Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

*** 🇧🇬

ЛЮБОВТА НА ДЕМОНИТЕ
или
ДУШИ НА ДЕМОНИ
В ТЪРСЕНЕ НА ПРИНЦ
/сценарий за телевизионен филм/ ...

Blagoslava

Проза » Другие

2016-09-09T19:48:50+03:00 848

Устните му 🇧🇬

Срещнах го пред асансьора. Копнеех да целуна устните му. Погледнах в очите му - дълбоки и сияйни. Искаше същото.
- Имаш нещо на устната, спокойно му казах аз. Започвайки да забърсва с пръст чистата си устна, леко засрамен, той попита - Къде?
- Нека ти помогна. Доближих тялото си максимално близо до ...

dust-in-the-win

Проза » Эротическая

2016-09-08T18:10:38+03:00 1.4K

Орис (Сафина) 1 🇧🇬

∞
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-09-08T18:08:37+03:00 793 2

Мисли 🇧🇬

Мисли
Винаги има причина нещата да се случват и винаги има причина нещата да не се случват. Не се бунтувай! Остави се на течението и наблюдавай! С времето ще разбереш... промисъла.
Когато не се обичаш, си като марионетка, на която всеки може да оплете конците.
И помни, че План Б/ Божествения/ е вина ...

sisidara

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2016-09-08T18:08:10+03:00 1.1K 5

Мълнията 🇧🇬

“Понякога животът може да ни се струва много по-кратък от блясъка на една мълния, но обикновено именно тя е тази, която го осветява по-добре. Особено в мрака ни.” Беатрис
Грег седеше на фотьйола с цигара в едната ръка и с чаша уиски в другата. Навън беше тъмно и ромонеше дъжд. Слушаше шепотът на вся ...

Hordalendingen

Проза

2016-09-08T18:05:55+03:00 868

Убийство по желание 🇧🇬

Общуваме с хората, сякаш сме в купе на пътуващ влак. Споделяме всичко, късаме душите си и раздаваме по малко парченца на всеки, седящ в купето, после се надяваме влакът да спре и повече никога да не ги видим. За някои оставаме с добри спомени, а други възприемаме като сбъднат кошмар.
Все по-често об ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

2016-09-08T18:04:30+03:00 893 2

Калните обувки 🇧🇬

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-09-08T18:03:55+03:00 878 3

Писмо до звездите 🇧🇬

Когато замислена погледна към небето, а от там звезда блести, това ще бъдеш ти!
Ще помахаш нежно отдалече и ще засияеш на тъмното небе..
Ще блещукаш най-ярко от звездите.
Ще бъдеш най-красивата от тях. Ще те помня във всяка моя мисъл, във всеки спомен наш..
А щом очите ми насълзят се, в тях ще бъдеш ...

pamitam

Проза » Письма, Другие

2016-09-08T17:58:05+03:00 1.2K

Странно 🇧🇬

СТРАННО
Имам нужда от въздух. В офиса не се пуши, но е задимено. Прозорецът не се отваря, защото климатикът работи.
Казах, че не се пуши ли? Излъгах. Всички сме изпушили. Дори жените миришат. Излизам, това не се търпи.
Навън е свежо. До мен колите стоят една след друга и чакат в задръстването. Едва ...

exuded

Проза » Юмористическая

2016-09-07T16:49:17+03:00 940 1 2

Сговорна дружина, селото подпали 🇧🇬

Семейното возило, се тресе по тесния, криволичещ път. Мъжът ми седи зад волана с повишено внимание- едно малко, непредвидено трепване и щяхме да попаднем в кратерите на нещото, наречено шосе. Чувствам се като на офроуд или все едно правя обиколка на луната. Не стига мърморенето на дъртия, ами отзад ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2016-09-06T20:39:39+03:00 916 3

Парадоксите на Интуицията - Част 5 🇧🇬

- Любовта е въплътена в π (Пи) ли? – разсмивам се на глас, за кой ли път, от както се разговорихме по тази тема - Бай Курти ти направо ме разбиваш днес с твоите разсъждения. Я кажи! По какво пък може да си приличат една математическа константа с една романтична емоция или чувство?
- Ами помисли де!
...

rygit

Проза » Повести и романы

2016-09-04T21:47:50+03:00 1.6K

Жабка и шапка 🇧🇬

ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...

