Цветя цъфтят по полетата,
дърветата се простират в лятната светлина,
а листата им танцуват над растящите семена.
Птичките чуруликат от радост, игриво,
а растенията се издигат на височина. ...
Сега малко ще наруша предварителната уговорка и сменям стила. Пък да видим какво ще се случи...
ЗАГУБА НА ПРИЧИННО СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА
В дълбокото
на мисълта ми
ще се удавиш ...
Имам механизми – обсесивни, маски –
сувенири в ред, вградени с черни краски.
Аз – в енциклопедия на правилата –
пиша, драскам, дишам – силово, с душата.
Исках танц от вятър, за да ме принуди ...
ПРОПУКВАНЕ НА ЛЕДОВЕТЕ
Страхът прибира в крехката черупка
на сетивата фините антени.
Приспива ги и сякаш черна дупка
поглъща собствената ми вселена. ...
“Овладей енергията на звездите
и предскажи гнева на земята.“
Акад. Чавдар Руменин 2025 г.
Като капки по гребена на вълните
ние се пръскаме на брега. ...
Погледни ме! Сега! Стига свежда очи и ги скрива,
аз – сред зима дъга, смело стръкче в замръзнала нива.
Спи в косите ми дъжд – обещание светло за пролет,
погледни ме веднъж! С мене луди и птици се молят.
Ако нямаш крила, ето, моите давам. Вземи ги! ...
До нота всички песни са изпети,
написани са скучните до мрак поеми,
но дявол да го вземе от поети
все още има нужда калпавото време.
Все още има нужда от китари, ...
Няма миг да не мисля за теб!
Няма миг да не те благославям!
Няма миг да не дишам чрез теб!
Няма миг да не те осезавам!
Всеки миг щастливѐя чрез теб! ...
Когато някога се връщах от баира
със празен джоб и пукната глава.
Аз виждах как Зората се провира
направо през високата трева…
Усещах как Балканът ме привлича. ...
Ръцете ми ръждиви са за обич.
Очите ми са жадни за сълзи.
Как иска ми се аз да знам, че можеш
във този миг до мен да долетиш.
Във този час, във таз една секунда ...
Създаде го от обич и от глина
и след Потопа даде му дъга,
Адам бе пръв от Авел и Каина,
враждата тръгна... Та и до сега.
Светът ни от набожни ще се срине. ...
Във тази Вселена – мрачна и в мъгла,
всяка сутрин автобусите въртят своите гуми.
Опръскани в кал – от началото на човека,
та чак до свършека на света.
Във същата тази Вселена, ...
Само нашенец, познаващ ни добре
може тъй думите си да подбере,
че хем да ни опише плавно,
хем анализ да вмъкне славно.
Картинката е тъжна, но реална, ...
Незаменимите ли? Май ги замениха.
Незабравимите – тях делникът отне,
препускат още само залезни коне,
сред шепа стихове. Унила е и тиха,
любима песен, и заглъхва недопята, ...
Изгревът беше с червени очи,
сред облаци сиви надничаше тихо.
Времето спря... спря да вали...
от болка слънцето беше се свило.
Свистяха пламъци - алчни и зли, ...
Кой не знае, на Бог сме творения,
създал ни - подобни на Себе Си...
И от време оно ни е известно,
колко мразим лъжа, но не всеки...
Ала тези, кълнящите се в честност, ...
Представете си само, че всичко е сън —
въздуха, птиците, земята,
на тежкия кораб, мощния звън…
небето, простора, даже звездата.
И влюбването даже е на сън, ...
Обичам те аз с любовта на Икар,
с теб слънцето бих покорила,
за мен – вдъхновение и божи дар.
Вината ти аз съм простила.
Когато отиваш при другата, там ...