На разбрания човек малко думи му трябват —
един поглед стига, за да разбере.
Не пита шумно, не съди, не бяга,
а тихо до болката чужда ще спре.
Не му трябват клетви, обещания гръмки, ...
Дъждът с нетърпеливи нежни пръсти
косите по лицето ми лепи,
а вятърът на мене май е кръстил,
врабчето, спящо в старите липи.
То мъничко е. Колкото надежда, ...
Отдавна в трета възраст е Генади
и гребенът му също е в архив,
но бърза той мустака си да глади
след всичко женско, и се чувства жив.
На пейка сяда в градската градина. ...
Приписват му нелепи чудеса,
по-тежки и от тръните, и кръста.
Изказват го с отворени уста...
Четат си го угодно и през пръсти...
А той не се направи на велик, ...
Еретизъм
Когато година след година сланата попарва овошките
и това от тенденция се превръща във закономерност,
отхвърли конформизма, присъедини се към "лошите"
и потърси решението във дълбоко скритите Ереси! ...
Познахме се. След толкова години.
И знаеш ли – не си се променил.
Очите ти – дълбоки, тъмносини,
усмивката дори не си сменил.
И аз не съм се променила, значи? ...
Седемстотин и тридесет дни, в които животът ме научи да живея с липсата така, сякаш никога не е била там.
Да се усмихвам убедително.
Да отговарям с „добре съм“, когато отвътре всичко крещеше точно обратното.
Хората казват, че времето лекува.
Не е вярно. ...
Влакът спря на гарата в пет сутринта,
парата се смеси със утринната мъгла.
Стените са надупчени, гарата е без таван,
от целия полк се завърна само един Иван.
Той хвърли шинела, тежък от барут и кал, ...
Мразя те и те кълна, че точно мен избра,
имаше хиляди, но мене пръв съзря.
Ловец пред плячката не спира,
а момче не жали жената, дето избира.
Но тя се мъчи, мъча се и аз, и всички те - ...
Когато сърцето прикипи от любов,
небето прилива в шепите сини,
всяка звезда е разцъфнал покров
над тихи пътеки от лунни рубини.
Тогава реките напускат брега си, ...
От тия съм дето уж стихове пишат,
а после ги губят из прашния диск
на някой компютър и само въздишат,
че думите в рими превръщат се в пясък.
А колко метафори, строфи, куплети, ...
Посветено на моя съпруг
Шестдесет свещи днес ще заблестят
пламъците им ще изписват в ред
младост, деца, успехи като в куплет.
Цял един живот-трепет на пламъка от свещ. ...
Поп Харитон
Един монах расото някога захвърли,
с другари верни в борба се хвърли.
Против турската тирания водеше борба,
с душманите на народа му с оръжие в ръка. ...
Проблеми на израстването
В магнетичния поглед на Асен виждам сърце
с проекция от пламтящия Дух на Асеневци -
той пое отговорността, не за да краде,
а да ликвидира мизерните Бойкови заплати и пенсии. ...
Един проект - със руски знамена!
И цяла зала пълна с умни хора.
Огромна зала, с видеостена.
На нея Мунчо се ръкува… с Вова!
На него тази близост му е ген: ...
Огънят лекува — тихо, без слова,
прегръща мрака с топлата си длан.
В искрите му се ражда светлина,
а болката се стапя като плам.
Когато вятърът душата къса ...
Животът ми? В бохча надве-натри
побира се. А куфарите – празни.
Пари не скътах, вещ не ме поблазни,
стих, песен, откачалки за сестри...
И стига ми. Което тлен е – тлен е ...
Велислава Петрова-стерилизация в костюм на Талейран!
🇧🇬
Получихме си външен министър нов, обигран,
с вируси на дипломатичното поле ще блесне!
Да ни е честит в пола тоя Метерних, Талейран,
ще преуспее в МВнР със сертификати чудесни!
Живяхме в мрак без писмен знак и слово
и бяхме сляп, без азбука народ.
С будителите и с начало ново
книжовността ни даде нов живот.
Те с Прометеевския буен пламък ...
Отронени от май по градските тротоари,
на валма̀ се търкалят все още цветчета.
Маргаритки прескачат с главици оградите.
Юни се люлее в короната на черешата.
Под сянката шарена наднича лятото – ...
Денят се буди с дъх на обещание,
прострял криле над тихите мечти.
Не е нужно чудо или заклинание –
а само огън, който в теб пламти.
Разгърни дланта си, приеми небето, ...
В градината на дните ми поникват
и рози нежни, и бодливи тръни –
едните с хубост крехка ме усмихват,
а другите ме милват чак до рани.
Дали ще съм лале или иглика – ...
Свърши се комедията — паднаха маските тихо,
сцената празна остана под бледото късно небе.
Смехът се разпиля като прах по старите стихове,
а думите — остри и голи — останаха в мен и в теб.
Аплодисментите стихнаха някъде зад завесите, ...