Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

В търсене. (3) 🇧🇬

С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарск ...

neytiri

Проза » Рассказы

2016-12-07T16:31:51+02:00 763 1

Остана ми само вярата 🇧🇬

Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...

runi921

Проза » Другие

2016-12-07T14:43:41+02:00 682

Всяко стадо си има мърша 🇧🇬

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Мильо

Проза » Юмористическая, Другие

2016-12-07T14:31:48+02:00 953 1

Лятна командировка/10.2 🇧🇬

Разбуди ме хлад по челото и нечие силно разтърсване по рамото. Бавно идвах на себе си, но все пак успях да отворя очи и се втренчих учуден в Язовеца, който стоеше пред мен и отчаяно тръскаше рамото ми. Хладината идваше от мокра кърпа на челото ми и за голяма изненада установих, че съм се проснал на ...

boky10

Проза » Повести и романы

2016-12-07T13:47:55+02:00 970

Нерон 🇧🇬

Нерон
Угасващите слънчеви лъчи постепенно се скриха зад върхарите на старите борове, започвайки да играят на криеница между дебелите им стволове. Усетил наближаването на нощта, високо над гората се приплъзна силуета на издигащ се в небето царски орел, който с бавни размахвания на величествените си к ...

parvanski

Проза » Рассказы

2016-12-07T12:59:52+02:00 1.3K 2

Разпит 🇧🇬

На входа му взеха джиесема и личната карта.
– Защо и личната карта? – попита.
– Така трябва – отговори старшината и вдигна вежди. – Не знаете ли правилата?
Не ги знаеше. Но всеки път питаше това, защото допускаше, че не е редно. Викаха го вече трети път.
– Ще ви ги върнем, когато и ако се върнете, н ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-12-07T07:59:01+02:00 715 2 2

В търсене. (2) 🇧🇬

Ден втори. Боже, истина е.. Това е моят вътрешен глас в ранни зори, който се блъска от едното в другото ухо. В момента се намирам в една къща за гости недалеч от центъра на града. Сградата е приятна,във възрожденски стил и много симпатична. Точно толкова, колкото и собственичката, която вчера ме при ...

neytiri

Проза

2016-12-06T07:47:28+02:00 699 2

Армагедон 🇧🇬

Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последв ...

satanas

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-12-05T00:16:20+02:00 1.2K 2

Мечето 🇧🇬

Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...

raina87

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2016-12-04T21:35:49+02:00 1.3K 1 1

Лятна ваканция 🇧🇬

Вечерята мина в пълно мълчание, което се случваше за пръв път. Преди Ана не спираше да говори за училището си, приятелите си, отново за училището и пак за приятелите. Тази вечер, обаче, нямаше никакво настроение. И как да има, когато училището свърши, приятелите ѝ останаха в града… а тя заседна в с ...

cattiva2511

Проза » Рассказы

2016-12-04T21:20:33+02:00 1.3K

В търсене. 🇧🇬

Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...

neytiri

Проза » Другие

2016-12-04T18:36:24+02:00 775 2

Ябълки и пасти 🇧🇬

– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...

esenna

Проза » Рассказы

2016-12-04T12:32:01+02:00 1.4K 2 5

Психотест /за конкурса/ 🇧🇬

-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...

Eia

Проза » Юмористическая

2016-12-03T22:21:29+02:00 1.4K 2 8

Декември. 🇧🇬

Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...

neytiri

Проза » Другие

2016-12-03T22:06:14+02:00 788 2 4

Неделно събуждане 🇧🇬

Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...

nadia.nanito

Проза » Письма, Другие

2016-12-03T21:57:01+02:00 974 2

На тъмно (за конкурса) 🇧🇬

- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото ...

perperikon

Проза » Рассказы

2016-12-03T21:48:12+02:00 1.5K 3 22

Коледни желания 🇧🇬

Мина Бъдни вечер. Посрещнах с нетърпение Коледа.
Въпреки, че скоро ще чукна 40 години все още вярвам в дядо Коледа...
Е, то аз и на политиците вярвам, та на един дядка ли да не повярвам...
Като дете го помня като Дядо Мраз, ама след като дойде
демокрацията побърза да смени политическата си принадлеж ...

plama7

Проза » Юмористическая

2016-12-03T21:05:18+02:00 928 1

Монахът 🇧🇬

Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там п ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-12-03T18:33:41+02:00 639 1 2

Под масата на ТАЛИЯ (Новогодишен скеч) 🇧🇬

Новогодишно празненство на ТАЛИЯ (Териториална Агенция за Либерални Изследвания на Явленията). Обща банкетна маса с въздълга бяла покривка. Веселбата е в разгара си. Камерата ни пренася под масата, където една жена „на четири крака” пълзи заднишком и се сблъсква в друга, която съсредоточено върши не ...

perperikon

Проза » Юмористическая

2016-12-03T18:29:32+02:00 893 2

Старецът 🇧🇬

Видях го на спирката на Университета...беше прегърбен, с дълга бяла брада. Носеше дрипи. Подпираше се с бастунче, затрудняваше се с ходенето на тази преклонна възраст. И ето че дойде тролеят. Качих се. Старецът беше в същата посока като мен. Една жена видя, че той иска да се качи и му подаде ръка.
- ...

