Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Нищо не знаех (част 1) 🇧🇬

Тя обичаше живота. Не е трудно наистина да го обичаш, когато си на 19 и светът е твой, имаш всичко. В сметките влизат тези наистина скъпоценни родители, забавни приятели, луди дни и нощи, мечти и планове за ново начало, които имат абсолютен шанс да станат реалност. С диплома в ръка, за първи път пое ...

posh`

Проза » Повести и романы

1K 6

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Какво става с Ръмжача? - попита един ден Скиталецът. - Къде е?
- Не зная - сви рамене Шира. - Търсих го вчера, но не си вдига мобилния телефон...
...
- Здрасти - махна им с ръка Сянка. - Как сте?
- Сянка?! - учудено възкликна Скиталецът. - Какво правиш тук, не трябва ли да си в Лагера?! ...

Bersek

Проза » Рассказы

691

PGHM „Искам да мога”… 🇧🇬

(… кодирах се в твоето ДНК, беше нарочно, НЕ просто се случи… и сега няма избавление) :-)))
Нека оставим слънцето да изгори в очите ни… Докато…
Харесва ми да те наблюдавам как дишаш. Искам цялото ти тяло да ме диша така. Поемаш глътка въздух, равен на вечност и има някаква болезненост, защото не го ...

Moira

Проза » Другие

1.8K 14

Поздравителен адрес 🇧🇬

Здравейте,
Искам да поздравя всички, които организират срещата на пишещите. Болно ми е, че не съм в състояние да съм там - във Велинград с вас. Но обещавам, че духом ще съм.
Поздравете всички от мен и морето на Бургас. Изпращам ви слънцето. И... запазете ми последния танц, моля.
Не зная как да ви из ...

HariMarSui

Проза » Письма

1.4K 1

Престъпление и наказание 🇧🇬

"Животът никога не е справедлив...
И може би това е добре за повечето от нас."
Оскар Уайлд, 1895
Нека ви разкажа една история; история, в която престъплението и наказанието невинаги вървят ръка за ръка като влюбени под пролетното слънце. История, в която няма добри и лоши, нито черно и бяло. Истинск ...

pinky6000

Проза » Рассказы

1.4K 1

Обичам те, не те купувам 🇧🇬

Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта. ...

cenitel

Проза » Письма

1.6K 1 5

Благoдаря 🇧🇬

Благодаря на всички мъже в живота ми за агонията, която ми причиняваха с отсъствието си.
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...

Katence_to

Проза » Другие

1.4K 1

Наздраве! 🇧🇬

Да не мислиш, че не искам? Да чуя мислите ти, полета на птиците, усмивката на детето, къдрицата на дъщеря ти? Да чуя как пада върху засмяната ù кожа, моята кожа, да видя дните ти, да сънувам мечтите ти, да пребия страховете ти, да те накарам да вярваш, че ги няма, да ти подаря щастието и радостта, д ...

teffum

Проза

1.3K

It's my life (Това е моят живот) 🇧🇬

Вървя сама в мрака. Чувам единствено стъпките си и тихата музика на нощта, която ми напомня, че това е моят живот. Студено е. Топлят ме само сълзите ми, но и те като сърцето ми започват бавно да замръзват. Ето... една сълза падна на земята и се разби на хиляди малки, невидими парченца... Вече не изп ...

Izida

Проза

1.4K

Портрет - 4 част 🇧🇬

Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди. Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци - балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг, ако не Михаил, щеше да знае повече за една прима-балерин ...

kalin8

Проза

733 5

Ирландия 🇧🇬

Здравей, приятелю - приветствия!
На мен ми допада времето, макар да знам, че не би ти харесало, а и хората също. Имали изкривен хумор? Климатът е умерен, даже малко по-студен, въпреки горещите морски масиви, а щастливите жители на Орес Мор с готовност обличат ризи с широки ръкави и си нахлузват къси ...

Arogarn

Проза » Письма

974 3

Забрава 🇧🇬

Кое е най-страшното нещо, което остана след нашата любов? Може би споменът, че някога е съществувала или по-скоро това, как постепенно забравата започна да измества всичко останало. Питам сърцето си, а то ми казва, че най-лошото е това, което не успявам да задържа в мислите си, колкото и да опитвам. ...

dreaming-girl

Проза

1.4K

Ъгъл 🇧🇬

Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

1.7K 7

Пътник 🇧🇬

Пътник
В нощния автобус беше само тя. Снежинките падаха на едри бели парцали, а стъклата се явяваха последната им предсмъртна гара. Беше цялата в черно - черна широка шапка с козирка, черни ръкавици без пръсти - ръце, облечени в черна маска. Лицето ù оставаше мистерия. Наведена надолу, тя четеше вгл ...

zelena-muhomorka

Проза » Рассказы

960 4

Ярост 🇧🇬

Яростта ми започна да ме поглъща. Седях на края на леглото си, хванал главата си с две ръце и се тресях от абстиненцията. Цялото ми тяло отчаяно агонизираше, искаше хероин, плачеше за него, бунтуваше се, а съзнанието ми вече беше приело факта, че ако не спра да се боцкам, съвсем скоро ще свърша в мо ...

