Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Загадъчно, Луната само знае 🇧🇬

Тук няма вече нѝва, треволякът
лениво властва, бирени шишета
отдавна просто празни си лежат,
а дрипаво плашилото мълчи.
До него изоставена китара, ...

agferdousi65

Поэзия » Белые стихи, Строгие формы

287 4 6

Novus ordo seclorum 🇧🇬

Стари блокове с остарелите хора,
на квартал във модерен строеж-
все расте и блести без умора,
сито бъдеще-непрестанен растеж.
На тези хора дъщери,синовете, ...

CrowSilverwolf

Поэзия » Философская, Гражданская

326

16+ Четири длани 🇧🇬

Вода сълзи-тече по сталактита,
капчицата капва върху женски гръб,
прекрасно гол и нежен,и не пита-
ще е отхвърлен,или е за него скъп.
Езика му,по котешки-игриво, ...

CrowSilverwolf

Поэзия » Любовная, Эротическая, Юмористическая, Пейзажная

409

*** 🇧🇬

Опитвал ли си лятото през август
в първите му алени минути,
когато се събужда със въздишка
на нощното небе във скута?
Когато се изплъзва много тихо ...

Alitheia1

Поэзия » Пейзажная

282

Кошмари 🇧🇬

Здравей, каза ми Нощта!?
Готов ли си... за сънища, кажи?
Готов ли си и тази нощ, о, Боже!?
Тъмата с покой да те дари.
Готов ли си за чудо и за слава... ...

aap

Поэзия » Философская

191

18+ Логичният отговор 🇧🇬

- Достойна ли съм за класичка -
Попита пуйетеса алгоритъма -
Ма според мен направо имам всичко,
любов, еротика, железен е и ритъмът!
А и разплаквам ги онези де, във фейса, ...

mislitel

Поэзия » Пародии

257 2

Една самотна нощ 🇧🇬

Една самотна нощ
Нощ е. Господар е тъмнината,
а небето черно кадифе.
Страстно мрак прегърнал е земята,
тихо е и малкото градче. ...

gogata622

Поэзия » Любовная

253

Последните лъчи на август 🇧🇬

За кой ли път, пореден август
наслагва топли ласки на платното...
Слънчева усмивка е животът.
Но какво ще каже, оня Фауст*,
когато септемврийските нощи ...

Ranrozar

Поэзия » Пейзажная, Философская, Строгие формы

360 5 13

Мастилена приказка 🇧🇬

МАСТИЛЕНА ПРИКАЗКА
Все не помня дали съм сънувала края на август,
или някой ме тласна към острия ръб на нощта?
Беше суша и – жаден за капка вода, звездопадът
разпиляваше щедро неонов брокат над града. ...

yotovava

Поэзия » Философская

363 6 10

Археология на едно приятелство 🇧🇬

Задобрява изначално обществото –
миксери, перални, климатици.
По опънатите жици на живота,
Август вече си обира птиците.
Този опис на парада, общо взето, ...

argonyk

Поэзия » Философская

349 1 3

Вестител на любовта 🇧🇬

Прохладен бриз – в горещите ми дни,
бурен фьон – в хладните ми нощи.
Нежно ме докосваш, носиш топлина,
с въздуха ме галиш, пазиш ме от студа.
Лястовица бяла – вестителка на пролетта, ...

Roko88

Поэзия » Любовная, Оды и поэмы

305

Táborák a my 🌐

Ráno sme vstali, premýšľali o tom a zapálili oheň.
Nahádzali sme dosky a drevené palety do betónového kruhu
a ja som premýšľal o živote – dosky sú ako roky zo života prežitého dávno.
Môj priateľ o tom premýšľal aj kvôli svojej práci a jeho život nebol ľahký.
Nie je vedec ani účtovník, jednoducho rob ...

Ruslank

Поэзия » Философская

254

Есенен мед 🇧🇬

ЕСЕНЕН МЕД
Когато се провалям, е за дълго –
и мразя тази тиха безтегловност
на паяка, опънал мрежи в ъгъла.
Дилемата е – сит или виновен! ...

yotovava

Поэзия » Философская

356 4 8

Следите на времето 🇧🇬

Вървя по път, от никого непознат,
а всяка крачка сякаш ме познава.
Зад мен остава вчерашният свят,
пред мен мълчи това, което става.
Часовникът не пита накъде, ...

