Поэзия

Копнежи. Съмнения 🇧🇬

Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...

Несъвместимият

Поэзия

246 3

Споменът за теб 🇧🇬

Накрая остава само споменът за теб:
дали си бил красив или грозен,
добър човек беше или нервозен,
работлив или мързел всевъзможен.
Променил ли си съдбата на някого, ...

Nivelina

Поэзия » Философская

360

Тя – призрачната обич е такава 🇧🇬

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...

Patrizzia

Поэзия

276 1 4

Подмини 🇧🇬

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...

Algol

Поэзия

240

Какво ще се роди пак под небето 🇧🇬

Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...

Огнян_Железов

Поэзия » Гражданская

305

Прозрение 🇧🇬

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...

IvaHarizanova

Поэзия

529 5 8

Монологът на един нарцис(ист) 🇧🇬

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...

jenyivanova

Поэзия

542 6 11

Константа ли си? 🇧🇬

Мисълта за теб –
спокойствие.
Споменът –
буря,
връхлитаща ...

ikiva

Поэзия » Любовная, Философская

320

Сексизмограф 🇧🇬

Грабене
с две ръце.
Мамене
без сърце.
Телесно сношение - ...

Стефанин

Поэзия » Эпиграммы

288

Споделеност 🇧🇬

Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността? ...

Samadhi

Поэзия

388 2

Оттатък панаира 🇧🇬

Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали, ...

Ревов

Поэзия

304 1

Свети Архангел Михаил 🇧🇬

Свети Архангел Михаил
със смелост се въоръжил
и шътнал в пъкълото Сатаната,
Любов и мир за да е по Земята!

rhymefan

Поэзия

173

Гурбетчия 🇧🇬

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Другая

306

Лилаво-розов кръг 🇧🇬

Лилава котка със сини очи сгушила се в полукръг.
Лилава котка с половин сърце,
Неинтересуваща се от света като такъв.
Розова котка с кафеви очи сгушила се в полукръг.
Розова котка, търсеща да даде своето полусърце на друг. ...

Ран_Фотев

Поэзия » Любовная

256

Гаврошът след залеза онова лято 🇧🇬

Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал, ...

screaman

Поэзия

232 2

Сага за три силни жени 🇧🇬

За три жени аз пиша тези думи,
те години вече съществуват,
запретнали ръкави, не умуват,
що има зли тайфуни, а щурмуват!
На прага на 90-те с воля неотразима, ...

Nivelina

Поэзия » Философская

287

Писмо за Кики и Майки 🇧🇬

Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...

PollyWinchester

Поэзия » Другая

249

Мътеница 🇧🇬

Мътеница във паница... и до нея – вилица!?
Подарък за служба вярна... яж!?
Ама как? Защо!? Е, хайде де, не се прави!
С вилицата, взимай и греби.
Ама тя е вкисната и рядка... ...

aap

Поэзия

265 1

Този сън – хризантемен и бял 🇧🇬

Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...

Patrizzia

Поэзия

254 1 6

Не постъпвай така 🇧🇬

Ако свой те презре във очите,
ако чужд твоя свят разтревожи.
Зла разплата недей предпочита.
Не постъпвай така, ако можеш.
Не постъпвай така, ако само ...

IvaHarizanova

Поэзия

340 3 6

Любовна болест 🇧🇬

Нейните устни:
нежни и червени…
Косите ѝ:
огън и пожар!
Прегръдките ѝ: ...

Леденпламък

Поэзия » Любовная

260

Телефон 🇧🇬

Домашен телефон - такъв със жица,
безкрайни разговори, струващи стотинки,
и ние с тебе - две дечица -
не брояхме думи-песъчинки.
Стар телефон във прашен склад, ...

Freya_Frail

Поэзия

253

Дъжд чудат 🇧🇬

ноемврийски дъжд
чудат - не тропат капки -
а барабаня̀т

rhymefan

Поэзия

191

Приятели 🇧🇬

С теб сме приятели,
а аз те мисля постоянно.
С теб сме приятели,
а ме влудяваш тотално.
Сънувам те нощем, ...

ДениславаДончева

Поэзия » Любовная

339

Аз съм пусто поле.. 🇧🇬

Аз съм пусто поле с изгоряла трева.
Аз съм път, който не води никъде.
Аз съм кладенец, в който няма вода.
Аз съм мисъл обречена на скитане.
Аз съм бледа луна без небе. ...

Alef

Поэзия » Любовная

300

Недей! 🇧🇬

Към мене ти недей да лазиш!
Поне достойнство ще опазиш.
Аз отритнах те с охота.
А бе, гледай си живота!
Мислиш, че като се кланяш ...

