Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Защо Коледа? 🇧🇬

ЗАЩО КОЛЕДА?
Когато отвори мукавената врата в гарсониерата бе тихо. Липсваше обичайната чалга и миризмата на евтини цигари. Стана му страшно. Никой не отговори на въпроса му има ли някой. Изхлузи калните кубинки, които изтропаха самотно на ожулените плочки и се запромъква неуверено към вътрешността ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-12-30T12:03:36+02:00 614 1

Виенско кафе - 25 🇧🇬

Криси си идват за кратка ваканция с Жани и изкарваме няколко много хубави дни заедно. През уикенда наемаме вила в планината, идват и Ани със Зоран и два дни шестимата сме само по пистите. Тръгват си в неделя следобед, а ние с Борил решаваме да пътуваме вечерта. Аз сядам с лаптопа да отметна малко ра ...

Elder

Проза » Повести и романы

2016-12-28T23:31:40+02:00 813 2

Душата е страст 🇧🇬

Силата на душата е в проявлението на нейната страст, в нейната неопитомена лудост, която ни изживява по неповторим начин.
Като параметри на уникално сътворение, ние притежаваме свое обаятелно излъчване, което носим в себе си , без значение дали то се проявява или не. Един и същи човек, едно и също с ...

МарияПопова

Проза » Другие

2016-12-28T19:42:58+02:00 1.3K

Орис (Сафина) 18 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> Едва когато над мен проблесна светкавица, непоследвана от дъжд, усетих как то ме напуска, как оставам само аз и започнах да осъзнавам какво съм направила. Вдигнах ръце и ги притиснах към лицето си, прехапала устни. Когато се изправих и хукнах без посока нанякъде, от Римън вече нямаше и с ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-12-28T17:10:49+02:00 692 1

В кафенето 🇧🇬

В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още дв ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-12-28T17:04:46+02:00 697 7

Истината 🇧🇬

Малка стая. Малка чаша вино. Недопечена пържола. Вечерята не беше вкусна. Ще остане и за утре. На ред са мислите. Там нещата са объркани. Не е като вечерята. Хаотично нахлуват спомени и се сменят със фантазии. Погледа следи отблясъка на телевизора. Отстрани се чува музика. Съседите си правят купон. ...

Кофтимир

Проза » Другие

2016-12-27T16:13:36+02:00 780 3 4

Галушка 🇧🇬

Светът отдавна е осведомен, че мразя да ходя на риба.
Затова отидох. Човек трябва да върши нещата, които ненавижда, за да опознае себе си. Това е предизвикателство. Трябва да въстанеш срещу себе си, та да се примириш със своето несъвършенство.
– Ще видиш колко е хубаво! – възкликна приятелят ми, док ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-12-27T12:57:51+02:00 703 4

Умиращото Изкуство 🇧🇬

Умиращото Изкуство
Разхождах се из един от големите магазини. Тия, германските, в които се продава всичко. Е, може би не точно всичко. За жалост, оттам човек не може да си купи жена или нещо такова. Макар че… Кой знае? Срещу определено договаряне сигурно човек може да си излезе от някой от тези мага ...

Galifray

Проза » Рассказы

2016-12-27T12:52:23+02:00 2.7K 6 9

Желания (за конкурса) 🇧🇬

– Честито Рождество Христово! Как е при вас?
– Весела Коледа! Как да е, много подаръци, танци, пиячка. И малко скандалче в допълнение, но какво да се прави. Най-важното е, че спечелих паричката! Уж взех най-малкото парче от питката и въпреки това тя се оказа в него!
– Ние нямахме питка, а мама взе о ...

agapeiya_polis

Проза » Рассказы

2016-12-27T12:31:53+02:00 1.6K 1 8

Погледи 🇧🇬

Какво е миналото?! Една част от живота ни или нещо повече. По-скоро е по-малко. Ние като индивиди вегетиращи под пустинното слънце на бетонните си сърца, гледаме повече хоризонта пред нас, а зад нас остава само бегла сянка на грешките, проблемите и успехите ни. Как да съставим онази тънка формула на ...

icohim

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-12-26T00:04:41+02:00 1.2K 1

Предколедно 🇧🇬

Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...

Мегалия

Проза » Рассказы, Другие

2016-12-25T21:18:31+02:00 1.2K 1 4

Сънища (Doctor Who fanfic) 🇧🇬

Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...

Clara

Проза » Фантастика и фэнтези, Другие

2016-12-24T16:49:50+02:00 1.4K

Приказка за Юда 🇧🇬

Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...

maqpam

Проза » Рассказы

2016-12-24T12:22:28+02:00 1.3K 1 3

Други сме, а сме така същите 🇧🇬

Чувам преминаващия влак. Вибрациите на железните релси разтърсват къщата ми и двете стъклени чаши ритмично звънтят от докосването си една в друга. Стъклата празнуват близостта си. Познатият глас в слушалката ме връща малко назад, после ме блъска в сегашния момент. Аз и той - тъй еднакви, тъй различн ...

ника.сред.вълните

Проза » Рассказы

2016-12-24T11:29:39+02:00 757 1

Въпрос за мечта 🇧🇬

„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави и ...