HristoDimov

Поэзия » Философская

300 2

Не знам 🇧🇬

Не знам какво ми е.
Съдба, или наказание?
Не виждам. Не чувам...
Мрак и мълчание...

goblenka

Поэзия » Философская

232 2 3

Ако светът бе мой 🇧🇬

Ако светът бе мой
[Verse 1]
Ако светът бе мой, щях да ти дам на небето
Звездите в ръцете и красотата на морето
Щях да пиша с лунен прах по белия лист, ...

Трънчо

Поэзия » Авторская песня

227

Падането на маските 🇧🇬

Падането на маските
Всички ние сме агенти под прикритие,
най-често шпионирайки самите себе си-
цял живот немили,недраги се скитаме,
търсейки,да открием на живота си жребия, ...

krasio0109

Поэзия » Философская

231

С мама и татко на море 🇧🇬

Мечта е на всяко дете
лятото да отиде на море,
затова с добрата вест
мама ме зарадва днес:
-Утре, в ранен час, ...

Qndov

Поэзия » Для детей

315 3 4

A любовта си има само нас 🇧🇬

Прегръщам я онази невъзможност
и огънят гори неугасим.
Знам, всичко е в ума ти много сложно,
седни до мен и ще го измълчим.
Това, което толкова те стряска, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

307 1

Предвидим свят 🇧🇬

Как ли бих дописала света,
щом веднъж от него се откъсна?
Може би себична суета
крия зад смълчаните си устни.
Може би с един-единствен стих ...

Eleya

Поэзия » Философская

268

Зеленият остров 🇧🇬

Печални бледни теменуги.
П.К. Яворов, „Теменуги“
Сред езерце, унесено в мечти,
спят белополи балерини.
Тополов пух над тях лети, ...

МарияДимитроваБел

Поэзия » Пейзажная

228 1

За нищо да ти сложат белезници 🇧🇬

За нищо да ти сложат белезници,
и да те блъска грубо полицай,
достатъчно е днес да си… женица
в едно село от пиринския край.
Достатъчно е да си край кортежа ...

Yuri

Поэзия » Гражданская

348 3 11

Когато искаш да си сам 🇧🇬

Когато искаш да си сам,
мъжът се сеща за детето
и търси в миналото там
от пътищата към сърцето.
Когато искаш да си сам, ...

folsam

Поэзия » Философская

292

За вода... 🇧🇬

Помня - като невръстно момиченце,
с шарената стомничка любима -
подир майка сутрин лекичко припках,
към селската чешма, с чучура три...
Майка ми - още млада, хубавица, ...

dorageorg

Поэзия » Свободный стих

331 4 9

Тривия 🇧🇬

Преди много, много години
изпод клепачите на душата ми
капна мечта.
Затворих я в бутилка
с тапа от съвест. ...

pureblack

Поэзия » Свободный стих

305 2

Рециклиране на скръб 🇧🇬

Август е паяжина с криле –
омотава те и те извисява.
И въпреки това пак е тъмно,
колосално тъмно
в душата ми. ...

mariq-desislava

Поэзия » Свободный стих

310 1 2

Две топли ръце 🇧🇬

Леко треперещи са ръцете на майка ми,
цял живот са носили нашия живот..
Прегръщали са толкова радости,
притискали са болката нощ подир нощ.
Две топли ръце замесвали са питка, ...

EmiliaY

Поэзия » Другая

279

Милосърдие 🇧🇬

Морето се напълни с добрини,
превръща ги във златни раковини,
ревниво криещи човешките съдби
и тайните им милион години.
Небето е заето със молби, ...

valia1771

Поэзия » Философская

462 1 9

Узряване 🇧🇬

На внука ми Габриел
Отлитат пак лиричните ята...
Младостта в мислите узрява.
Момчето ще запомни песента
на вятъра, който лятото довява. ...

Ranrozar

Поэзия » Пейзажная, Для детей

370 5 17

Kлада от обичане 🇧🇬

В заблудата , че имаме, че стига ни,
това, с което клетка сме градили,
сърцето и душата – волни цигани,
в решетки вехнат никому немили.
Парченца от небе съшиват криви, но, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

344 4

Някога и сега 🇧🇬

Тичах по житейските поляни
и събирах много цветове,
с песни се развличах и с огряно
от слънцето, най-чистото небе.
Сблъскала се с пречки примитивни, ...

