Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Един сън 🇧🇬

Тази нощ сънувах сън... Сънувах страст... сънувах огън... Събудих се – изплашена... Много ясно си спомнях какъв беше сънят, но не можех да го осъзная... Беше нещо, което смъртно желаех, но не можех да имам... Сънят ми беше Ти...
Защо ли бе ти в моя сън...? Да те видя ли мечтаех тайно, или просто за ...

fifi

Проза » Письма

2010-04-29T09:58:37+03:00 1.5K 2

Стъпките ти... чух 🇧🇬

Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното? ...

viki90

Проза » Письма

2010-04-29T09:55:00+03:00 1.3K

На спирката 🇧🇬

Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората мин ...

cryingangel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-04-29T09:53:17+03:00 976 2

Amores@yahoo.es(октомври1) 🇧🇬

ОКТОМВРИ
І
%
Ех, Петкана!
Не си разбрала нищо от това, което ти бях написала преди две седмици! Взела си отделни думи и изрази, сглобила си ги по някакъв свой образец и чак след това си погледнала цялата конструкция. И , разбира се, видяла си това, което ти си искала да видиш, а не това, което аз съ ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

2010-04-28T22:42:56+03:00 1.1K 6

Къде се крие щастието? 🇧🇬

В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки д ...

alex_skot

Проза » Другие

2010-04-28T21:50:42+03:00 1.5K 2

Ако можех, бих те сготвила 🇧🇬

Ах, ако можех, бих те сготвила. Не бих видяла нищо по-истинско от това да завриш в сърцето ми. Ах, ако можех, никога не бих те пуснала да си отидеш, преди от теб да съм опитала. Ах, само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче, не по-голямо от крайщника на хляб и ако можех вместо сълзи да ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

2010-04-28T21:19:24+03:00 1.6K 6

Белегът на звяра 🇧🇬

Будили ли сте се някога от глад? Не? Тогава няма как да разберете това състояние. Стомахът ти е празен и от това усещане чак боли. Умът ти е объркан и мислите в него са сведени до единствената възможна посока в случая – храната. Най-лошото е това, че си се превърнал в първичен индивид и никак не те ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2010-04-28T14:19:35+03:00 1.3K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-04-28T14:06:18+03:00 793 2

Роене 🇧🇬

РОЕНЕ
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите оформяха дълги прави редици, филизите на младите фида ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-28T14:02:35+03:00 1.2K 2

Депресия 🇧🇬

Не го свърташе на едно място младото докторче и ето че пак излезе да се поразтъпче пред жилищния блок. Отскоро се бе преселило в града и още не можеше да свикне със сивотията. Всичко му се струваше някак тясно и неудобно, като се започне от стаите на апартамента, та се свърши с плочките пред входа н ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-04-28T07:09:02+03:00 1.1K 8

Eдин ден на Денис Иванович 🇧🇬

Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение. В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше ...

lubara

Проза » Рассказы

2010-04-27T15:43:46+03:00 1K 11

Бог 🇧🇬

Can’t keep my eyes from the circling sky…
Някъде на върха на хълма той спря, за да почине. Чак тогава усети пронизващата болка в ходилата си и спря. За минутка. Само колкото да погледне небето. В изначалната необятност на тези толкова прекрасни пластове въздух, той някак си намираше причината за тов ...

eX_girl

Проза

2010-04-27T14:47:58+03:00 1.3K 3

Купен живот 🇧🇬

КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейките, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-27T14:44:12+03:00 816

Продължение от книгата 🇧🇬

Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-04-27T13:54:19+03:00 804

Откровение 🇧🇬

Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си.. ...

mladMilan

Проза » Другие

2010-04-27T13:50:57+03:00 1.3K 1

Баба Висирона 🇧🇬

Баба Висирона бе снажна селска жена. Тя винаги ходеше напето, като царица и гордо носеше забрадката си, вързана по обичайния за своя край начин - с два щръкнали края на върха на главата. Говореше меко и всяко нейно изречение започваше с “Ам че...” Получаваше се нещо като: “Ам че туй, ам че онуй...” ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-04-27T06:31:17+03:00 1.1K 8

Митьо Лакърдията 🇧🇬

Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в нег ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-04-26T10:50:08+03:00 1.2K 10

Изкушението - финал 🇧🇬

Страховете на фотографа се оказаха напълно основателни, защото само няколко минути по-късно от другия край на апартамента се чуха настървени крясъци. Далия се бе нахвърлила върху Борис, дереше му ръцете, той извиваше китките ù, за да не попаднат острите нокти в очите му. Неуспешните опити да го срит ...

