Между капките дъжд се ражда песен,
а в нея две сърца вървят едно до друго.
Светът понякога е тих и тесен,
но любовта ни прави пътя кръгъл.
Вървим през времето ръка във ръка, ...
Светът забързан спомените мачка.
Ръката слага на горчива самота...
Рови и о... тишината как боли.
Загива добрината... а тя е..., Господи, простѝ.
Живи сме и тънем в свойте изгоди... ...
От лявата страна на бара, гледам,
от час ме флиртка някаква мадама.
Не е, май, никаква мадама туй,
а най е някой батко с мека китка.
Какво да правя? Яко съм фиксиран ...
Гледащите невиждащи
Защо мислите, съм се захванал
с тая тежка, непосилна задача -
между Отвъдното и Реалността щастлив и отчаян
да се чудя на границата между два свята, ...
В небесния ти дом е тихо, мамо,
и ангели ти пеят днес „Честит“.
А тук, под хладното и земно рамо,
копнежът ми по теб остава скрит.
Рождена дата... Тихо паля свещ ...
Един човек вървеше през света
и носеше въпроса като камък.
Във всяка чужда истина търсеше врата,
а зад всяка врата още една загадка.
Попита мъдреца: „Къде е смисълът?“ ...
Какво става с теб напоследък,
нито ме обичаш, нито ме оставяш…
Държиш ме близо до сърцето си,
а после тихо ме отблъскваш.
Нито ме обичаш, нито ме даваш на друга, ...
Безпомощно следя таз' лудост,
която пълни новините със съсиреци,
която прави неуместна всяка мъдрост
дарена ни от Бог в онези свитъци,
които (трябваше) да бъдат наши пътища, ...
Във времена на тишина и тайни скрити,
когато истината се продава на парчета,
един човек излезе пред тълпите
и каза думи, взети от сърцето.
Ивелин — с лице пред хората застана, ...
Веднъж ми върза здраво тенекия,
а друг път за зелен хайвер ме прати.
Игричките ти с мен се подиграват.
Не те интересува любовта ми.
Аз чаках те в проливен, летен дъжд ...
Поезията е като да седнеш на облак
и да пишеш по него:
след две минути всичко ще е изчезнало,
и облакът, и него няма да го има.
Къде си тръгнал тогава, с тази своя арогантност: ...
Преплитат пътища душите ни
със своята мечтателност далечна...
Притихнали... в неволите на зимите
догонват съкровена дълговечност.
Изваяни с ръката на Твореца ...
Искаме ...искаме... гоним мечти...
Вглъбени сме в себе си, АЗ-ът не спи.
Той все недоволен е, сърдит, уморен.
Друг е получил, а той - ощетен.
Тъй дните минават без мир, без надежда. ...
Не питам вече колко сме живели,
а колко пъти някого спасихме,
колко сърца от студ сме стоплили,
колко пъти тихо сме простили.
Не остават стъпките по праха ...
Есента е тишина.Дочувам ехото
на спомен за жена и смеховете
на птиците,отлетели надалече...
Септември(за кой ли път)отрече,
че сънища за отминалото време, ...
Обреченост
Поезията е най-прекрасната велика магия!
Единственият Даскал при когото се "учи" и практикува,
е владетелят на безкрайната Космична пустиня,
в която всичко проявено в Нищото съществува. ...