DenisOlegov

Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-12-02T00:29:00+02:00 2K 3 4

Виенско кафе - 20 🇧🇬

Доброто на инсулта беше, че след него вече можех да спя. Събудих се към 8 и Борил го нямаше. Имах среща за която закъснявах, така че се изстрелях към колата си, без да се интересувам от никого. Отидох в офиса, срещнах се с клиента и после реших да видя какви са ги сътворили, докато ме нямаше. Хвърли ...

Elder

Проза » Повести и романы

2016-12-02T00:25:37+02:00 803 2

Ковчегът на дядо Марко 🇧🇬

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другот ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-12-01T15:02:43+02:00 1.1K 1

Среща без време 🇧🇬

Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-11-30T14:39:41+02:00 743 1 4

Престрелка край Уинди Хил (за конкурса) 🇧🇬

– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2016-11-29T23:21:56+02:00 1.5K 1 5

Всъщност, само един диалог... (извън конкурса) 🇧🇬

Всъщност, само един диалог...
– Вие днес закъсняхте.
– Аз винаги идвам навреме.
– Сега е десет и петнайсет, а нашите сеанси са насрочени за девет и половина.
– Не виждам тук други чакащи. ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

2016-11-29T23:02:10+02:00 2.3K 2 4

Спор /за конкурса/ 🇧🇬

-Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
- Ти пък си широка и дебела.
- Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
- Глупости! И аз имам блясък.
- Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу! ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2016-11-29T16:47:29+02:00 1.5K 12

Учител по неволя - Предколедни нелепици 🇧🇬

Учител по неволя
Предколедни нелепици
С треперещи пръсти и с течащ нос, целият посинял от студ, г-н Многознаев държеше четка и боядисваше централната врата на училищната сграда. Той боядисваше не защото искаше да облагороди мястото, т.е. не по своя воля, а защото неговите ученици бяха изписали върху ...

Galifray

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-11-29T12:31:08+02:00 1.6K 1 1

Проектът 🇧🇬

- Мислех, че срещата е в 11?!
- Седни, Мира.
- Не. Ще стоя права!
- Събрах ви, за да ви помоля след малко на съвещанието да излезете като един екип и да няма никакви скандали.
- Аз подготвих теоретичната част на Проекта. Промените ги коментирах няколко пъти през тази седмица с доцент Николов, повтар ...

670301

Проза » Рассказы

2016-11-29T11:31:07+02:00 1.1K 4

Памфлет 🇧🇬

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...

ZAGORA

Проза » Другие

2016-11-27T21:36:05+02:00 867 2 2

Хм! 🇧🇬

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...

Lebovski

Проза » Другие

2016-11-27T16:22:54+02:00 1.1K 2 12

Любовното обяснение на един готвач 🇧🇬

Сладка моя,
Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черн ...

duffmckagan

Проза » Письма

2016-11-27T15:47:55+02:00 1.2K 1

Съботно катерене 🇧🇬

СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...

rozza

Проза » Другие

2016-11-27T15:04:03+02:00 673 1 1

Добрият барман 🇧🇬

Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...

Heel

Проза » Рассказы

2016-11-27T14:53:32+02:00 779 1

Цигуларят 🇧🇬

Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...

Boyan

Проза » Рассказы

2016-11-27T14:40:28+02:00 1.5K 3 7

Забрави ме! 🇧🇬

Забрави ме!
...Пишеше в тетрадката му:
Небето плаче днес
болките
на тези със пресъхнали очи ...

Kalia1117

Проза » Другие

2016-11-27T11:40:46+02:00 787 2 4

Орис (Сафина) 15 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-11-27T11:38:43+02:00 689 1

Нула цяло и три секунди 🇧🇬

Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те у ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-11-27T11:19:38+02:00 1K 1

Oрис (Сафина) 14 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-11-25T07:47:47+02:00 781

Разговор 🇧🇬

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...

teddy7

Проза » Другие

2016-11-25T07:45:23+02:00 799 1

Баба Кера и Жана 🇧🇬

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...

ГеоргиСтойков

Проза » Рассказы

2016-11-24T15:46:40+02:00 2.7K 2 7