Grafinia_Liz

Проза

2010-04-26T10:44:04+03:00 1.1K

Amores@yahoo.es(септември) 🇧🇬

СЕПТЕМВРИ
І
%
Продължавам да търся работа.Упорито седя зад монитора, изпращам обяви, обаждам се на обяви, ходя по обяви...Сякаш не търся място за работничка, а министерско кресло.
През това лято назначения имаше единствено в бюрата по труда, защото молбите за помощи за безработица бяха толкова много ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

2010-04-26T00:33:05+03:00 1.1K 6

Испански дневници(откъси)1 🇧🇬

ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
(1)
Моята нова седмица започва от неделята.
Слънцето срамежливо хвърля лъчите си върху въртящия диск от ДВД-то на терасата отсреща и повдига още повече настроението ми. Специален ден е днес, без нито един дом за гладене и чистене. Да не кажа, че от години не съм имала този късмет. ...

Enena

Проза

2010-04-25T20:18:12+03:00 1.2K 2

Сълза! 🇧🇬

Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които среща ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-04-25T19:57:47+03:00 833 1

Вълна 🇧🇬

Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя ...

Tifaret

Проза » Рассказы

2010-04-25T19:44:43+03:00 1.1K 1

Петото дете 🇧🇬

Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...

inakrein

Проза » Рассказы

2010-04-25T19:44:29+03:00 2K 16

Свободна 🇧🇬

Свободна съм. Спокойна. Все още еднослойна. Дихание стабилно след време колабирало. Роклята е мека - първата утеха. Ударите на сърце - слухово: полу-дете. Миризмата на лоза - трета степен по скалà. Вкусовете на деня - сладко-кисели зърна. Светлината в зениците - профилира леко птиците.
...
Свободна ...

ljubomira

Проза » Другие

2010-04-25T17:29:36+03:00 1.2K 4

Винаги остава по нещо 🇧🇬

ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...

wishpin

Проза » Другие

2010-04-25T16:54:07+03:00 1.3K 7

Заемът 🇧🇬

ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-25T16:20:23+03:00 784 1

Две таблетки "Нищо" 🇧🇬

Така... нека първо се представя. Казвам се мис Х, интересно име, а?
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...

Момичето...

Проза » Рассказы

2010-04-25T16:07:12+03:00 1.4K 3

Дали е късно? 🇧🇬

Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекал ...

яаа

Проза » Другие

2010-04-25T15:56:37+03:00 1.7K 1

One dream 🇧🇬

Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...

albaJ

Проза » Рассказы

2010-04-24T21:34:21+03:00 1.7K 1

Проза е… а трябваше да е поезия…. 🇧🇬

Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...

wanderingmind

Проза » Другие

2010-04-24T21:27:56+03:00 1.1K 1

Папагалът емигрант 🇧🇬

Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...

Greg

Проза » Юмористическая

2010-04-24T21:25:12+03:00 1.9K 10

Изкушението - шеста част 🇧🇬

- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...

Grafinia_Liz

Проза » Повести и романы

2010-04-24T20:48:41+03:00 1K 3

Болка (писмо до мама) 🇧🇬

Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...

cryingangel

Проза » Письма

2010-04-24T20:20:19+03:00 1.4K 1

Хан Татар 🇧🇬

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

zelena

Проза » Рассказы

2010-04-24T11:37:14+03:00 5.8K 2 39

Кухини 🇧🇬

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-24T10:41:46+03:00 884 1

Празнота 🇧🇬

Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, ...

cenitel

Проза » Письма

2010-04-24T10:30:13+03:00 1.4K 1

Прелестни създания 🇧🇬

Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...

play-girl

Проза » Рассказы

2010-04-24T10:27:51+03:00 1.7K 2

Пеперудката на баба Ани 🇧🇬

Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

2010-04-24T10:14:47+03:00 1.3K 1

Демон в душата... 🇧🇬

Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...

bLoOdYkIsS

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-04-24T09:57:52+03:00 1.1K

Правилният човек 🇧🇬

Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-04-24T08:34:58+03:00 1.2K 2