exuded

Проза » Рассказы

2016-09-04T21:31:13+03:00 760

Грешникът 🇧🇬

С бавна крачка прекоси улицата и спря пред масивната врата. Огледа инкрустациите, кимна одобрително и побутна едното крило. Лъхна го приятен хлад примесен с мирис на изгорял восък и благовония.
Токовете на обувките му създаваха равномерно ехо върху мраморния под, което привлече вниманието на няколко ...

satanas

Проза » Рассказы

2016-09-03T17:37:37+03:00 959 1

Виенско кафе - 2 🇧🇬

– Не мисля, че те краде така.
Седим в малък ресторант и вечеряме. Преснимам съвестно документите вече четири месеца и коректно си получавам парите за тази работа. Тази вечер нося документите лично, поканил ме е на гости в Банско. Частна вила и купон в камерен състав. Правим нещо като ранна вечеря пр ...

Elder

Проза » Повести и романы

2016-09-03T17:36:26+03:00 1.1K 1 4

Улична телефонна будка 🇧🇬

Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...

esenna

Проза » Рассказы

2016-09-02T21:12:07+03:00 1.1K 1 2

Носталгия на обратно 🇧🇬

Не обичам да ми ограничават водата. Гадно е! Искам да пия до насита, като от планинска чашма с чучур, от който тече хладна, бистра изворна водица.
„Още една вода ли поръчвате? Ще ви струва три лева.“
Погледнах келнерката в ресторанта на „Витошка“, кимнах и си помислих.
„А на тебе тази приказка ще ти ...

B

Проза » Другие

2016-09-02T17:41:43+03:00 1.5K 1 4

Обичам. 🇧🇬

Обичам хората,
които живеят сърцато
и имат вселени
в умовете си.
Обичам хората, ...

yatc

Проза » Другие

2016-09-02T12:09:12+03:00 1.2K 1

Ягодовата луна 🇧🇬

Бях седнал зад волана в колата, а около мен още петима души- спящи, усукани и изкривени, с пускащи слюнка усти, мъже и жени, завити с якета, полуголи, опърпани, раздърпани, някои прегърнати, други сами, всичките тихи и невинни. Аз вадех фасове от пепелника и ги палех един по един, а слънцето се изди ...

redeems

Проза » Рассказы

2016-09-02T12:07:27+03:00 832

Някои съображения относно махането на главата 🇧🇬

Ако сте си „махнали” главата по време на празниците посредством употребяване на извънредно големи количества алкохол, реалното махване на главата може да засили световъртежа, тъй като махнатата глава, тоест тази, която не на раменете, е с нарушена стабилност.
Махнете ли си главата пред дама, сваляйк ...

Ambrouse

Проза » Юмористическая

2016-09-01T20:01:07+03:00 867 1

Парадоксите на Интуицията Част - 4 🇧🇬

- Какво?
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с ж ...

rygit

Проза » Повести и романы

2016-09-01T12:48:08+03:00 900

"С" като съдба (без Наталия) 2 🇧🇬

32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-09-01T12:45:32+03:00 953 2

Далеч не съм ангел... 🇧🇬

Далеч не съм ангел,
дори се смея над това.
Тетрадките ми,
изпълнени с мастило
пазят вашите имена. ...

yatc

Проза » Другие

2016-09-01T12:45:06+03:00 1.2K

Урок от майстор Сандьо 🇧🇬

-Димитре, Димитре. Майстора дойде.-извика Герга на своят съпруг. Около тридесет и осем годишен строен мъж, с дрехи описващи неговите финансови възможности- одрипани потури, напукани цървули и мръсно сако.
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...

nikolay.95.nikolov

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Другие

2016-09-01T12:44:31+03:00 1.4K

Преди последния час 🇧🇬

Преди последния час
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали. ...

Будаков

Проза » Рассказы, Другие

2016-08-31T20:10:53+03:00 1.1K 1

Deja vu 🇧🇬

Тази статия стоя повече от година в пощата ми. Бяха ми я изпратили, за да я "оправя" и аз първоначално се хвърлих в начинанието. После я изоставих. Радка, чрез която я получих, от време на време ми прозвъняваше, за да ми каже, че Дамата с кръглите очи искала да я публикува. Ами да я публикува, какво ...

670301

Проза » Рассказы

2016-08-31T20:09:10+03:00 633

Това и жабите в блатото го знаят (13–14/19) 🇧🇬

Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...

