Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Животът продължава 🇧🇬

- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...

valia1771

Проза » Рассказы

2.5K 25

След сватба - брадва 🇧🇬

СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...

emo2

Проза » Рассказы

960 6

Минчо -живот и страдание - 13 🇧🇬

Глава тринадесета
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...

charo

Проза » Юмористическая

1.3K 1 3

Наследница 🇧🇬

Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.1K 1 16

Божият Дар 🇧🇬

Някога много отдавна през девет царства в десето, живеели цар и царица. Нищо не им липсвало, имали в изобилие от всичко и единственото, което ги натъжавало било, че си нямали детенце.
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не с ...

kleopatrasv

Проза » Сказки и произведения для детей

1.6K 1 4

Много пъти 🇧🇬

Много пъти ми каза, че не искаш да си с мен, нито веднъж не ми каза защо не искаш...
Много пъти ми каза, че не можеш да ме направиш щастлив, иронията тук е, че само ти си ме правила такъв. Ти си човека, накарал ме да разбера какво е щастие...
Много пъти каза, че не мога да ти дам това, от което имаш ...

sunchine

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Докосни я 🇧🇬

Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...

yatc

Проза » Другие

1.8K 5

Виждам 🇧🇬

...
Събуждам се.
Чувам я как ми говори.
Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, ...

evgeniya

Проза » Рассказы

663 1

По вишките 🇧🇬

ПО ВИШКИТЕ
Непрекъснато имаше чувството, че му се подиграват. Не беше напълняло, нямаше и как, почти нищо не ядеше. Веднъж дневно ябълка, малко сок от моркови и чай без лимон, само с малко лед. Беше все гладно и съзнаваше, че това го прави злобно и недружелюбно, но какво да направи? Няма какво – кра ...

exuded

Проза » Юмористическая

850 1

Но те не знаят 🇧🇬

Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...

P.Halliwell

Проза » Другие

1.2K 5

Денят на Залеза 🇧🇬

Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.8K 5

Галя 3 🇧🇬

Пранчев дълго време заглажда с длани гипса, покриващ талията на Галя. Зачудих се дали иска да направи съвършена отливка или просто се наслаждава на приятните извивки на тялото й. Галя лежеше без да мърда, очите й бяха притворени. Беше сплела пръсти, сякаш се опитваше да потуши нервността си.
Приятно ...

Heel

Проза » Рассказы

886

Членството 🇧🇬

ЧЛЕНСТВОТО
Да членуваш в съвет на директорите е добро начало и добър край – както го намерите за добре. Никак не е важно какъв е този съвет, важното е, че е на директорите. Може да е малка фирма, може да се занимава със свиневъдство или отглеждане на картофи – голяма работа. Същественото в случая, ч ...

exuded

Проза » Юмористическая

912 2

Като цигарен дим 🇧🇬

Паля нова цигара
и вдишвам аромата му.
Аромат на нещо истинско.
Горчива смес от любов...
и самота. ...

elisten

Проза » Другие

1.1K 1

Ах, как боли! 🇧🇬

Не те познавам вече, болестта погуби разума ти. Уби човешкото в теб, а сега с думи убиваш. Боли от думи, само това ще ти кажа. И гледам как гасиш пламъка, който с годините притихва достатъчно, пламъчето на човека, който беше до теб години, години наред и те обичаше и още някъде там дълбоко под дълбо ...

evgeniya

Проза » Другие

991 2

Безименния Конник 🇧🇬

Безименния Конник
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож ...

P.Halliwell

Проза » Другие

1.4K

Заслужава ли си? 🇧🇬

Но идва един момент, в който се замисляш и се питаш дали си заслужава... да продължаваш... да обичаш. Дали не е време да се отърсиш от тази любов... болезнена любов. Дали си заслужават кратките мигове на щастие и радост, че си с него... човека, който обичаш... а всъщност знаеш, че той не е твой, че ...

denisima

Проза » Другие

952 2

Объркани афоризми 🇧🇬

У нас се извършва здравославно Бокослужение...
Страната ни има голям износ. Излиза през носа ни...
В НС се обсъжда нов закАнопроект...
Не ми харесва пРостановката...
Не одобрявам тази Гействителност... ...

MarinTachkov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

883 3

Търсех 🇧🇬

Търсех истинска любов, но получавах измама!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!

