2. С рогата напред и в дълбокото
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и съвсем искрено отвращение от вида на обекта на изследване.
Амелия беше типичен представител на всичко онова, което посредствените душици с огромна доза черна завист влагаха в определението “зубър”. Дребна, слабовата, с дълга чуплива кестенява коса, завита на кок и голям диоптър очила за далечно виждане. Липсваха ѝ единствено брекетите на зъбите. Усмивката ѝ бе перфектна. Дори холивудска звезда би ѝ завидяла заради нея.
Пълна отличничка на випуска си в училище, в университета, както и по време на специализацията си. И като голяма част от златните хипократи-така наричаха пълните отличници в Медицинския университет, си падаше леко откачалка. Мечтаела да стане съдебен лекар от първи клас. Затова ...