Поэзия
Спомени 🇧🇬
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...
Разказваше ми баба 🇧🇬
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...
За последно, единствено и само 🇧🇬
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...
Пролетни наречия 🇧🇬
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
Елегия за мрак и цигулка 🇧🇬
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
Завет 🇧🇬
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
Думи в тишината 🇧🇬
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
Сам 🇧🇬
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...
Да бъда 🇧🇬
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...
Mъничко остава 🇧🇬
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...
Сезони 🇧🇬
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...
Зимна картина 🇧🇬
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...
Моите мъгли 🇧🇬
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
Любовта не отпада 🇧🇬
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...
Сънища 🇧🇬
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...
Ракия, част 8 🇧🇬
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...
Вик 🇧🇬
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...
Лунен Купидон 🇧🇬
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
Стихотворна луга 🇧🇬
но може да съм още днеска,
ще бъда стихотворна луга
с красива огнена прическа
и ще разлея в тишината ...
Въже 🇧🇬
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...
До теб, приятелко моя 🇧🇬
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...