Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Жената на художника /из цикъла "Тя"/ 🇧🇬

Ох… Леле, щях да си изгоря езика с това кафе… Да де, зная, че е вряло, ама… Бясна съм! Направо съм бясна!
Ами пак заради моя… Хорските мъже какви са… Пък той… И аз му викам, че можех свестен да взема, ама той ми се зъби: „Свестните взеха свестните, пък аз на теб се паднах“…
Щото навремето не избирах ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-04-17T09:07:26+03:00 540 3 6

*** 🇧🇬

По-добре черга в къща на въглищар,
отколкото изтривалка в двореца на цар.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2020-04-16T19:31:44+03:00 638 1 2

Една споделена, но неизживяна любов (част 3) 🇧🇬

Една споделена, но неизживяна любов
(част 3)
След като изкачиха и последното стъпало, Мадан даде указания на насъбралите се 2-3 чужденци доброволци и се обърна към Лия:
- Ани, мога ли да поговоря с тебе насаме?
- Да, разбира се – притеснено се съгласи Лия. И двамата направиха 10-ина крачки встрани о ...

NadiaSimeon

Проза

2020-04-16T15:23:26+03:00 849

Светещото кълбо 🇧🇬

Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...

самотния-вълк

Проза » Рассказы

2020-04-16T14:57:21+03:00 3K 8 14

Превозвач на време 3. 🇧🇬

Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...

limeruna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-04-16T00:46:58+03:00 1.3K 2 1

Гердани 🇧🇬

I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – ч ...

ljskovo

Проза » Рассказы

2020-04-15T23:48:04+03:00 1.5K 3 8

История за лордове и за гуано 🇧🇬

или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...

Петър1

Проза » Рассказы

2020-04-15T23:47:22+03:00 677 1

Записки от подземието на шестия етаж - 5. 🇧🇬

Преди 30 години говорехме с омраза за командно-административната система. Самото й название обяснява що е туй.
Отричахме го, радвахме се, че отмина като тежка болест…
Сега се оглеждам…
Командно-административна система. Налице.
Няма парламент. От нотариат станал само страда. Където се събират някакви ...

генек

Проза » Другие

2020-04-15T14:37:21+03:00 1.4K 1 2

Подготвяне 🇧🇬

Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...

Heel

Проза » Рассказы

2020-04-15T10:58:54+03:00 1.1K 1 1

Первая, Белая и Всея (Глава 9)

Глава – 9. Сущий в Пустоте.
1. ( Бабыли)
*- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, для государства бо ...

Бетон

Проза » Повести и романы

2020-04-15T10:42:14+03:00 1.6K 1

Записки от подземието на шестия етаж - 4. 🇧🇬

Карантина, карантина, карантина…
Удължавана – та започвам да мисля, че така ще се нарича новия обществен строй у нас.
Казват, че се водела война срещу заразата.
Пък аз се сещам за великия Сун Дзъ: „Войната обича победата и не обича продължителността.“
хххх ...

генек

Проза » Другие

2020-04-15T09:57:48+03:00 716 1 6

Корени от пепел - 2 🇧🇬

***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

2020-04-15T08:20:21+03:00 1.4K 4 10

Сбъдване 🇧🇬

Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.

thedac

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2020-04-15T07:51:41+03:00 698

Кифла 🇧🇬

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...

exuded

Проза » Рассказы

2020-04-15T07:47:28+03:00 953 4 8

Лидерът - глава 25 🇧🇬

Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-04-15T07:43:25+03:00 955

Страх ме е да те погледна - глава 7 🇧🇬

Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2020-04-15T07:42:48+03:00 1.3K 1

"Голямата лъжа" 🇧🇬

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...

МихаелаИлиева

Проза » Рассказы

2020-04-15T07:33:07+03:00 1.1K 2

За крушата 🇧🇬

През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...

breg

Проза » Рассказы

2020-04-15T07:32:35+03:00 1.2K 4 13

Една споделена, но неизживяна любов (част 2) 🇧🇬

Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...

NadiaSimeon

Проза » Повести и романы

2020-04-15T07:30:50+03:00 940

Аз си бях Аз! 🇧🇬

-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...

anpaskale

Проза » Рассказы

2020-04-15T07:30:33+03:00 1.5K 5 8

Записки от подземието на шестия етаж - 3. 🇧🇬

Гледам – наш Боко спира Жипката край нива. На нивата трактор. Отива нашичкият при тракториста и го пита защо е без маска?
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпа ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-04-14T08:31:16+03:00 745 1 6

Записки от подземието на шестия етаж - 2. 🇧🇬

Омаскарихме се…
По улиците, по магазините, по полето дори – маска до маска…
А иначе – маските падат.
И слепите проглеждат – бавно, постепенно, но вече усещат какщво се крие зад манипулативния екран на телевизора…
хххх ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-04-14T08:30:01+03:00 997 1 4

Като самотно дърво в гората 🇧🇬

На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малки ...

robertratman

Проза

2020-04-14T07:58:38+03:00 949 4 8

Предвеликденско 🇧🇬

Малкият Иванчо: Тате, кои ще бъдат ин ту бирани?
Бащата: Онези които са на две бири, моето момче.

