Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

18+ (Не)човешко 🇧🇬

Момчето най-накрая видя град в далечината. Беше на около петнайсетина минути пеш по прашния път. От два дена не бе спирал за почивка. Нямаше избор, трябваше да ходи пеш. Беше намирал колела, но не ставаха за нищо. А в колите нямаше бензин. Хората го бяха източили преди да се изпокрият. Момчето подри ...

ilichlenin

Проза » Рассказы

1.7K 8

Странно е, нали, колко много боли от най-хубавите спомени... 🇧🇬

Има чувства, за които не говорим. Неща, които никога не изричаме на глас, но това не означава, че не ги изпитваме или че не ни разяждат... или че не са силни. Понякога даже адски силни и истински. Скриваме тези чувства някъде там под фалшивите усмивки, евтиния етилов алкохол, безсмислените нощи в ба ...

Little-Sunshine

Проза » Другие

3.6K 2

Катя 🇧🇬

Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и оби ...

georgovabc

Проза » Рассказы

1.3K 1

Предизборно 🇧🇬

- Камера! – работи.
- Стига вече демагогия, стига вече ограбване на този изстрадал народ! Нашата партия…
- Стоп, имаме технически проблем! Може ли отначало?!
- Стига вече демагогия, стига вече ограбване на…
- Стоп, отново има проблем! Дайте пак! ...

popolo

Проза

732 1 2

Само още една последна глътка... 🇧🇬

Чувах тихия, но ясен звук на леда в чашата му. За един кратък момент помислих, че всичко, което желаех точно сега, беше да захапя онези сладостни устни, които отпиваха поредната глътка уиски.
Изчаках, може би минута или две. Погледът му беше прилепен към онази надута и дипломатично изглеждаща жена. ...

Cvii

Проза » Эротическая

2K 2

Механизмътъ отъ Антикитера 🇧🇬

Корабокрушението при островъ Антикитера, Гърция
Прѣзъ 1900-та година, по време на Великдень, два кораба на ловци на сюнгери, чиито капитанъ билъ Димитриосъ Кондосъ, пуснали котва на единъ малъкъ гръцки островъ – Антикитера. Той се намира между островъ Китера, до южния брѣгъ на Пелопонесъ, и островъ ...

argiloff

Проза » Другие

1K

Мъжки разговор 🇧🇬

„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но ...

Eia

Проза » Рассказы

1.3K 10

Леля Марче 🇧🇬

Тя се появи в нашия живот малко след 10-ти ноември 1989-то лето господне. Явяваше се единствената жива роднина на мъжа на сестрата на майка ми. Чувала бях за нея, но преди това я споменаваха много предпазливо, защото беше опасно да имаш роднини избягали на запад. Може да се каже, че дори не я искаха ...

marinax

Проза » Рассказы

1.7K 5

Въвеждане в любовния живот 🇧🇬

- Гледай, гледай, това там е Цветана!
- Коя Цветана?
- Оная бе, от нашия клас!
Старата ми съученичка Веселина сочеше към една разплута повлекана, на чиято ръка беше здраво прикрепен дребен мъж. Жената пристъпваше тежко и авторитетно, а мъжленцето до нея, аха и да увисне като чанта в ръката ù. Впроче ...

latinka

Проза » Рассказы

1.2K 7

Никой и всеки 🇧🇬

Сами избираме кои да сме, всъщност все еднакви. И да си никой възможно ли е? А струва ли си да си някой? А когато никой си, нима не можеш ти да бъдеш всеки? Въпроси все без отговор, а струва ли си и да отговаряш? В този свят да си някой значи всичко, а реално те са някои с ничии лица. Прикрита същно ...

teddy7

Проза » Другие

779

Джерман 🇧🇬

ДЖЕРМАН
Отгледаха го в една срамежлива къщурка, която се беше сраснала с планината, наполовина гушната между дърветата, наполовина ококорена към шосето, което криволичеше току пред нея. Очите му биваха ту жалнозелени като листата на околните клони, ту острозелени като очите на разярена дива котка. Т ...

purko59

Проза » Рассказы

1.1K 7

Обрат на любовта 🇧🇬

Тя беше красива, умна, забавна, изпълнена с такава доброта, че всеки можеше да я манипулира както си иска. Наивна и тъй мила - това беше тя. Естествено, всички я обичаха, или се правеха - това не е ясно. Всяко момче в малкия град я харесваше, всеки искаше да я има, да докосне тъмните ù коси, да усет ...

eva-dji

Проза » Рассказы

1.3K

Обратен ефект 🇧🇬

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 3

Четири удара на сърцето 🇧🇬

В памет на Анджи... нашето криво рамо, без което нямаше да има кръг от четири биещи сърца ❤❤❤❤
Вълнуващо е, че сме способни да се доверим на хора, които изобщо не познаваме, не сме виждали и вероятно никога няма да видим!
“По повод шеговитата реплика на Дани, че ние четиримата не трябва да се виждам ...

suleimo

Проза » Рассказы

4.2K 2 71

Осем души в един автобус (без да броим агнешкото) 🇧🇬

Автобусът на лятото подрани с поне около час и половина (галактическо време) и ранното му пристигане на централната априлска автогара изненада всички, освен жаркото ухилено слънце, което беше прекалено заето да мастурбира, наслаждавайки се на собствените си отразени в палавите речни води пищни къдри ...