Blagoslava77

Проза » Другие

1.1K

Ново лице 🇧🇬

С всяка изминала година пътниците на градския транспорт в София стават все по-щастливи европейци. Новите, климатизирани, безшумни трамваи, тролейбуси и т.н., които отвеждат гражданите до предпочитаните от тях дестинации, са последен писък на модата в своя клас. Намерят ли си място за сядане, и най-п ...

IGeorgieva

Проза » Юмористическая

1.3K 7

18+ Галя 2 🇧🇬

2
– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и м ...

Heel

Проза » Рассказы

1.1K 1

.txt 🇧🇬

.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...

йеромонах

Проза » Фантастика и фэнтези

816

На Бургас, далеч от лятото 🇧🇬

„И все ме питат къде съм аз.
Ще ми се да съм в Бургас…“
- Митко Таралежков
Драги човече, който четеш този текст, ако очакваш в следващите редове да ти бъде обяснявано подробно колко красиво е морето, колко величествени са улиците, какво райско кътче е Бургас през лятото или пък колко точно известни ...

StereoFerret

Проза » Рассказы

713

Приятно ми е 🇧🇬

ПРИЯТНО МИ Е
Когато седя в градинката, наслаждавам се на пролетното слънце, на глухарчетата и на жълтите цветенца, впили се в живата зеленина наоколо – тогава съм толкова щастлив, че остарявам, почернявам и мога спокойно да се радвам на всичко. Да се радвам, че не се налага да градя кариера. Да съм ...

exuded

Проза » Юмористическая

972

Армагедонът на младостта ми 🇧🇬

каза да те чакам в края на дъгата
от тогава се въртя
не спирам
пътувам
очите ми претърсват всяко ъгълче ...

Dess-troyer

Проза

672

Призракът от снимката 🇧🇬

Призракът от снимката
разказ на ужасите
Началото на тази страховита история бе дадено преди шест години, когато отидох за няколко дена в Крабово. Хубавото беше, че точно тогава брат ми си дойде от Варна, а да се засечем двамата на село беше толкова голяма рядкост, че в сравнение с нея слънчевите зат ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.4K 6

Анти-алкохолно 🇧🇬

Анти-алкохолно
Шотландско погребение. Сто гайди.. не, сто кабагайди, плюс орда джуджета замерящи Мел Гибсън с гигантски чинели... а май дочувам и контрабас...
Да си призная, бях я отписал тая Събота вечер. Всеки хванал я по Гърция, я по Италия, я в Плевен даге...
М. ме прецени на секундата. Премери ...

Ready_4_whatever

Проза » Рассказы

984 1

Писмо до мама 🇧🇬

Аз съм дългочакано дете. Дотолкова са ме чакали моите родители, че накрая били готови да се откажат. Мама казва, че са били много щастливи, когато са разбрали, че ще се появя на белия свят. Разказва ми още, че била абсолютно сигурна, че ще съм момче. Разказва ми как с татко още преди да се родя, меч ...

slavi2002

Проза » Другие

1.4K 1 7

Червената пелерина 🇧🇬

Болят ме костите. Кожата ми изгаря. Сякаш някой троши всяка една костица в мен, след това пробива мускулите и кожата ми със счупените частици, докато не излязат извън тялото ми. Едва стоя на краката си. Нямам усещане за време и място. Будя се и навън е тъмно. Заспивам. Отварям очи и навън отново е т ...

InfinityWolf

Проза » Рассказы

1K 1

Неизпратено пожелание 🇧🇬

Харесвам я. Не съм сигурен дали мога да определя чувството към нея с онази, силната дума, която започва с „о” и завършва на „бич”, но определено симпатиите ми към нея са повече отколкото към всяко друго същество от женски пол. Една такава зеленоока и чернокоса – рядка биологична комбинация. Бе почти ...

Gondorrr

Проза » Рассказы

991 2

Една почти измислена история 🇧🇬

Една почти измислена история
от ReмаТе
Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпус ...

SouLmaTe

Проза » Сказки и произведения для детей

1.3K 4

да загинеш за родината е безсмъртие 🇧🇬

Immortalitas est pro patria mori
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото ...

supsup

Проза » Рассказы

757

Галя 1 🇧🇬

Бях си вкъщи и играех шах онлайн, когато телефонът ми зазвъня. Беше Галя. Усетих как по лицето ми избива червенина, сърцето ми вече се спускаше в галоп. Не бях я виждал повече от три месеца. Тогава тя ми каза, че трябва да спрем да излизаме и да си останем просто приятели. Явно имаше предвид онази с ...

