Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Пастирски луни - 1 🇧🇬

Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K 3

От другата страна (14) 🇧🇬

„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...

kobra

Проза » Повести и романы

1.2K

Грешни спомени - 1 🇧🇬

Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

1.9K 1

18+ Не ти обещавам 🇧🇬

Съседи бяха. Той живееше на горния етаж. Не си говореха много. Всъщност май бяха само на ''Здравей!-Здрасти!" Няколко пъти се бяха засичали на партита. Нямаха и общи теми за разговор. В пълния смисъл на думата бяха просто познати. Просто живееха в една и съща сграда. Май това се и оказа фактор за он ...

cvetka-koketka

Проза » Эротическая

2.9K 1

В думи сладки и целувки страстни губя се, Любов! 🇧🇬

В думи сладки и целувки страстни губя се, любов!
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето ...

WORDS

Проза » Рассказы

3.6K 4

Изменчивостта 🇧🇬

Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...

dinko1963

Проза » Рассказы

768 1

Саздърма 🇧🇬

САЗДЪРМА
Ох, ще ме побърка това моето любопитство! Въоръжило се е с едно остро шило и човърка ли, човърка. Леко ме бодне първо под лъжичката, после се прехвърля в главата и върти, върти, забива се по-надълбоко и дълбае ли, дълбае.
Кой ли ще е този, дето ще се обозначи с НИК „саздърма”, ще влезе във ...

lordly

Проза » Юмористическая

1.5K 18

Онази 🇧🇬

Здравей... Познаваш ме? Отговор липсва. Бързо забравям? Не, не мисля. Ти ме бъркаш с някоя друга. И тук ли греша? Съмнявам се. Да ти кажа коя съм? Все същата, непроменена. Изваяна от восък, топящ се при допир, изпълнена с ураган от емоции, връхлитащ неочаквано. Та нали ме познаваше? Тогава защо не з ...

heartless-girl

Проза » Другие

1.5K 2

От другата страна (13) 🇧🇬

Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази ...

kobra

Проза » Повести и романы

1.3K

Замълчи 🇧🇬

Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Р ...

xteahx

Проза » Другие

1.2K 3

Ние да не сме ви тука... 🇧🇬

Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и с ...

sav11

Проза » Рассказы

965 2

Внимавай какво си пожелаваш - 2 🇧🇬

Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи ...

Aleto12

Проза » Рассказы

995

„Отново закъснявам!” 🇧🇬

„Отново закъснявам!” Тя прекоси мократа улица и усети вибрацията на телефона си в джоба на дългото си жълто есенно яке. „И сега най-вероятно ще бъда смъмрена” усмихна се тя.
Извади телефона си и погледна кой е. Беше този, когото очакваше – Кристиан.
- Добро утро! Знам, че закъснявам и много, много с ...

petq95

Проза » Рассказы

929 1

Днес 🇧🇬

Днес, точно на този ден но съботен преди една година една жена се срещна с любовника си за последен път.
Срещна. Интересно представяне на факта, че ако зависеше от нея сигурно щеше да му извади очите и да го одере жив в началото на тяхната среща.
Ще кажеш, така ли се посреща човек който уж според по ...

Slunchev

Проза » Рассказы

1.4K

Любов без въпроси 🇧🇬

Обичай ме. Обичай ме и не питай. Нищо. Никога.
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни. ...

Dess-troyer

Проза » Другие

986 1 1

Лунна приказка 🇧🇬

Може би Луната действително говори. И в тишината викът ù отеква зад хоризонта... но никой не я чува, нали? Никой не я оставя да разкаже шепнешком от какво я боли, за кого тъгува, кого обича... Така, както и ти не ми позволи да ти разкажа моята история, моята вълшебна приказка. Без принцеси, без каля ...

heartless-girl

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 3

От другата страна (12) 🇧🇬

Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпит ...

kobra

Проза » Повести и романы

1.3K 2

„Тук и сега“ или липсване и чакане? 🇧🇬

Чудя се дали болезненото чувство от липсата на някои любими хора, изразено в „липсваш ми“, не се дължи на нещо много цинично и прозаично... Страха да не ги забравя:) Не изпитвам никакво задоволство или удоволствие от забравянето на хубавите неща. Всъщност бих желала да ми се напомнят по-често – неща ...

kcekce

Проза » Другие

1.8K 5

Писмо в бутилка 🇧🇬

Тя вървеше по дългата плажна алея, замислена и замечтана, с бутилка в ръка. На фона на прекрасния залез, тази стъклена бутилка с вино създаваше усещането за един романтичен следобед. Червените слънчеви лъчи се отразяваха в снежнобялата ù кожа.
Тя бе принудена да се бори срещу вятъра, който развяваше ...

mariqnchoto

Проза

2.1K 3

Мъжът до мен 🇧🇬

МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на д ...

lordly

Проза » Юмористическая

2.1K 14

Лилит 2 🇧🇬

Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...

snevra

Проза » Рассказы

943 2

От другата страна (11) 🇧🇬

Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ...

kobra

Проза » Повести и романы

1.5K

Капан от мисли 🇧🇬

Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...

nicoleshtain

Проза » Другие

997

Пътник в митологията - 7 част 🇧🇬

Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...

Rumen-Velichkov

Проза » Повести и романы

1.2K 1

Къщата 🇧🇬

Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.6K 1

Ретро роман12 🇧🇬

Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...

gudman

Проза » Повести и романы

980

Страх от тъмното 🇧🇬

Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чу ...

xer0z

Проза » Рассказы

1.5K

Това, което убива 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството – Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пр ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.1K 3

А дали е приказка... 🇧🇬

Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...

