може да се роди прекрасна творба. Успех!
  • Пепи, това предизвикателство ме хвърли в дълбокото...
    По принцшп плача, когато пиша такива стихове, но сега и всеки коментар ме разтърсва. Благодаря ти много. Както писах вече, сълзите изчистват...
  • Благодаря, Дани. Какво ни става ли! Опитваме се да направим света мъничко, с една песъчинка по-добър. Сълзите изчистват.
  • Тони, за пореден път го чета и още не мога да намеря думи. Толкова болезнени истини, някои доста познати, струят от думите ти. Дано изливането им на белия лист помага поне малко. Глас от сърце!
  • Какво ви става бе, хора!?! Тази вечер чета, поплаквам и се възхищавам и на написаното от теб, Тони, и на всички талантливи Откровенци! Никой не избира Родина и родител… За съжаление, цената за грешките на родителите заплащат децата. И ако животът в последствие е благосклонен и раната все пак зарасне, децата се превръщат в добри и пълни с обич хора! Мисля, че ти си точно такава, Тони! Така го почувствах и давам гласа си за товоето прекрасно стихотворение. Успех!
  • Благодаря ти от сърце. Имам нужда от приятелска дума. Дано да помогне на хората, защото не всички имат родители, които да ги разбират и подкрепят. Да не допускат грешките на моите родители.
  • Съжалявам,че носиш тази болка толкова дълго!Сега,когато я споделяш като човек и творец,дано тя да се разпръсне и да помогне на други хора да преодолеят трудностите помежду си!Желая ти успех!
  • Истина е, Марги. Изстрадано, изживяно, изболяло. Не успяхме да намерем път една към друга. Като дете ми казваше толкова тежи думи... Единствено ме е спасило това, че не ги разбирах. Много пъти съм плакала, обвинена в несъществуващи "грехове" Това е.
    Вчера всичко се върна и отново ме връхлетя.
  • Много истински и силни думи!Заболя ме от разминаването на майка и дъщеря.Поздрави за умението да се пресъздаде този проблем!И глас от мен.
  • Роси, радвам се да те срещна, радвам се, че ме посети. Брагодаря ти за високата оценка, мила. Нека е хубав денят ти!
  • Тони, остави ме без думи( което е рядкост) Цялата настръхнах, докато четох! ГЛАС !
  • Благодаря, Анна. Хубав ден ти желая!
  • Успех!
  • Благодаря ти ,Скити. И аз те поздравявам.
    Ивита, благодаря ти. Радвам се, чи ти хареса.
    Хубав ден, момичета!
  • Настръхнах...Успя да ме разплачеш...
    Гласувам....Дано уцеля бутончето.
  • Стисна ме за гърлото... Много силен стих!
    Поздрав, Тони! Гласувам! Желая ти успех!
  • Благодаря, Деа!
  • Успех!
  • Благодаря ти, Петя. Трогна ме!
  • Много сила се иска, за да извадиш наяве тези тежки чувства и да ги споделиш. Поздравления, Антоанета, за силата която носиш.
  • Сетих се за този филм, Младен. Тъкмо ще го изгледам отново, да си го припомня. Благодаря ти.
  • Давам глас и ти желая успех, Антоанета.
    Със стиха си ми припомни филма "Скрити белези". Животът рано или късно ни изправя пред бездната. Но да не надничаме в нея, за да не надникне тя в душите ни!
  • Благодаря за топлите думи, Наде. Днес, цял ден имам нужда от това.
  • Занемях! Прегръщам те, Тони!
  • Благодаря ти, Лина. Хубава вечер, мила!
  • Глас от мен.
  • Благодаря, Стойчо. Кърви раната, боли душата, изживяна история е. Красив отговор. Ще си го запазя!
  • Когато раната е без балсам...
    И чувствата умират в нея:
    Душата е изоставен храм
    в който сълзите живеят.
    Успех, Антоанета!
  • Благодаря ти ,лирик. Желая творческо вдъхновенние!
  • Благодаря ти, Мини. Много се радвам, мила. Желая ти творческо вдъхновение!
  • Първо, много ме трогна тази история, второ, по такъв прекрасен начин си го написала и трето, не мога да не те подкрепя от сърце, Тони и затова ти давам глас!
  • Благодаря от сърце, Василена. Радвам се, че ти хареса.
  • Много добро!
    Бърка дълбоко в душата...и пронизва диафрагмата!
    Поздравления!
  • Аркси, не винаги родителите са това, което трябва да бъдат. Те също може да са имали лошо възпитание. Благодаря ти!
    Юри, благодаря за подкрепата!
  • Успех, Тони!
  • Благодаря от сърце, Мария! Радвам се, че те докосна.
  • Тони, написаното от теб е направо разтърсващо..! Отношенията родители-деца не винаги вървят в слънчевия път на чувствата и могат да нанесат незаздравяващи душевни рани. Радвам се, че се включи в предизвикателството! Вярвам, че много хора ще оценят написаното от теб и ще те подкрепят така, както аз го правя - от цялото си сърце! Успех, миличка! ❤️
  • Благодаря, Вики. Истинска е случката...
  • Май Мария е накарала много автори да извадят най-доброто от себе си, с тази тежка тема. Аплодисменти!
Random works
: ??:??