Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Евтаназия 🇧🇬

Същата вечер д-р Б превиши дозата алкохол и това го предпази от вземане на крайни решения. Бе стигнал до един предел, при който крайните решения силно зависят от дозата, поради което могат да бъдат отложени. Някъде към полунощ телефонът отново иззвъня; главата го цепеше неспасяемо и в слушалката се ...

radi.

Проза » Рассказы

1.1K 8

И край... 🇧🇬

Когато започнах да се събуждам прегладняла за теб, разбрах, че те обичам. Когато осъзнах, че в сънищата си те търся, понесла свещ, с колебливо трептящ пламък, осъзнах, че не мога без теб. Когато сърцето ми започна да вие от болка, сблъсквайки се с твоето мълчание, си казах, че съм загубена.
Искаш ли ...

desi.mandradjieva

Проза » Письма

1.3K 2

Към истината 🇧🇬

КЪМ ИСТИНАТА
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...

ivliter

Проза » Рассказы

934 2

18+ Шофьорът, който псува на светофари 🇧🇬

„Шофьорът, който псува на светофари”
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора. ...

Pusciferian

Проза

1.7K

Стара легенда- 3 🇧🇬

Бутна вратата и влезе. Чичо Никос бършеше някакъв стар часовник зад тезгяха и не обърна много внимание кой влиза. За сметка на другите антикварни магазинчета, тук постоянно влизаше и излизаше някой. Работа имаше. И ако някой искаше да купи нещо, тогава се обръщаше към чичо Никос. Никой не крадеше от ...

marasheih

Проза » Повести и романы

881

Мечтата на Иван Георгиев 🇧🇬

Иван Георгиев имаше една мечта. Той беше обикновен човек и затова мечтата му също беше обикновена. Сигурно сега ще попитате за какво може да си мечтае един съвсем обикновен и средностатистически българин. Вие какво бихте предположили? Пари, слава, власт..? Или нещо друго, за което не сте и предполаг ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

1.2K

Осъзнаване - 45 и 46 от първа част на романа 🇧🇬

XLV
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...

Eia

Проза » Повести и романы

1K 10

Духовен храм 🇧🇬

ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...

MacTukaTa

Проза » Другие

1K

Градска трагедия 5 🇧🇬

По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...

Heel

Проза » Рассказы

883

Бабини деветини 🇧🇬

***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...

vseki.sledvasht

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Светът в краката ни, светът в крилете ни 🇧🇬

СВЕТЪТ В КРАКАТА НИ, СВЕТЪТ В КРИЛЕТЕ НИ
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с ...

Rondissima

Проза

1.2K 11

Знанието 🇧🇬

ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...

ivliter

Проза » Рассказы

1K 4

Случайности за цял живот, част 8 🇧🇬

На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...

rarebird

Проза » Повести и романы

1.6K 3

Миг сега 🇧🇬

Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...

me4o_puh111

Проза » Другие

875

* * * 🇧🇬

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...

djudji89

Проза » Другие

835 1

Букет от рози 🇧🇬

Пламъци... Само буйни огнени езици избледняваха пред очите ù. Пукот на подпалени дървета заглъхваше зад конския тропот, а стъклените ù очи плаваха в сълзи. Една сълза се търкулна по лицето ù и тупна на твърдата дървена повърхност...
- Анелия, всичко наред ли е? Да не си болна? – попита загрижено учи ...

ImmortalKiss

Проза

625 1

Разговарях със себе си 🇧🇬

23:30ч. На вратата се почука. Знаех, че е той, отворих му, без да се замисля, почти по навик.
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин. ...

Vain

Проза » Письма

2K 2

Жената, която пожела да спаси своя убиец 🇧🇬

Облаците плътно покриваха небето и не позволяваха на нито един лунен лъч да се спусне над града. Едрите дъждовни капки се сипеха над глухата уличка.
В мрака на тази малка уличка, без нито една здрава лампа, освен дъждът се чуваше и тракането от женски токчета. Съвсем бързо тропаха, без да спират вър ...

darkwish

Проза » Рассказы

844

Съдба 🇧🇬

Глава 1 – Зара
Събуждане
Будилникът звъни. Зър!
Измрънквам нещо неразбираемо и го бутам на пода.
Зър! ...

Amazon-girl

Проза » Повести и романы

742

Откровено 🇧🇬

Искам да облека кожата ти върху мускулите си. Искам да взема устните ти и да ги сложа наместо моите. Искам да взема сърцето ти, за да пулсира вместо моето и да прелея твоята кръв в себе си, за да достигнеш всяка тъкан в мен. Искам да взема твоя кислород, за да живее всяка моя клетка чрез теб. Искам ...

frini

Проза

940

Когато цъфне кексът 🇧🇬

Тогава кифла няма.
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

1.2K 8

Аз съм 🇧🇬

Аз съм…
Няма нужда да се представям, защото по-добре от мен знаеш коя съм. През твоите очи винаги съм изглеждала много по-съвършена, отколкото съм. Забележи, този път не злоупотребявам с думата „винаги”, защото наистина винаги сме били една до друга. Ако „винаги” е времето, през което сме били живи. ...

discovery

Проза » Письма

1.4K

Музата 🇧🇬

Станах, измих си зъбите и си направих кафе. Седнах да го пия и си запалих цигара. Реших да си пусна музика, но докато прехвърлях хилядите песни, не си харесах нито една и затова просто не си пуснах музика. Вчерашния ден се беше случило нещо голямо. Ехото от него все още отекваше в душата ми, но махм ...