vega666

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2020-04-13T20:32:31+03:00 838 3 2

На стенд бай 🇧🇬

"Няма да събере четения, не е хорор, откажи се."
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и ...

svetlitschka

Проза

2020-04-13T13:55:35+03:00 1.6K 4 8

Старият полковник и пенсията 🇧🇬

Старият полковник беше щастлив. Едно, че днес получи пенсията, второ – щеше да я брои. И сега, и следобяда, и утре, и вдругиден…
Направо – поне пет дни щеше да вади парите от тайното място и да брои. Една по една, спокойно, на глас… Вратата хлопната, външната заключена и на резе, прозорците затворен ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-04-13T09:00:27+03:00 661 2 12

Книжна история 🇧🇬

Искам да споделя една малка история. Дребна, но много показателна.
Правя си аз една колекция. Нищо особено – книги за деца и юноши, издавани между 1950 – 1970 година.
Тоест – книгите от моите млади и до нейде невинн години.
Намерих няколко сериозни антикварни книжарници. Но, все пак, продължавам да ...

генек

Проза » Другие

2020-04-13T08:59:15+03:00 622 3 11

Вечер в сутрин - като всяка друга 🇧🇬

1:23.
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38. ...

EG.P.

Проза » Другие

2020-04-12T20:45:29+03:00 663

Сексът и етикетът с цената 🇧🇬

Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...

КонстантинК

Проза » Рассказы

2020-04-12T20:42:16+03:00 938

Великденско щастие! 🇧🇬

Великден е празник, носещ позитивни емоции дори и на най-песимистично настроените хора, а на позитивните като мен – едно истинско удовлетворение. Хората казват, че няма пълно щастие, но това не пречи на оптимистите да го потърсят. Да, това си е много тежка задача, трябва доста бъхтене по прашните пъ ...

Средногорски

Проза » Рассказы

2020-04-12T17:56:09+03:00 985 1

Страх ме е да те погледна - глава 6 🇧🇬

В предишния епизод: Лили и Стефан малко се скараха заради нападение над годеницата на брат ѝ. Въпреки това, Стефан ѝ прости и двамата пяха заедно в подлеза на метрото, където той обикновено свири.
Глава 6
Взирах се в земята пред краката си, когато пред очите ми се появи шише минерална вода. Вдигнах ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2020-04-12T17:54:59+03:00 1.2K 1 2

Ковид 19 или Дивок 91 ? 🇧🇬

Какво предпочитате вие, уважаеми читатели? Лично на мен ми е все тая. Но това не пречи да повдигнем завесата и да открием какво се крие зад тайнствените числа 19 и 91. Нали второто е огледален образ на първото. А за тяхното отношение лесно намираме, че е равно на:
19/91 = 0,(208791)
Този запис означ ...

vega666

Проза » Другие

2020-04-12T17:34:09+03:00 1.1K 6 6

Kато Икар - нагоре или надолу... 🇧🇬

„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2020-04-12T16:54:45+03:00 754 1

Загадката на сикретхаус 🇧🇬

Малкият Иванчо: Тате, леля Мира как забременя? Нали беше целомъдрена?
Бащата: Перорално, сине.

vega666

Проза » Юмористическая

2020-04-12T14:12:44+03:00 737 1

Леля Делка 🇧🇬

През 1999 – та година, когато се преместихме с майка ми и брат ми в Кюстендилско, отидохме да живеем в селото на втория ми баща. Двамата с брат ми бързо се окопитихме в новата обстановка и на другата година вече тичахме по чукарите над селото, като две бели циганчета. Казвам бели циганчета, защото в ...

Plevel

Проза

2020-04-12T12:23:27+03:00 1.1K 5 30

Една споделена, но неизживяна любов 🇧🇬

Една споделена, но неизживяна любов
(част 1)
Трябваше да бъде обикновен ден, тягостен заради напрегнатата атмосфера у дома… Но не – днес ще е един от малкото й дни [напоследък] с широка усмивка на лице, защото снощи го сънува. Цял нощ – в съня й – те бяха заедно: срещнаха се на някаква огромна ж. п. ...

NadiaSimeon

Проза » Повести и романы

2020-04-12T05:29:16+03:00 1K

От любов 🇧🇬

- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг. И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...

Kors

Проза » Рассказы

2020-04-12T05:23:02+03:00 1.2K 1 6

Приказка за змийска кожа, паднал зъб и банички 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЗМИЙСКА КОЖА, ПАДНАЛ ЗЪБ И БАНИЧКИ
-Бабо, бабо, виж какво има пред вратата!- децата изглеждаха доста възбудени, но не и изплашени.
- Може ли да е опасно, бабо?- попита Роси.
Баба им, разбира се, веднага остави айпада си и тръгна с тях да види какво толкова интересно са открили. Пред пътн ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

2020-04-11T22:50:14+03:00 938

Мъртва любов - четиринадесета част 🇧🇬

Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...

В.Уайт

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-04-11T09:53:18+03:00 1.5K 1 1

Коронтина to be... 3 🇧🇬

Коронна to be...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над вежди ...

palenka

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2020-04-11T09:49:45+03:00 982 4 12