Когато Д. разбра, че ще ходи в казармата, той извърши подвиг, достоен за Омирова поема.
Събра всички остатъци от пенсии и заплати на домочадието и верен на поговорката "сговорна дружина планина повдига", повдигна няколко каси бира, следвани от бутилки ром и мастика, строени (както сам щеше да разбер ...
Тя
Всичко случило се, е оставило своя отпечатък върху двама ни. Но ако има желание за заедност, всичко се преодолява. Това, че научи много неща за мен, го използвай в наша полза, а не против нас.Ти също си се променил, за което поемам изцяло вината. Чувствата ти са най-силен коз. Изрази ги, за да ра ...
Ние непрекъснато изстрелваме нещо в космоса. Но ще настане голяма бъркотия, ако той реши да изстреля нещо по нас...
Няма ли кой да спре криворазбраната цифровизация?
Мисля си, ако направят някой диригент митничар, няма ли по-лесно да засича няколко фалшиви тона стока...
На малките, бъдещи агенти от ...
Всички в селото обичаха Рафи – дружелюбното куче смесена порода, което живееше в импровизирана къщичка от щайги до спирката. Макар и да не бе чистокръвен, Рафи изглеждаше достолепно, може би защото бе взел много от гена на баба си – породиста каракачанка. Всички познаваха Рафи и мнозина го хранеха р ...
Бе така пристрастена към това усещане, че виждаше реалния му образ като цветна спирала. Научила се беше да разпознава едва набъбващите тръпки на желанието, после лекото завихряне, като пърхане на хиляди пеперудени криле в слабините, а след това стремителното изкачване към насладата.
Много пъти бе чу ...
Пролог
Там горе, високо в необятното небе, се рееше господарят на птиците - най-мъдрото същество сред тях - орелът. Величествените му криле разцепваха прохладния въздух и застиваха неподвижно, оставяйки се на прегръдката на вятъра. Острият му поглед наблюдаваше земята, където дърветата в такт се пок ...
„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...
Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика
Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, па ...
- Невяно, Невяно, ма, помниш ли, когато цял ден ти сбирах горски теменужки и ти направих онова венче, дъхавото?! Ех, толкова хубава беше, Невяно, като самодива! А, косата ти?! На никого не съм казвал досега, дори и на теб, ама знаеш ли, колко много плаках скришом, когато я отряза, а, знаеш ли само к ...
Здравей, любов, малко закъснях за срещата ни, но трафикът беше ужасен, знаеш, казвал съм ти, правят ремонт на пътя и движението е ужасно. Гледаш ме и се усмихваш, значи няма проблем, винаги си ме разбирала. Как мина твоят ден, щастие мое? Моя ли...? Моя го остави, едно и също както всеки ден, ставан ...
Той
Как стигнахме до тук?Да подтискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите, за които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат ...
Ще ти кажа – Писна ми да идваш, когато си на кеф и да изчезваш скрит зад някаква уплаха. Това се повтаря вече толкова лета, че нямаш равен в това. Идваш, взимаш каквото ти е нужно, а после се обаждаш безгрижно. Кажа ли от какво имам нужда, изричаш извинения ненужни. На това му казвам Егоизъм, ти мож ...
Посветено на една рожденичка
Не излезе в обедна почивка, защото чакаше телефонното ù обаждане. Седеше на компютъра и, макар че работеше, мъжът се подсмихваше, докато си представяше реакцията ù на изненадата, която ù бе подготвил. Беше пъхнал флашката в компютъра, имейлът му беше отворен, чакаше само ...
Танцът е като буквите, с които е изписано името му. Изящен, леко наклонен, изписан от невидимо перо като с магия, съвършен до лудост. Хипнотичен е, завладяващ. Разпалва душата, а след това огънят остава да тлее, дълго след като музиката е вече минало. Ритъмът отговаря на ударите на сърцето ти, мелод ...
Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си ...
В един ужасен зимен ден ми се наложи да се прибера до родното си място. Работата, която трябваше да свърша, беше спешна, и за мое голямо съжаление всичките автобусни билети бяха разпродадени. Оставаше ми само един избор – един колкото легендарен, толкова и зловещо-примитивен транспорт – БДЖ. Никога ...
Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...
Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...
Запъхтян затръшва вратата зад себе си, обляга се на нея и се свлича на пода. Ръцете му са покрити с кръв. Понечва да покрие лицето си с тях, но се отвращава: от кръвта, от себе си. Виновен е, отне живот, а оръжието си захвърли в съседната стая. Иска да избяга и физически и психически. Не е вярвал, ч ...
И знаеш ли кое е най-поетичното в случая? Това е, че не знам дали въобще някога ще мога да обикна някой друг... Колкото и странно да звучи, с цялото ми същество осъзнавам, че той е любовта на живота ми, онова уникално и единствено по рода си чувство, което не те напуска никога, което живее в теб зав ...
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...
Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...
ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ
Беше около три часа сутринта, когато станцията на Радо изписука.
- Радо, имаме най–вероятно самоубийство на войник на граничния контрол в Драгоман. Събирам оперативната дежурна група и ще дойдат да те вземат – съобщи му дежурният офицер.
Тръгнаха към четири, следовател, съдебен лека ...
Банковият касиер най-после се реши да отиде на зъболекар. Към обяд зъбоболът му стана нетърпим. Започна да се разсейва, бузата му се наду като балон, а усмивката към клиентите беше недотам свежа и вече наподобяваше мазната гротескна гримаса на изнудвач. Заплашваше го реална опасност да направи фатал ...
Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...
Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...
Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...
Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...
Като почна да хъркам и се включват алармите на колите чак от блока отсреща...
Съдбата остави върху него своя отпечатък. От среден пръст.
Едно от условията за пълноценен секс е да си буден...
Кучето, дето го изстреляха руснаците в космоса, стана "Герой на социалистическия труд", а китайското - "Герой ...
Депресия... Онази творческа, обсебваща, мрачна депресия и тежката музика, която някак смазваше съзнанието. Дали щастието не се състоеше в апатията към външния свят... Дали не беше по-добре да не бъдеш докоснат от хората и по този начин да запазиш вътрешния си мир. Тя стоеше мрачна, както винаги, и ч ...
– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...
Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...
Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...
Неосъществената мечта
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръ ...