Влакът тръгна. Всички се прибраха по купетата. Чакаха нетърпеливо да видят какво предстои.
По едно време се приближих до прозореца и несъзнателно вдигнах глава. Гледката, която се откри пред очите ми беше незабравима. На небето се виждаха в сравнение с познатите ми, огромни, ярко светещи звезди. Има ...
На пръв поглед нормален човек. Две ръце, два крака, две очи и две уши. Но само на пръв поглед. Беше като намагнетизиран. Не като пренавита пружина, а намагнетизиран. Беше лесно да се пристрастиш към него. Той не полагаше усилия за това. Той просто беше това и още хиляди неща също. Кое ще видиш в мом ...
Темпераментно юлско слънце пече, та се пръска, а ние с леля Мита по монокини сме разстлали подканящи прелести под плажния чадър. Пред нас се синее морето, опровергаващо черното си име , пуска пенести ръце похотливо да ни опипа,но ние сме недостъпни, защото сме на няколко метра от брега му. Всяка сут ...
КЛЕТНИЦИТЕ
- Татко, моля ти се, не ме карай да го правя! Ще сторя каквото поискаш, само не и това! Кълна се!
- Знам, че е трудно, синко, но трябва да го направим за благото на семейството! – отвърна бащата.
- Но това е толкова противоестествено, гнусно, отвратително! – продължи детето. - А аз имам с ...
„ИЗЯДЕ МИ КОНЯ”
Как се изяжда цял кон, ще ви разкажа след малко, щото първо искам да ви припомня, как се развиваше спорта при „социализъма”.
Е-е-е-х, на върха на спортната слава бяхме тогава. Туй, на борба, бокс, щанги – никой не можеше да ни бие. Пък, какви „златни момичета” имахме в художествената ...
4
Не пропуснах сутрешното бягане, въпреки късното лягане. Половинчасовото напрягане на мускулатурата възстанови тонуса ми, още повече, че това стана в обстановката на обилно вдишани йодни изпарения. На връщане, минах през паркинга и проверих тайника в колата. Беше празен. Куриерът изпратен от Карамф ...
НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...
Изгодно! Сокоизстисквачка, ботуши, гадже.
Искаше тази работа. И то много. Беше една от най-популярните с огромното си рекламно време по националните телевизии. Стоеше пред представителството им заедно със още около стотина младежи. Всички изглеждаха страхотно и шумно разговаряха, някои бяха дошли на ...
Вятър и вълни в мен бушуват, разпилени мидени черупки,
сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен
танцуват.
Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от
светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците ...
Беше късна пролет. Навън ръмеше ситен дъжд, а слънцето мързеливо напичаше. Андрей излезе от лъскавата бизнес-сграда. Погледна към втория етаж, където беше офисът на фирмата, в който бе на интервю за работа, поклати сърдито глава и си рече на ум "Ще ви се обадим, ама друг път!". Бедният студент по пр ...
Дали да му простим на шилцето криво?
Случи се скоро тази беда и на мен. Срещнах по пътя си две шилца. Творци с утвърдени имена, бодяха навред. Едното в маска хрисима, другото арогантно и зло. Живот. Срещаш твари различни.
Хапят. Обичат кръвта, караконджули разни.
Провокирано от "Шило и нрав!" на
Детската болница
(научнофантастичен разказ, вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт)
автор: Светослав Александров
26.07.2015
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитае ...
"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...
Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си.
Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, ...
Разказвам сега за преживяното
Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.
Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гл ...
В един по-мрачен свят от моя това не би могло да се случи.
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще поч ...
Октомври е още. Снегът поизбърза.
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...
Аре стига, бе! - 10
Усетих, че се събуждам. Опитах да отворя клепачи... и успях. Първото, което съзрях бе бял таван, отместих поглед настрани.
О, Боже!
Това е болнична стая. Какво се е случило?
– Мамо.... маменце... ти се събуди! – разпознах най-приятния глас на света. Този, на дъщеря ми. ...
Една гореща лятна привечер излязох с Жоро Манерката да се поразходим и да погледаме новите „деветнайстки”. Те, както се знае, излизат всяка година и освен това са като че ли все по-хубави от предните. Манерката беше вземал кучето си Константин Философ – вълча порода, което според него имало нрав на ...
/по действителен случай/
Вторият полицай влезе и погледна с насмешка към Михаил.
- Този ли е... - попита колегата си ухилен.
- Аха... - отвърна той и погледна с голяма доза човещина и съжаление, тъй сякаш каза без глас "горкия идиот"...
Михаил тракаше нервно по старото дървено бюро, докато пушеше ци ...
