Общ разказ – част 3

 Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.

„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода, пи дълго, изля остатъка върху главата си и тръсна глава. Отвори очи – всичко си беше на мястото. Добрата стара хижа на дядо му го чакаше. „Май ме е напекло слънцето, първо  този объркан сън, сега  това странно видение” –  отдъхна облекчено Майк  и влезе бързо вътре. „Какво се замотах днес, нали тръгнах за продукти, посоката ли не уцелих, пътеката ли, няколко дни разузнавах – надясно е  селото, наляво  гората, тръгнах сутринта по пътеката за селото да търся магазин, а излязох откъм гората, странна работа” – така си мислеше докато се миеше.

На вратата се почука. Той пристъпи колебливо и отвори. Видя жена на около 70 години, която носеше някаква кошница. Прошарена сивееща коса, тъмни очи, лице почти без бръчки, беше усмихната, но когато го съзря усмивката ѝ замръзна.

– Добър вечер, кого търсите? – попита учтиво Майк.

Жената не сваляше очи от него :

– Боже мили, Михаиле, ти как се върна при нас, какво става? – тя с уплаха закри уста.

– Кого търсите, Госпожо? Аз съм Майкъл, Михаил е дядо ми, но той вече не е сред нас.

Жената поплю в пазвата си  и възкликна :
– Мишеее,  ти ли си сине, също дядо ти Михаил отвори вратата, да знаеш кожата си му одрал, с тези големи очи и буйна черна коса,  извити ъгълчета на устните, лека насмешлива усмивка, с тая бенка на лявата буза, дай да те прегърна, чедо, дай! – жената го прегърна и се засмя. – Изплаши ме, признавам си, я какъв красавец си станал! Аз съм баба ти Христина, съученици бяхме с дядо ти Михаил!

Влязоха  и седнаха край масата.

– Майка ти ми каза да те наглеждам, обади ми се преди три дена и аз  наобикалям, бях сложила храна в хладилника да имаш да хапнеш и днес си викам да дойда да те видя, а то – сякаш дядо ти Михаил, ама каква работа! – тя се смееше, а Майкъл усети лъх на домашен уют и топлина и  най-после се отпусна след този странен, дълъг ден. – Я сега да ти направя аз една нашенска манджа, че като те гледам нищо не си хапвал цял ден, нали?

Майкъл кимна облекчено с глава, имаше нужда от такива грижи.

– Не знам дали знаеш, но аз бях първата любов на дядо ти Михаил, от деца сме все заедно – започна да реди Христина. – Но последната година в училище дойде нова ученичка – Минка, а дядо ти като се отнесе по нея и край, забрави за мен. Тя беше много особено момиче. Когато ми размина сърденето, дядо ти често идваше у нас и ми казваше какви странни работи говорела Минка – познала  за вуйчо ти Тони, че ще е момче, за майка ти, че ще е момиче, казала му точно часовете и датите, в които ще  роди и кои звезди ще ги пазят. Разчу се нейната дарба – започна да гадае бъдещето, и от болести разбираше, край тях все хора чакаха. И винаги познаваше, много я търсеха, на много хора помагаше, но винаги в края на деня Минка беше без капка силица и от това ли, не знам, рано-рано си отиде, дядо ти Михаил сам отгледа майка ти и вуйчо ти. И тук на хижата ги водеше  по цяло лято. – А, хапни сега , че като те гледам май много си пригладнял – сипа му тя и не спираше да говори.

– Как е майка ти? Голяма красавица беше,  и умница, ама отде се взе пустият му Колю, завъртя ѝ главата, никой не разбра как се събраха, под венчило минаха, а ти вече беше на път. Вуйчо ти Тони замина за Америка, пък  дядо ти място не можеше да си намери като гледаше дъщеря си зачернена с тоя никаквец, гуляйджия и пройдоха. Но силно момиче излезе Юлето – търпя година и половина и го напусна, хората говорят, че му ударила и шамар, ама те хората какво ли не говорят – засмя се Христина.

Майкъл  слушаше смутен.  Значи това било съня – майка му край красивите чаени рози, тя и сега много ги обича,  видението, което изплува пред очите му когато намери хижата обрасла в мъх и бръшлян, като зловещ замък,  младата жена, грубият мъж : „Господи, как не се сетих, всичко ми се показа толкова  ясно!”  „Значи това  е бил баща ми, мама го е напуснала, а ми казва, че е починал, и за баба Минка нищо не знам, всички мълчат когато питам за нея – и дядо, и мама!”

– Какво те занимавам със стари работи, кажи харесва ли ти тук, къде ходи, видя ли Белия вир, кошути и зайци срещна ли? –опитваше се да го разприказва Христина.

– Не, не съм видял нищо, признавам, днес тръгнах за селото, да си купя храна, но нещо обърках посоката, попаднах в много гъста гора и някаква стръмна пътека – уж е лято, а тя покрита с шума като в късна есен, вървях дълго време докато изляза тук, не разбрах как изобщо намерих хижата – Майкъл се усмихна.

– Бре, сине, ти си попаднал на Дяволската пътека, всичко може да се случи на това място, един мъж от село преди години се объркал и прекарал нощта там – като се върна полудя човека, деца са изчезвали в тая гора, казват, че там времето е спряло! Зловещо място е, има вълци, змии, да се чуди човек, как си оцелял, Минка те е пазила, няма какво друго да е! Хайде сега, дай да ти сипя още един път и  полегни да се наспиш, утре ще ти покажа всичко къде е. 

Христина сипа на Майкъл, прибра, изми и подреди, и тръгна забързана в леката прозирна нощ.

– Чакайте да Ви изпратя? – извика Майкъл, но тя му помаха с ръка и затича надолу към селото.

Той стана, изми се, легна и заспа веднага.

Събуди се сутринта от славея – сякаш беше оживял от оня объркан сън, който му се яви там, на Дяволската пътека. Сложи си кафе  – трябваше да се разсъни, сега по бостънско време си беше нощ и той още се давеше в часовата разлика. Тогава чу странен шум –идваше откъм вратата, отвори я и ахна.