Поэзия

253,1 результатов

Рапсодия в бяло 🇧🇬

Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...
409 2 3

Любопитко 🇧🇬

Малкото ми братче, Митко,
е досаден любопитко!
Онзи ден - попита Тати,
колко месечни заплати
взимат всички тарикати, ...
789 7 17

Сблъсък 🇧🇬

Приятели, карайте внимателно.
Животът е винаги на път.
Ако не бързаш за отвъд;
ако не си тръгнал окончателно.
Знам, че бързате за някъде. ...
443 3 10

Невидимото 🇧🇬

Със всеки стих душата си разголвам,
на показ лъсват кътчета от нея.
На малки части в рими я отронвам,
изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.
Душата ми е малка, няколко е грама, ...
648 6 18

Зов от извора 🇧🇬

На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...
352 1

Жестока констатация 🇧🇬

Благодаря ти, Мария!
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...
457 2 4

Още един "предмет" 🇧🇬

Още един „предмет“
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...
438

*** 🇧🇬

В града оставили са своите грижи,
в неделя по пътища разни поели,
пристигат туристи в най-близките хижи –
усмивки и песни със себе си взели.
В смеха и в словата заслушват се птици – ...
328

Малък любопитко 🇧🇬

Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
787 6 20

Voyo-мою 🇧🇬

Абе мою, гледам Voyo
утре щял да си умрял.
В новините от завоя
твоят образ гледам там.
Кво е Voyo ли? Не зная. ...
400

Цигулката на татко 🇧🇬

Скърца вратата,
която отдавна се е
отделила от пантите.
Зее заплашително,
залита като пияница ...
334 1 2

Иван и Мария 🇧🇬

/На дядо и баба/
Той нямал обувки – естествена кожа.
И спал е в таванско, без печка, на свещ.
Но вярвал... Не бих го нарекла набожен.
И вярва все още и в доблест и в чест. ...
698 5 15

Луда песен 🇧🇬

ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
424 2 4

Капкомерът на Бога 🇧🇬

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...
285 2 2

Обратната страна на огледалото 🇧🇬

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
512 2 6

Избери любовта 🇧🇬

Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
570 1 1

Стига и това 🇧🇬

Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
468 3

Апоколептично 🇧🇬

Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...
336 1 3

Не са ли твоите зеници огледало 🇧🇬

Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...
645 1

Живот между мъдреца и глупака 🇧🇬

ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...
309 2 3

ТОЗИ ДЕН 🇧🇬

Този ден е смутен,
зареден с тишина,
угнетен от суетност.
Бяло зайче на здрач
по корите на борове скача ...
427 19 12

Обич 🇧🇬

И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
282 1

Далече от високите витрини 🇧🇬

Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...
442 1 3

Крилете на Мъжа 🇧🇬

Крилете на мъжа са скрити в душата,
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана, ...
515

Песента на пъстроцветната душа 🇧🇬

Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...
366

Истина и съвремие 🇧🇬

На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
404 1

Завинаги си с мен 🇧🇬

Безкрайна, любовта докосна
лицето ми във нощен мрак,
една мечта към мен се спусна
и даде ми небесен знак.
Нощта чертае хоризонти ...
495

Живот ли бе да го опишеш 🇧🇬

Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
479

Изгубен 🇧🇬

Господи, къде съм,
кой съм и какво съм?
Сляп ли съм?
Защо съм?
Разкажи за тъгата..., ...
540

Сух водовъртеж 🇧🇬

В безочаквано време... очакваме!?
Сблъсък между казах ви и не знам.
Питате, ама кого... щом в бедата
няма помагащи. И защо?
Водата... водата я няма и Защо? ...
357 2 5

Градът ще пази сенките 🇧🇬

Служителят във офиса;
чистачът и шофьорът;
пекарят и ченгето;
и младите по улиците -
заблеяни във телефоните - ...
519 3

Аз съм онази 🇧🇬

Аз съм онази, която
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...
412 5 6

Огън в леда 🇧🇬

Родих се с очи,
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях. ...
338

Поетите на този свят сме луди 🇧🇬

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...
432 2 1

Аз и Ти 🇧🇬

Аз от тебе съм доста далече.
Ти си в безкрая,
а Аз на земята.
Аз и Ти, не сме вече двама.
Ти си сред звездите, ...
524

Избор 🇧🇬

Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
631 3 14

Януарски сняг 🇧🇬

Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
406 1 3