МартинРозев

Проза

2016-12-23T22:03:59+02:00 809

Тя, книгата 🇧🇬

Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...

strais

Проза » Рассказы

2016-12-23T22:00:38+02:00 728

Крилце! 🇧🇬

За пръв път в живота си наистина се почувствах специална и изведнъж... ме заболя нещо на дясната плешка! За миг ми премина мисълта, че ми никне ангелско крилце, но.. о, ужас! Гнойна пъпка! Я да я разчопля, може да изкочи някое перце! М..., не, гнойна пъпка си е! Ама готино намигане от Всевишния, а?

Rilska-Iglika

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-12-23T12:19:23+02:00 1.4K 3

Липсваш ми 🇧🇬

–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...

Eddie92

Проза » Рассказы, Другие

2016-12-22T21:14:13+02:00 1K 4

Тя и той 🇧🇬

Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем ...

RumyanaMomchilova

Проза » Другие

2016-12-22T21:11:38+02:00 1.1K 1

Течение 1 🇧🇬

Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му - лъ ...

Krischoo

Проза » Рассказы

2016-12-22T14:41:12+02:00 1.4K

Спешен телефон 🇧🇬

СПЕШЕН ТЕЛЕФОН
- Ало, телефон сто и дванайсе ли сте?
- Да господине, какъв е случаят?
- Не, аз само да ви попитам нещо...
- Е, имаме вода и сме си мили краката, ако това ви е въпроса. ...

йеромонах

Проза » Юмористическая

2016-12-22T14:35:19+02:00 969 1 2

Мечтайте… 🇧🇬

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ...

shon

Проза » Рассказы

2016-12-21T21:26:15+02:00 1.5K 2 5

Орис (Сафина) 17 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> Почувствах как бавно, постепенно се събуждам и клепачите ми се вдигат. Стаята бе обляна в млечна, перлена светлина, прозореца над мен показваше сребърно-стоманен правоъгълник небе. Обърнах се по гръб и се протегнах, докато почувствах как костите ми изпукват. Опипом намерих телефона си и ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-12-21T21:18:52+02:00 802 1

Учител по неволя - Мъмренето 🇧🇬

Учител по неволя
Мъмренето
- Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
Да, това си беше странно! Та музика ...

Galifray

Проза » Юмористическая

2016-12-21T21:16:00+02:00 1.5K

Снегът вали (за конкурса) 🇧🇬

-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...

inakrein

Проза » Рассказы

2016-12-21T21:13:01+02:00 1.9K 5 12

Виенско кафе - 24 🇧🇬

Гледката от терасата на ресторанта е страхотна, компанията ми допада и купона тръгва на макс. Архитекта и жена му наистина са много готини. И двамата са запалени по металдетектинга1 и се опитват да зарибят и нас. Оказва се, че нещата са сложени на професионална основа, имат си дори асоциация. Жената ...

Elder

Проза » Повести и романы

2016-12-21T21:07:06+02:00 953 2

Не ГазСете Тревата 🇧🇬

Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...

skitca

Проза » Рассказы, Другие

2016-12-21T21:03:42+02:00 6K 2 2

Лоша комбинација 🇲🇰

Ти ги крадам мислите
со брзина на светлина.
Влегувам на прсти во твојот сон,
за да те разбудам.
Ти кажувам, дека во сите возови ...

SanjaMKD

Проза » Другие

2016-12-20T17:04:55+02:00 635 1

Приказка за въртележката ( за конкурса ) 🇧🇬

— Спрете въртележката! Искам да сляза!
— Като искаш, скачай!
— Що не скочите вие?
— Щото не искаме. Що не скочиш ти?
— Страх ме е! ...

Rilska-Iglika

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-12-20T16:41:18+02:00 2.3K 3 5

Последни шест дни до коледа 🇧🇬

ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2016-12-20T12:50:07+02:00 1.6K 2 6

Горд съм 🇧🇬

Горд съм че,
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...

BELOBRAD

Проза » Другие

2016-12-20T07:49:46+02:00 1.4K 1 1

Писмо... 🇧🇬

Писмо
Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...
Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.
Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да ...

Kalia1117

Проза » Письма

2016-12-20T00:14:49+02:00 989 1 2

Рибарят и момичето от нар 🇧🇬

Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...

inakrein

Проза » Сказки и произведения для детей

2016-12-19T00:38:39+02:00 2K 2 5

Гледна точка /за конкурса/ 🇧🇬

- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-12-18T18:59:12+02:00 1.6K 2 8

Моята голяма луда гръцка сметка 🇧🇬

МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...

Marmadun

Проза » Другие

2016-12-18T15:27:23+02:00 1.4K 1 4

Приказка за правия път 🇧🇬

Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...

veesii70

Проза » Другие

2016-12-18T09:46:00+02:00 2.1K 6 16

Право в целта (за конкурса) 🇧🇬

- Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...

линасветлана

Проза

2016-12-17T17:39:27+02:00 1.4K 1 5

Споделено мълчание 🇧🇬

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...

nadia.nanito

Проза » Письма, Другие

2016-12-17T16:49:40+02:00 1.1K 1

Мисъл 🇧🇬

Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

exuded

Проза » Другие

2016-12-17T16:43:34+02:00 775

По залез... /за конкурса/ 🇧🇬

- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...

Eia

Проза » Рассказы

2016-12-17T16:19:37+02:00 1.2K 3 7