Heel

Проза » Рассказы

950 1

Малки недостатъци 🇧🇬

Nejnostt

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Минчо - живот и страдание -12 🇧🇬

Глава дванадесета
Бизнесменът
Топъл септемврийски ветрец се промъкна през открехнатия прозорец в Минчовата стая, борейки се с мощните течения, образувани от гръмовното му хъркане. Но... плътна завеса от благовонно ухание на джибри, като неумолим страж, спря порива на неканения гост и бързо го прогон ...

charo

Проза » Юмористическая

1.5K 1 3

Чико Чиков сънува баба Ванга 🇧🇬

Чико Чиков сънува Баба Ванга
Глава го цепеше, сякаш сто канадски дървари го млатеха по главата с острите си брадви от шведска стомана. Шльоковицата с която се бяха почерпили снощи, се оказа по люта и от брадатия турчин в Парламента. Гражданинът Чико Чиков дълго се въртя в кревата, който се люлееше к ...

gudman

Проза » Юмористическая

1.1K 1 1

1861, Панагюрище 🇧🇬

Настъпи и жътвата. Туй време, когато маранята се спусна по равното златно поле, а слънцето забиваше иглите си в класовете и ранените селски души. Полето сякаш нямаше край и бедните селяни седяха като малки мравчици, хванали сърп в ръка... изгорели от жарта, която се сипеше от небето. Пот капеше от ч ...

leq77

Проза

800 1

Зарко Кукавицата 🇧🇬

Всичко започна преди много години, когато той беше още малко момче, живеещо в кофти квартал. Често уличното осветление не работеше, нямаше редовен градски транспорт. Тези, които имаха телевизор или телефон вкъщи се смятаха за големци, а тези които имаха и двете… Имаше и години с режим на тока и вода ...

Tanev

Проза » Рассказы

742

Чико Чиков пътува 🇧🇬

ЧИКО ЧИКОВ ПЪТУВА
Човекът е човек, когато е на път. Чико беше прочел тази мисъл в училищния стенвестник, редактиран от класната. Беше запомнил тази гениална мисъл за вечни времена. Той обичаше да прави нещата за вечни времена. Така навремето беше станал човек за вечни времена и сега съжаляваше за пр ...

gudman

Проза » Юмористическая

1.3K 4

Номер 3 610 105 234 🇧🇬

Моята история започва в момент, в който реших да се самоубия. Нямаше защо. Всички провали, съмнение, болки, разочарования, малшансове и какво ли още не, ме докараха до категоричност. Край. Въпросът беше как. Не ми се искаше да цапам много. Няколко чашки кораж и таблетка две троазин и бях готов. Но п ...

Myth

Проза » Рассказы

1.1K 1

Рассказы и проза современных авторов

Животът продължава 🇧🇬

След сватба - брадва 🇧🇬

Минчо -живот и страдание - 13 🇧🇬

Наследница 🇧🇬

Божият Дар 🇧🇬

Много пъти 🇧🇬

Докосни я 🇧🇬

Виждам 🇧🇬

По вишките 🇧🇬

Но те не знаят 🇧🇬

Денят на Залеза 🇧🇬

Галя 3 🇧🇬

Членството 🇧🇬

Като цигарен дим 🇧🇬

Ах, как боли! 🇧🇬

Безименния Конник 🇧🇬

Заслужава ли си? 🇧🇬

Объркани афоризми 🇧🇬

Търсех 🇧🇬

Ново лице 🇧🇬

18+ Галя 2 🇧🇬

.txt 🇧🇬

На Бургас, далеч от лятото 🇧🇬

Приятно ми е 🇧🇬

Армагедонът на младостта ми 🇧🇬

Призракът от снимката 🇧🇬

Анти-алкохолно 🇧🇬

Писмо до мама 🇧🇬

Червената пелерина 🇧🇬

Неизпратено пожелание 🇧🇬

Една почти измислена история 🇧🇬

да загинеш за родината е безсмъртие 🇧🇬

Галя 1 🇧🇬

Малки недостатъци 🇧🇬

Минчо - живот и страдание -12 🇧🇬

Чико Чиков сънува баба Ванга 🇧🇬

1861, Панагюрище 🇧🇬

Зарко Кукавицата 🇧🇬

Чико Чиков пътува 🇧🇬

Номер 3 610 105 234 🇧🇬

Очередь