Sanvali

Проза » Другие

985 3

Мъжът-воин 🇧🇬

Мъжът трябва да бъде воин. Воин на честта, на светлината, на доброто.
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...

starkmaster

Проза » Другие

914 1

Истината... 🇧🇬

Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защо ...

dianjelly

Проза

985 9

Нахлуване в народното събрание 🇧🇬

Поредната нощ, в която имаше протест. Настъпи кулминационният момент. Гражданите, след като разбиха плътния полицейски кордон, нахлуха в сградата на Народното събрание. Като гледах кадрите по телевизията така бурно се зарадвах, сякаш бях спечелил голямата награда от международния конкурс за проект з ...

Armaga

Проза » Рассказы

1.2K

Упътването на хълцащата костенурка 🇧🇬

Когато стигна задъхан до плажа, Прилепът откри, че нещо никак не е наред. Слънцето заслепяваше очите му - а той никак не беше добре със зрението, пясъкът изгаряше нозете му, а крилете не го слушаха. Нуждаеше се от влага, сумрак и подслон. Той мразеше да напуска пещерата си, но поканата която получи ...

marinax

Проза

1.5K 4

От другата страна (10) 🇧🇬

-Имаме предварително заключение от патолога.
Следователят вдигна глава от тънката папка в ръцете си. В стаята бе влязла дребна русокоса жена в бяла риза, понесла сноп документи. Тридесетина годишна, остроноса и слаба.
-Какво казва?
-Смърт от кръвозагуба-сякаш нямаше да се досетим-усмихна се накриво. ...

kobra

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Чушкопекът 🇧🇬

ЧУШКОПЕКЪТ
Пацу (Пламен) и Вальо Гайката си викат баджанаци, но жените им не са сестри. Викат си и „братчед”, ама от един километър си личи че не са роднини, щото Пацу е левент и в алаброса му могат се изгуби цяло стадо мравки, а Гайката е дребен и тантурест и с прическата отдавна няма проблеми. Ина ...

lordly

Проза » Юмористическая

1.3K 21

... 🇧🇬

- Хей, дай ми я!
- Няма! - каза тя, нацупвайки устни.
Те бяха на пода, в неговата стая.
- Изглеждал си толкова сладък! И опасен - това са очи на дявол! - засмя се тя.
- Мисля, че трябва да престанем с това. Нямаме ли домашно по алгебра? ...

petq95

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 2

Феята от призрачната яхта 🇧🇬

ФЕЯТА ОТ ПРИЗРАЧНАТА ЯХТА
Само на няколко километра от града, в подножието на неголеми хълмове се намира един от най-красивите и екзотични плажове в района. Това е наистина природен феномен в които има на едно място гора, широка плажна ивица и море.
Тук се намираха няколко къмпинга, които туристите ...

sav11

Проза » Рассказы

975 2

От другата страна (9) 🇧🇬

Вече нямаше значение дали ще го търсят или не. Нямаше представа какво е станало с Джейн, с нападателите му, какво е положението в колежа или в болницата. Беше толкова странно и влудяващо, че може просто да изчезне и дори да го открият, той няма да бъде тук. Не и истински.Мисълта го караше да изтръпв ...

kobra

Проза » Повести и романы

1.4K

Да изпушим по една цигара 🇧🇬

Навеждам се! Присядам на каменната плоча, макар и нагрята от слънцето, чувствам я някак студена.
Запалвам ритуалната цигара и в пръстта забивам една и за теб! Ти много ги обичаше!
И двамата пушим, и мълчим!
"Добре съм" (мисля на ум). “Добре съм”, казвам и на глас! Но и в двата случая си ме чул, аз з ...

estrellaangel

Проза

1.8K 19

Мисли на червен светофар 🇧🇬

МИСЛИ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата т ...

нмг

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 4

Рассказы и проза современных авторов

Пастирски луни - 1 🇧🇬

От другата страна (14) 🇧🇬

Грешни спомени - 1 🇧🇬

18+ Не ти обещавам 🇧🇬

В думи сладки и целувки страстни губя се, Любов! 🇧🇬

Изменчивостта 🇧🇬

Саздърма 🇧🇬

Онази 🇧🇬

От другата страна (13) 🇧🇬

Замълчи 🇧🇬

Ние да не сме ви тука... 🇧🇬

Внимавай какво си пожелаваш - 2 🇧🇬

„Отново закъснявам!” 🇧🇬

Днес 🇧🇬

Любов без въпроси 🇧🇬

Лунна приказка 🇧🇬

От другата страна (12) 🇧🇬

„Тук и сега“ или липсване и чакане? 🇧🇬

Писмо в бутилка 🇧🇬

Мъжът до мен 🇧🇬

Лилит 2 🇧🇬

От другата страна (11) 🇧🇬

Капан от мисли 🇧🇬

Пътник в митологията - 7 част 🇧🇬

Къщата 🇧🇬

Ретро роман12 🇧🇬

Страх от тъмното 🇧🇬

Това, което убива 🇧🇬

А дали е приказка... 🇧🇬

Мъжът-воин 🇧🇬

Истината... 🇧🇬

Нахлуване в народното събрание 🇧🇬

Упътването на хълцащата костенурка 🇧🇬

От другата страна (10) 🇧🇬

Чушкопекът 🇧🇬

... 🇧🇬

Феята от призрачната яхта 🇧🇬

От другата страна (9) 🇧🇬

Да изпушим по една цигара 🇧🇬

Мисли на червен светофар 🇧🇬

Очередь