Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода, пи дълго, изля остатъка върху главата си и тръсна глава. Отвори очи – всичко си беше на мястото. Добрата стара хижа на дядо му го чакаше. „Май ме е напекло слънцето, първо този объркан сън, сега това странно видение” – отдъхна облекчено Майк и влезе бързо вътре. „Какво се замотах днес, нали тръгнах за продукти, посоката ли не уцелих, пътеката ли, няколко дни разузнавах – надясно е селото, наляво гората, тръгнах сутринта по пътеката за селото да търся магазин, а излязох откъм гората, странна работа” – така си мислеше докато се миеше.
На вратата се почука. Той пристъпи колебливо и отвори. Видя жена на около 70 години, която носеше някаква кошница. Прошарена сивееща коса, тъмни очи, лице почт ...