Tzeck

Проза » Юмористическая

1.3K 1

Антина 🇧🇬

Една малко дълга част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и ...

Ondra

Проза » Повести и романы

1.4K 2

Навикът и любовта 🇧🇬

НАВИКЪТ И ЛЮБОВТА
Идиотът в моя живот! Най-прекрасният и „безгрешен” мухльо, който някога съм обичала! Абе, и аз съм си една „ценителка” на мъже...
Всички други преди тебе бяха заглавия на списъци за черни точки, целящи опетняване на чистата ми любов към тях. Интересно, защо ли си мисля, че ти дори ...

AvR1tO

Проза » Рассказы

1.1K 2

Изневяра 🇧🇬

Изневяра
Хортензия хвърли последен поглед на лика си в огледалото и остана доволна. Или по-скоро задоволена от образа, в който прозираше хубост, но само ако много пристрастно търсиш следи от приятни черти в отминало време. Тя имаше хубави очи, а както се казва, в тях се четяла душата. При много вним ...

latinka

Проза » Рассказы

2.6K 12

Писателят 🇧🇬

Пишеше разкази така, както се любеше - напористо, с хъс, без да обръща внимание на времето и усилията, вложени в тях. Разбираше от поезия толкова, колкото диспечер на вечерен влак от кравешки лайна, затова на картичката под името му се мъдреше надпис - "Разказвач на истории". Сам не знаеше откъде му ...

Bardejov

Проза » Рассказы

1.2K 1

Всичко, което не мога да ти кажа 🇧🇬

Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...

gabsis

Проза » Другие

2.8K 2

Художникът и музикантът 🇧🇬

В северния край на града живеел Художникът!
Кой не бил чувал за него? Той имал една полусрутена къща, която се отоплявала само от цветовете на неговата палитра! Беден бил (макар че много поръчки изпълнявал).
Главната причина за неговата бедност била момичето, което живеело в южния край, и което всич ...

rhinswind

Проза » Рассказы

989

Мастиленото петно 🇧🇬

Живяло някога едно мастилено петно. Може и да ви се стори странно, но по онова време мастилото още не било измислено. Е как тогава, с право ще ме попитате, ще живее петно от нещо, което още не е изобретено?! Ти с всичкия ли си?! Аз обаче предпочитам да не се отклонявам от целта си, а именно – да ви ...

popolo

Проза

853 2

Скривалището 🇧🇬

Това е вторият от двата ни съвместни разказа по темата за края на света, които написахме с Ива Касабова като експеримент и за които споменах при предишния разказ. Приятно четене :)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.2K 7

Истински предсказател (първа глава) 🇧🇬

Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...

Siada

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 5

Дървото на рода 🇧🇬

Старецът се тътреше бавно по обраслата с бурени пътека, подпирайки се тежко бастуна си в опит да облекчи разядените си от артрит стави. Правнукът му, Сашко припкаше като козле напред, като от време на време се спираше да си поиграе я камък, я с пръчка, но не се задълбочаваше в играта и често хвърляш ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

949 1

Рeтро роман 9 🇧🇬

Глава девета
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле ...

gudman

Проза » Повести и романы

973 1 3

Музикалния балкон 🇧🇬

Беше топла лятна нощ през 1978 година, най-топлият месец юни, който някога съм виждал. Но да се каже честно, аз още не бях видял нещата от живота. Топлината въздействаше на растителността пресушаваше листата на дърветата, но още бяха зелени и пълни с жизненост. Аз бях само едно 16 годишно момче, кое ...

nekro

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K

За празния ти хладилник (и пълното ми сърце) 🇧🇬

И тази сутрин няма да ти направя закуска. Но не защото аз не закусвам, а ти нямаш котлон (а мрънкаш все за палачинки). Ако трябва да съм честна, дори не знам как се правят палачинки, но щях да се науча, ако беше поискал. Разбрах какво е „плювиограма“ (for God’s sake!), та едни палачинки ли няма да з ...

elituUu

Проза » Письма

1.4K 3

Този мъж 🇧🇬

Видях го, докато чаках колежката си. Май бях и подранила, та запалих една цигара... Стоеше на не повече от метър, бръкнал в джобовете си гледаше нанякъде. Погледът му беше някак празен, озлобен. Какво ли беше преживял този младеж? Беше на не повече от 22 години, но изглеждаше някак на доста повече. ...

cvetka-koketka

Проза » Другие

1.6K 2

Антина 🇧🇬

Една част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко ...