NNY

Проза » Рассказы

2.2K 7

Тишина 🇧🇬

Денят започна както винаги. След като се събуди, той остана да лежи още известно време в леглото, в едно странно, мързеливо състояние, без да си отваря очите. Не се чувстваше напълно отпочинал. Остатъците от умората бяха покрили мислите му като паяжина. Може би това се дължеше на факта, че беше легн ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

1.1K

Легенда за звездите 🇧🇬

Преди много години, в едни далечни земи, имало един човек. Той през целия си живот бил много добър и трудолюбив. Вършел всичко за семейството си и за другите около него. Имал добра жена, която също му помагала по време на трудност, и две дъщери, които той много обичал.
Въпреки че не били много богат ...

Jigsaw

Проза » Рассказы

2.4K

Случайности за цял живот, част 3 🇧🇬

Глъч от детски плач, женски викове и лай на кучето Дог – мъжкар от породата Лайка - огласяше дома на Лили до към 17 часа. Съседи, подтиквани от любопитство, влизаха и излизаха, предлагайки помощта си. Накрая, тя, Антонио и Сияна останаха сами. Децата спяха. Тя взе бърз душ на отворена врата и се вър ...

rarebird

Проза » Повести и романы

1.6K 6

Интуиция 🇧🇬

ИНТУИЦИЯ
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали ...

ivliter

Проза » Рассказы

897

Ега ти животът 🇧🇬

Ега ти животът
- Животът е гаден понякога. И то много. – каза Киро Борсата и отпи сериозна глътка от чашата с уиски. – И що все на мен ми се случва, мама му стара? Таман ми стане хубаво и Онзи горе побърза да ме перне през ръцете. Злобничък е малко, така да знаеш! Не носи на чуждо щастие. Аз ако бях ...

Greg

Проза » Юмористическая

2.3K 16

Случайност 🇧🇬

... Дъждът спря. Ния излезе с облекчение от голямата сграда и тръгна към дома си. Слънцето пекна и я накара да забрави огорченията от изминалия месец, размеквайки почти непрестанното ù притеснение, докато не го превърна в щастлива захаросана смес, която потече по вените ù. В това състояние, разбира ...

rania

Проза

871 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гай ...

mari45

Проза » Повести и романы

747

Триминутен етюд 🇧🇬

ТРИМИНУТЕН ЕТЮД
Прииска му се да блъсне с ръка по бюрото, да скочи от стола, да изкрещи от изненада и от радост, да затанцува - вместо това бавно кръстоса крака, облегна се назад и я погледна косо, изпод вежди.
Не помнеше вече откога не беше му се случвало – жена да го "подмине", да не се опита да с ...

Rondissima

Проза » Рассказы

986 4

Из дневниците на един виртуален психар 🇧🇬

Из дневниците на един виртуален психар
(1 част) – Ще си имплантирам ембрион
Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “
Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима… ...

discovery

Проза » Другие

1.7K 1

Петровски дъжд 🇧🇬

ПЕТРОВСКИ ДЪЖД
Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачн ...

ivliter

Проза » Рассказы

952 2

Като хамелeоните 🇧🇬

Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх просторът миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не изд ...

Romanov

Проза » Другие

1.2K 6

18+ Работа 🇧🇬

Работа свърши. Не можех да повярвам. Събрах си партакешите и се ометох. Поредните 8 часа от живота ми, които никога нямаше да си върна. Трябва да започнат да ми плащат осигуровка „Животът е кратък, амиго”. Скочих в колата си и се отправих към един бар до нас. Местенцето беше уютно – пускаха рок, а а ...

NNY

Проза » Рассказы

1.8K 9

Казвам "Не" 🇧🇬

Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса. Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.1K

Случайности за цял живот, част 2 🇧🇬

В полицейското управление вече разпитваха арестувания официален съпруг на убитата - Антоанета Алексеева Друмева. Името му беше Евгени Димитров Друмев. И двамата бяха родени на 16-и април 1986 година. Всъщност, и имената, и датите на раждане им бяха дадени около шест месеца след раждането им. Израсна ...

rarebird

Проза » Повести и романы

2.2K 6

Скъсаната рокля 🇧🇬

Живеело в една къща едно момиче. Питаш ме какво било неговото име ли? Не знам - забравил съм. Може би ти го знаеш? Може би познаваш това момиче? Знам само, че било винаги усмихнато.
То отпразнувало шест свои рожденни дни, на които получавало различни подаръци - някои големи, а други по-малки. На сед ...

