6 min reading
Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода, пи дълго, изля остатъка върху главата си и тръсна глава. Отвори очи – всичко си беше на мястото. Добрата стара хижа на дядо му го чакаше. „Май ме е напекло слънцето, първо този объркан сън, сега това странно видение” – отдъхна облекчено Майк и влезе бързо вътре. „Какво се замотах днес, нали тръгнах за продукти, посоката ли не уцелих, пътеката ли, няколко дни разузнавах – надясно е селото, наляво гората, тръгнах сутринта по пътеката за селото да търся магазин, а излязох откъм гората, странна работа” – така си мислеше докато се миеше.
На вратата се почука. Той пристъпи колебливо и отвори. Видя жена на около 70 години, която носеше някаква кошница. Прошарена сивееща коса, тъмни очи, лице почт ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up