Ondra

Проза

1.4K 2

Диагноза "книжар" 🇧🇬

В превратностите на времето, някъде във фантастичните представи, човекът-книга. Пристрастията определят дните. Личните особености и характерни черти, другарувайки с чувствата обхващат изразеното, писано слово. Слово, търсено, прозряно. Откровение, мрачна прокоба. Обособило времена, философия, наука. ...

WIK

Проза » Другие

1.2K

Студеният дом 🇧🇬

Дядо Панайот не искаше да вижда никого. Минаваше за саможив човек в старческия дом. Ама те какво знаят? Защо да се разкрива и доверява тепърва. Тук всички са му чужди. То пък, нали именно близките му го натикаха тука. Все добрини е правел, а все са го наранявали и предавали. Всички. Синовете му и те ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.6K 6

Сватба без булка 🇧🇬

СВАТБА БЕЗ БУЛКА
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...

purko59

Проза » Рассказы

1.4K 12

Красотата в живота и извън него 🇧🇬

Започвам, евентуално, дълбоко да се съмнявам съществуват ли наистина всичките тези проблеми и лоши неща, които се случват през живота на всеки един. Дали истината за това, че съдбата има много по-големи планове за нас, не е просто много добре прикрита. Убийства и кражби. Изнасилвания и наркомания. В ...

voracious

Проза » Другие

787 1

Разковани дъски -30 🇧🇬

Жена ми, като ме види да се бръсна, изпада в истерия и започва да крещи: "Идиот!"
Наскоро открих причината за това - вместо самобръсначката, съм ползвал досега белачката ù за картофи...
Обичам да спя до обяд. През останалото време сядам да си почина.
Мислеше, че е стигнал върха на сладоледа и радост ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.6K 2

Пролетни настроения 🇧🇬

Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...

jasmine

Проза » Другие

1.4K

Лолита 🇧🇬

Тя бе от онези тихи момичета с големи мечти. От онези, с големи, зелени очи, пълни с копнеж и сияние. От онези, с тъжните, красиви усмивки, криещи тайни и обещания. Тя бе от онези, с които можеш да си мълчиш дълго време и да се наслаждаваш на тишината. Тя бе от онези момичета, които искат само безкр ...

Dess-troyer

Проза

894 2

Лакташ 🇧🇬

Казвам се Лакташ. И това е името ми. То си е мое. Както и душата. За тялото обаче ще е лъжа, ако го кажа. То не е Тиберий. Лакташ съм аз. То е Тиберий. Беше. После аз му го взех. А Тиберий къде е, не знам. Особено държа да разберете, че не ме интересува дори и най-дребничката идея, най-малкия намек ...

Mikka

Проза

867 2

Бучинска 🇧🇬

Над Суходол се развихряше буря. Щеше да вали обилно. Светкавици проблясваха тук-там, променяйки светлината на майския следобед. Миризмата на сметище се разнасяше близко над свежата трева и попарваше всяко цвете. Полските маргаритки бяха оклюмали и с всяка капка, падаща върху тях, целуваха земята. Да ...

yavorancho

Проза » Рассказы

1K

Един ден във Велико Търново 🇧🇬

Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, кл ...

demise

Проза » Рассказы

1.3K 4

Рассказы и проза современных авторов

18+ (Не)човешко 🇧🇬

Странно е, нали, колко много боли от най-хубавите спомени... 🇧🇬

Катя 🇧🇬

Предизборно 🇧🇬

Само още една последна глътка... 🇧🇬

Механизмътъ отъ Антикитера 🇧🇬

Мъжки разговор 🇧🇬

Леля Марче 🇧🇬

Въвеждане в любовния живот 🇧🇬

Никой и всеки 🇧🇬

Джерман 🇧🇬

Обрат на любовта 🇧🇬

Обратен ефект 🇧🇬

Четири удара на сърцето 🇧🇬

Осем души в един автобус (без да броим агнешкото) 🇧🇬

Антина 🇧🇬

Навикът и любовта 🇧🇬

Изневяра 🇧🇬

Писателят 🇧🇬

Всичко, което не мога да ти кажа 🇧🇬

Художникът и музикантът 🇧🇬

Мастиленото петно 🇧🇬

Скривалището 🇧🇬

Истински предсказател (първа глава) 🇧🇬

Дървото на рода 🇧🇬

Рeтро роман 9 🇧🇬

Музикалния балкон 🇧🇬

За празния ти хладилник (и пълното ми сърце) 🇧🇬

Този мъж 🇧🇬

Антина 🇧🇬

Диагноза "книжар" 🇧🇬

Студеният дом 🇧🇬

Сватба без булка 🇧🇬

Красотата в живота и извън него 🇧🇬

Разковани дъски -30 🇧🇬

Пролетни настроения 🇧🇬

Лолита 🇧🇬

Лакташ 🇧🇬

Бучинска 🇧🇬

Един ден във Велико Търново 🇧🇬

Очередь