Аделаида

Поэзия » Другая

373 1 5

В този луд карнавал 🇧🇬

Откакто престанах да ям и да пия...
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Сам си говоря... И самичък се смея –
вместо да цвиля и като овца да блея...
Почнах да хващам комари в гората, ...

Ревов

Поэзия » Юмористическая

283

Живот без предварителен чертеж 🇧🇬

Когато се родих,
някой вече беше начертал света
прави улици,
прави думи,
прави истини, ...

HristoDimov

Поэзия » Философская

275 1

ЩЕ СЕ РАДВАМ 🇧🇬

Какво за теб е истинската радост?
Дали да си богат, обичан, здрав или щастлив.
Да съхраниш във себе си макар и късче младост
или след буря да останеш жив.
Ще можеш ли да се зарадваш пълноценно, ...

mamagalq

Поэзия » Другая

287 1 2

Скитници след лято 🇧🇬

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...

vega666

Поэзия » Философская

456 14 12

Алхимия на пълнолунието 🇧🇬

АЛХИМИЯ НА ПЪЛНОЛУНИЕТО
Луната кацна на балкона
и се търкулна по перваза.
Над силуетите бездомни
нощта разтвори звездна пазва. ...

yotovava

Поэзия » Любовная

358 8 10

Галатея 🇧🇬

В древен Кипър, в полуден горещ,
в дома на скулптор догаря свещ,
и в очите му напира влага:
— Сбогом, мраморна невесто...
На релеф, изваян от маестрото, ...

silverfox52

Поэзия » Философская

218

Някога 🇧🇬

Душата ми е като кротка, тиха бездна
която пази крехки чувства и мечти.
Като малка вселена нежна и звездна,
чиято светлина в пространството трепти.
И някога, някъде, когато аз изчезна, ...

Alef

Поэзия » Философская

219

Синьо 🇧🇬

От толкова пъстра палитра
на слънчеви цветни лъчи,
самото светило разпитва
за синьото в чужди очи.
Че сякаш от цвят го е взело, ...

Eleya

Поэзия » Пейзажная

307

Ако съществува онзи свят 🇧🇬

Ако съществува онзи свят
Минават дните, моите дни,
а споменът за теб още боли.
Ако на онзи свят се срещнем пак,
ще те позная дори и в мрака. ...

BiberceMuharemi

Поэзия » Философская

332

Стихи и поэзия современных авторов

Загадъчно, Луната само знае 🇧🇬

Novus ordo seclorum 🇧🇬

16+ Четири длани 🇧🇬

*** 🇧🇬

Кошмари 🇧🇬

18+ Логичният отговор 🇧🇬

Една самотна нощ 🇧🇬

Последните лъчи на август 🇧🇬

Мастилена приказка 🇧🇬

Археология на едно приятелство 🇧🇬

Вестител на любовта 🇧🇬

Táborák a my 🌐

Есенен мед 🇧🇬

Следите на времето 🇧🇬

Не знам 🇧🇬

Ако светът бе мой 🇧🇬

Падането на маските 🇧🇬

С мама и татко на море 🇧🇬

A любовта си има само нас 🇧🇬

Предвидим свят 🇧🇬

Зеленият остров 🇧🇬

За нищо да ти сложат белезници 🇧🇬

Когато искаш да си сам 🇧🇬

За вода... 🇧🇬

Тривия 🇧🇬

Рециклиране на скръб 🇧🇬

Две топли ръце 🇧🇬

Милосърдие 🇧🇬

Узряване 🇧🇬

Kлада от обичане 🇧🇬

Някога и сега 🇧🇬

В този луд карнавал 🇧🇬

Живот без предварителен чертеж 🇧🇬

ЩЕ СЕ РАДВАМ 🇧🇬

Скитници след лято 🇧🇬

Алхимия на пълнолунието 🇧🇬

Галатея 🇧🇬

Някога 🇧🇬

Синьо 🇧🇬

Ако съществува онзи свят 🇧🇬

Очередь