Мильо

Проза » Повести и романы, Сказки и произведения для детей, Другие

2016-08-31T19:50:40+03:00 2.7K 2

"С" като съдба (без Наталия) 1 🇧🇬

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2016-08-30T22:02:38+03:00 1.3K 1 1

Кольо Ковача 🇧🇬

КОЛЬО КОВАЧА
— Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага — плевенският каймакамин — гледаше към падналия на колене в праха българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан. Лично Фазлъ паша му нареди: „Събери черкезки и абаски чети, изколи на Батошево и Ново село раята, децата и ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-30T21:57:32+03:00 974 1

Просто синьо 🇧🇬

Нощ - прохладна, лятна, свежа.
Нахлуващия през отворения прозорец бриз полюшваше кадифените завеси.
Носеше се полъх, който контрастираше на горещите вълни, обливащи тялото ѝ.
Неусетно се изправи и закрачи към терасата с бавни стъпки.
Нежните ѝ длани намериха опора в студения мраморен парапет. ...

SophieLy

Проза » Другие

2016-08-30T21:54:26+03:00 1.2K 1 1

Удавих се в сълза 🇧🇬

Идвам със сенките, бягам нощем, движа се сам, сред зеленикави нощни дървета, сред вой на подивели, неспящи кучета. Бягам бързо, движа се тихо, убивам безкомпромисно. Знам, че имам правото да отнемам. Не се отличавам сред тълпата. Идвам неканен и си тръгвам сякаш след неспокоен сън. Дарявам вечност и ...

OlesyaNikolova

Проза

2016-08-30T21:53:09+03:00 1.7K 3 6

Севда 🇧🇬

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. От както моя се гътна от инфаркта и ме остави сам сама за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че е дошъл часът.
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И г ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2016-08-30T21:47:35+03:00 734 1 2

Спунеризми 🇧🇬

В следните изречения, ако разменим местата на две от буквите, ще получим изречения с нов смисъл. При това обаче, благоприличието не е гарантирано. В някои случаи трябва да се промени и пунктуацията.
Переш след сръдня.
Молят Ви: «Бъдете татко!»
Що кум стори, с реч се не оправя.
Размахва ли поетът хай ...

VladimirKostov

Проза » Другие

2016-08-30T21:42:57+03:00 838

Излишните 🇧🇬

„Вълците в началото ловуват сами, после идват на глутници, и накрая множеството им залива цялата Земя, като стадата на елените карибу. Тези които отидат да живеят във вигвамите на Вълците оцеляват, другите ги чака смърт. Слушайте сега закона на Вълка. Ако отнемеш живота на един вълк, десет човека от ...

B

Проза » Другие

2016-08-30T17:39:00+03:00 1.3K

Парадоксите на Интуицията Част - 3 🇧🇬

- Ми можело с мощта на резонанса си да разкъса оковите на Проклятието. Също както звънът на будилника те изтръгвал от дебрите на съня ти. Щото както каза той в повечето случаи състоянията, в които изпадали прокълнатите хора много наподобявали на кошмарен сън.
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...

rygit

Проза

2016-08-29T17:39:33+03:00 915

Сянка ООД 🇧🇬

Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези

2016-08-27T19:27:45+03:00 742 1

Не пей ми, славею 🇧🇬

НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...

Мильо

Проза » Рассказы

2016-08-27T19:25:43+03:00 3.2K 5 6

Парченца живот 🇧🇬

Как всичко се разпадна толкова лесно пред очите ми.
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха. ...

Alina50

Проза » Другие

2016-08-27T19:16:39+03:00 1.3K 1 1

Белият остров 🇧🇬

БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...

Blagoslava

Проза » Повести и романы

2016-08-27T19:10:07+03:00 1.1K 1

"Недковата поляна" 🇧🇬

“Недковата поляна”
Недко го съкратиха от работа. Навярно на всеки, поне веднъж в живота му, се е случвало това неприятно събитие. Сценарият в повечето случаи е един и същ – извикаха го в тесния кабинет с жълта табелка, изгравирана с надпис “личен състав” на вратата, където кратко и ясно му обясниха, ...

parvanski

Проза » Рассказы

2016-08-27T19:07:54+03:00 1.3K 2

Парадоксите на Интуицията Част - 2 🇧🇬

- Защо още не съм успял не ми каза. Но ми сподели, как съм щял да страдам от Проклятието, докато не открия кода му на заклинание… Или пък докато не открия достатъчен на брой парадокси в човешката интуиция – поспира за малко възрастния човек, заглежда се в топчето треперещо над чешмата и продължава с ...

rygit

Проза » Повести и романы

2016-08-26T16:27:13+03:00 1.8K