AndyVTR

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 1

Надежда... 🇧🇬

Ехото пак трепна, но този път по-силно откогато и да е било... Кой беше зад него скрито, кой ли бе този герой? Незнайно защо всичко бе тъй тайнствено, тъй нежно
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

906 1

Въстанието на звездите 🇧🇬

Тя беше от онези хора, които не искаш да познаваш. От онези, които не искаш да срещаш на улицата, още по-малко, да приемаш в рода и дома си. Носеше името на една от римските богини, но освен него нямаше нищо общо с богинята. Тя беше човек саможив. Далечен на всяка мисъл, логика и разсъждение. Непода ...

sunnygirl499

Проза » Рассказы

940 2

Осъзнаване - 35 и 36 от първа част на романа 🇧🇬

XXXV
Поп Петър ни водеше към Акче Казанлък, Алтън Калофер и Трявна. Там той имал свои, сигурни люде, които щели да ни преведат оттатък Балкана, през Тревненския проход. Сладкодумният отец ни разказа за бойните победи на Калифер войвода над турския аскер. Дружината му доскоро шетала из Средногорието, ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.7K 9

Ще ме откриеш ли? 🇧🇬

Потърси ме някъде другаде... Ако имаш късмет, можеш и да ме откриеш, но не и тук, не и сега. Защо просто не ме остави да си отида? Защо предпочете да гониш този блян? Забрави очите ми, забрави гласа ми... Просто остави чувствата да останат в миналото.
Знаеш, че обичам многоточията, които така и не у ...

stefitopz

Проза

966 2

Целият ти свят 🇧🇬

Любовта не е ли...
Когато остарееш и погледнеш човека до себе си, въпреки всичките му бръчки, опадалата коса и недостатъците, издаващи годините му... да знаеш, че не би искала да е никой друг.
Да се вгледаш в очите му и в съзнанието ти да изплуват всички мечти, които сте постигнали... всички спомени ...

Aleks-Green

Проза

1.2K 3

Нали сме живи... 🇧🇬

Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите... Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре най-после опря дъното и спря. Не беше живо същест ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K 1

Случайности за цял живот, част 1 🇧🇬

- Петре, ела тук веднага! Кого да гледам по-напред – теб или сестра ти?
- Ели, размърдай се малко. Нали все се оплакваш, че си качила доста килограми след раждането.
- Мари, и аз така разсъждавах след първото раждане. Ето – има достатъчно катерушки. Много ли искам? Само да го виждам – Ели изсипа дум ...

rarebird

Проза » Повести и романы

1.9K 9

От нас зависи! 🇧🇬

Попитали един ученик как е успял да вземе успешно изпита, който определял живота му за в бъдеще.
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...

Monny

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

991

Теза 🇧🇬

Ти вярваш ли в доброто? Ако ли да, чети история позната. В най-слънчевия ден на най-красивата планина в най-тихия кът на земята се срещнали знанието и невежеството. Знанието, както винаги, излъчвало ярка топла светлина. Невежеството можело само да завижда, защото било толкова тъмно, по-тъмно и от но ...

eli1972bg

Проза » Сказки и произведения для детей

987

Недостигът 🇧🇬

НЕДОСТИГЪТ
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...

ivliter

Проза » Рассказы

915 1

Рассказы и проза современных авторов

Нищо не знаех (част 1) 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

PGHM „Искам да мога”… 🇧🇬

Поздравителен адрес 🇧🇬

Престъпление и наказание 🇧🇬

Обичам те, не те купувам 🇧🇬

Благoдаря 🇧🇬

Наздраве! 🇧🇬

It's my life (Това е моят живот) 🇧🇬

Портрет - 4 част 🇧🇬

Ирландия 🇧🇬

Забрава 🇧🇬

Ъгъл 🇧🇬

Пътник 🇧🇬

Ярост 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Легенда за звездите 🇧🇬

Случайности за цял живот, част 3 🇧🇬

Интуиция 🇧🇬

Ега ти животът 🇧🇬

Случайност 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Триминутен етюд 🇧🇬

Из дневниците на един виртуален психар 🇧🇬

Петровски дъжд 🇧🇬

Като хамелeоните 🇧🇬

18+ Работа 🇧🇬

Казвам "Не" 🇧🇬

Случайности за цял живот, част 2 🇧🇬

Скъсаната рокля 🇧🇬

Надежда... 🇧🇬

Въстанието на звездите 🇧🇬

Осъзнаване - 35 и 36 от първа част на романа 🇧🇬

Ще ме откриеш ли? 🇧🇬

Целият ти свят 🇧🇬

Нали сме живи... 🇧🇬

Случайности за цял живот, част 1 🇧🇬

От нас зависи! 🇧🇬

Теза 🇧🇬

Недостигът 🇧🇬

Очередь