ЧОВЕК И ВРАНА
Изобщо няма да му се оплаквам. Той най-вероятно знае всичко. Те, банкерите на високи постове, имат уши навсякъде. Нали са богати, назначават си бивши и настоящи ченгета, имат подръка дори бъдещи политици, защото те ги произвеждат. Даже ги фабрикуват на конвейер. Банките са манифактури ...
Младин Младенов бе образцово момче. Добре възпитано с добри обноски и добра кариера. Гордостта на семейството. Каймакът на обществото. Следваше законите безпрекословно. Не пушеше и не пиеше. Бе оплешивяващо рус със сини очи и добро телосложение. Правеше път и на мравките. Хората го харесваха много. ...
Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, до ...
Знаех, че има страни, където не може да отидеш неканен на гости. Случи ми се преди години да отида в такава страна.
Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме въ ...
От шест часа пътуваха из Ди Кар. Минаха през три военни поста, като на последния ги забавиха около час. Докато Венелин се разправяше с войниците, няколко хлапета се покатериха върху джипа. Измъчените мръсни детски лица се взираха в жената на предната седалка. Очакваше да искат пари или нещо друго, н ...
Адриана не можеше да заспи. Стоеше по халат и се взираше в гледката, която се виждаше през прозореца. Под очите си имаше дълбоки, тъмни сенки. Изглеждаше отчаяна, но и тя самата не беше съвсем сигурна защо. Взимаше много силни приспивателни, но от честата употреба, спряха да ù действат.
Минаваше 1 ч ...
Ти стоиш права. Аз те целувам продължително по устните. Спускам се бавно по дългата ти шия. След това обсипвам с целувки раменете. Вдъхвам дълбоко мускусния аромат на тялото ти. Нежно лизвам едно след друго заострените зърна на гърдите ти. При допира те се втвърдяват до краен предел. Захапвам лекичк ...
(Писмо до всички, които мислят като мен)
Родина - има ли човек, който не е произнасял тази дума? Не вярвам! Всъщност, може и да има, но това ще да е някой на много, много ниско интелектуално ниво.
А какво е Родина? Боже, колко се затрудних да дам кратко и точно определение.
Родина - там, където съм ...
Вальо нямаше търпение да я види и отиде на автогарата 15 минути по-рано. Беше ù взел прекрасен букет хризантеми. Видя я още в автобуса, залепена за прозореца и търсеща го с поглед, и ù помаха с дясната си ръка, докато с лявата прикриваше цветята зад гърба си.
Роси и Вальо имаха щастлива връзка от дв ...
- Чувстваш ли се предадена ? – попита Ана, оставяйки химикала настрана и насочвайки цялото си внимание изцяло и само към мен.
- Предадена? Ха, не. За да те предадат, означава да имаш очаквания, да обичаш, да се доверяваш. А мисля, че и двете се убедихме, че съм неспособна на подобни неща.
- За съжал ...
Ангели от детството
Не се страхувай да погледнеш назад.
Това което си загубил, се намира там - в онзи по-чист свят.
Страници от книгата-живот не мисли да късаш.
От спомените-скъпи не се опитвай за секунда да избягаш. ...
Зададох в един форум въпроса: "Как да се избавя от излишните килограми?" и разни феминистки веднага ме набедиха, че искам да се отърва от жената.
"Узо Паралия - гърците са го измислили". Обаче "Узо" с паралия, са го измислили българките
/интерпретации върху рекламен текст/.
Ако сте изпуснали първите ...
Стори ù се, че видя нещо с периферното, обърна се нещото беше изчезнало. Продължи да пуши и упорито се взираше в дървото отсреща.
Скоро се премести тук и още свикваше с обстановката. Нещо и се мярна отново, пак в края на зрителното и поле, но докато завърти глава ситуацията се беше вече променила и ...
СЪРНИЧКАТА
Облаците бавно се разстилаха, постепенно изтъняваха и неусетно се стопиха в синината на огромния небесен вир, слънцето изплува от дълбочината му и посипа светлината на душата си върху всичко, което виждаше под себе си. И всичко, което усети светлината на душата му, потръпна радостно и му ...
ТЕЗИ ДВАМАТА
Признавам си, очарователен беше със злокобната си усмивка, която разкриваше редове зъби, така подредени, сякаш някой беше бързал просто да ги хвърли в устата му като шепа шарен боб, независимо къде ще се закрепят. Защо бе очарователен ли? Не знам. Вонеше ужасно, в устата му гореше вечен ...
Камбани
Всеки ден се будя изпълнен с оптимизъм.
Трудно е сред масата да вървя - изпълнена с негативизъм.
Раздавам усмивки, нищо не ми коства.
Получа ли в замяна – горд съм – за това милея-силно зная, че си струва. ...
Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...