байГецан

Поэзия » Любовная

377 8

Писъкът на тишината 🇧🇬

Как да те чакам, Време?
Знаеш, че много бързам.
Всяка година ми вземаш,
твоят вързоп е отвързан.
Пак за подпалки събирам ...

pastirkanaswetulki

Поэзия

379 3 13

Съдба 🇧🇬

**Дали е днес или пък утре,
защото вчера е преди —
аз все така ще те обичам,
дори това да ми вреди.
Понякога се замислям — ...

BorkoBorisov

Поэзия » Любовная

411 3

Стремглавежи 🇧🇬

Всеки си има уклон:
детко - да хрупа бонбон,
властник - да седне на трон,
маймуна - да рипа по клон,
военен - да стреля от дрон, ...

Стефанин

Поэзия » Эпиграммы

327

Само мен нощта ли ти отнема 🇧🇬

Само мен нощта ли ти отнема?
Липсва ли ти малко топлина?
Как ли в тишината се съвземаш,
бродиш ли в чувства – долина?
Спомените капят ли безшумно, ...

Миранда

Поэзия

276 4

Щастието обича тишина 🇧🇬

Виждаме го в двете грейнали лица,
на двама влюбени, мъж и жена.
То е дошло при тях, чакано всякога,
довела го е със себе си Любовта!
Щастието винаги обича тишина, ...

valcanyon

Поэзия

224 1

Гаврошът, който не изчезва след залеза 🇧🇬

Градът издиша тежко след залеза,
сякаш цял ден е тичал след мечтите ни.
По улиците пробягва онзи гаврош —
вечно бос,
вечен бунтар на съдбата, ...

screaman

Поэзия

234 2 2

Докога докога 🇧🇬

наглостта на власта?
Докога все ще спим,
докога, докога?...
Докога ще сме слепите?
Докога едноок, ...

mislitel

Поэзия » Авторская песня

329 1 2

Отново дишам 🇧🇬

Ти беше въздухът за мен
и нужен бе ми да живея.
При всеки изгрев уморен
дъхът затихва и не смея
да вдишам теб за изгрев нов – ...

Ромашка

Поэзия » Любовная

478 6 14

Деца срещу чужди целувки 🇧🇬

Има жени, които тичат вечер докато дават Ергенът.
Същите, преди са гледали Ергенът от скука, докато мъжът им в другата стая под претекст, че му е лошо или е уморен, си пише с поредната eternal.
И колкото жените да доказват, че могат
да плетат,
да готвят, ...

HelenaKiss

Поэзия » Свободный стих

231

Тревога 🇧🇬

В тъжните сиви есенни дни
моята мъка виж, погледни,
моите ядове горчиви, болни
на фона на птичките волни.
Ще се върне ли светлината в нашите души - ...

hcs

Поэзия » Гражданская

520

Прогноза 🇧🇬

Тишината вали напояващо,
попивам я с всяка пора,
в мен е облачно преобладаващо,
метеорологична умора.
Гръмотевично ми е и буреносно, ...

Izku6enie

Поэзия » Свободный стих

418 4

Tестамент 🇧🇬

Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето ...

Patrizzia

Поэзия

222 1

Свобода 🇧🇬

Рядко съм се чувствала свободна
и да ценя свободата съм способна.
Да бъда себе си, без да съм комедия,
това ми дава сили, приток на енергия.
О, колко важно е понякога да можеш ...

Nivelina

Поэзия » Философская

317 1

Светлосенки 🇧🇬

По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...

МарияДимитрова.67

Поэзия » Другая

296 1

Копнежи. Съмнения 🇧🇬

Споменът за теб 🇧🇬

Тя – призрачната обич е такава 🇧🇬

Подмини 🇧🇬

Какво ще се роди пак под небето 🇧🇬

Прозрение 🇧🇬

Монологът на един нарцис(ист) 🇧🇬

Константа ли си? 🇧🇬

Сексизмограф 🇧🇬

Споделеност 🇧🇬

Оттатък панаира 🇧🇬

Свети Архангел Михаил 🇧🇬

Гурбетчия 🇧🇬

Лилаво-розов кръг 🇧🇬

Гаврошът след залеза онова лято 🇧🇬

Сага за три силни жени 🇧🇬

Писмо за Кики и Майки 🇧🇬

Мътеница 🇧🇬

Този сън – хризантемен и бял 🇧🇬

Не постъпвай така 🇧🇬

Любовна болест 🇧🇬

Телефон 🇧🇬

Дъжд чудат 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Аз съм пусто поле.. 🇧🇬

Недей! 🇧🇬

Писъкът на тишината 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

Стремглавежи 🇧🇬

Само мен нощта ли ти отнема 🇧🇬

Щастието обича тишина 🇧🇬

Гаврошът, който не изчезва след залеза 🇧🇬

Докога докога 🇧🇬

Отново дишам 🇧🇬

Деца срещу чужди целувки 🇧🇬

Тревога 🇧🇬

Прогноза 🇧🇬

Tестамент 🇧🇬

Свобода 🇧🇬

Светлосенки 🇧🇬

Очередь