NNY

Проза » Рассказы

1.2K 2

Стара легенда - 2 🇧🇬

- Точно така!
- Къде го открихте?
- Ще ти кажа по-късно. Сега го разгледай внимателно! Обърни внимание на този монограм.
- Прилича на Бога Оро. Хм! Интересно!
- Някои изследователи смятат, че е имало жертвоприношения и на хора от всички полинезийци, но това не е доказано. ...

marasheih

Проза » Повести и романы

935

Свръх доза 🇧🇬

***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...

vseki.sledvasht

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Природа 🇧🇬

Птича песен прозвуча рано сутринта. Слънцето все още не бе изгряло, но луната вече бе залязла и земята бе студена. Дърветата изглеждаха като застинали помисли на някой съмняващ се във всичко и отказващ да даде мир на душата си бог. Тези от тях, които бяха напъпили, напомняха на хора, които са обвили ...

Liudmil

Проза » Рассказы

2.3K

Лебед от билетче 🇧🇬

Лебед от билетче...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички о ...

Pusciferian

Проза » Рассказы

1.4K 2

Осъзнаване - 43 и 44 от първа част на романа 🇧🇬

XLIII
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.1K 7

Случайности за цял живот, 7 🇧🇬

***
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...

rarebird

Проза » Повести и романы

2.7K 6

Бутилки за спомен... 🇧🇬

Бутилките бира стояха на перона. Влаковете идваха и заминаваха, преминавайки покрай тях с писък, каращ ги да звънват като кристални чаши, вдигнати за тост. Хората ги прескачаха забързано - десетки крака всеки миг заплашваха да нарушат крехкия им баланс и да ги превърнат в купчина начупено стъкло. Чи ...

lud_kupon

Проза

1.1K

"Бягай, Слънце, но към светлината!" 🇧🇬

Той беше отегчен от всичко, а тя объркана. Срещна ги един сайт за запознанства, сайт за самотници, всеки от които беше изгубил нещо по пътя, опитвайки се да бъде щастлив както го разбираше. Докато тя ожесточено се опитваше да обясни на заговарящите я, че не търси нищо в този сайт, а само разглежда п ...

pepsi1975

Проза

903

Прозрение 🇧🇬

Въпрос на време е да прозреш истината за „любовта”. Три пъти се привързвах към трима различни мъже – и по външност, и по характер, и по интелект. Значи ли това, че три пъти съм променяла себе си, докато съм търсела същността си? Вероятно...
Първата ми любов. Това беше една странна любов, в зората на ...

kamee

Проза » Рассказы

600

Градска трагедия 4 🇧🇬

Когато мръсникът започна за разкопчава копчетата на палтото ми, аз успях да се извъртя, след което го одрах по бузата. Очите му се опулиха от изненада.
– Кучка – изсъска той и ме перна през устата.
– Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусни ...

Heel

Проза » Рассказы

1K

Стара легенда - начало 🇧🇬

СТАРА ЛЕГЕНДА
МАРА ШЕЙХ
Всичко започна, когато телефонът в стаята на професор Диксън иззвъня.
- Здравейте, професор Диксън, обажда се секретарката на професор Стоун. Дали ще можете да се срещнете в 19.30 часа в кабинета му?
- За какво става въпрос? - в този момент се чу отваряне на врата. ...

marasheih

Проза » Повести и романы

926

Mio Fratelo 🇧🇬

Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути. ...

DjonDoe

Проза » Письма

1.2K

Хектор 🇧🇬

Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...

inakrein

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 19

Човекът, който имаше рожден ден 🇧🇬

Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.6K 8

Любовта като споделеност 🇧🇬

Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...

barsi_meche

Проза » Рассказы

1.5K

За колегите с любов 🇧🇬

След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и ...

katerina6

Проза » Рассказы

1.9K

Бягство 🇧🇬

Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...

nincheto5

Проза » Рассказы

1.1K

Рассказы и проза современных авторов

Евтаназия 🇧🇬

И край... 🇧🇬

Към истината 🇧🇬

18+ Шофьорът, който псува на светофари 🇧🇬

Стара легенда- 3 🇧🇬

Мечтата на Иван Георгиев 🇧🇬

Осъзнаване - 45 и 46 от първа част на романа 🇧🇬

Духовен храм 🇧🇬

Градска трагедия 5 🇧🇬

Бабини деветини 🇧🇬

Светът в краката ни, светът в крилете ни 🇧🇬

Знанието 🇧🇬

Случайности за цял живот, част 8 🇧🇬

Миг сега 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Букет от рози 🇧🇬

Разговарях със себе си 🇧🇬

Жената, която пожела да спаси своя убиец 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

Откровено 🇧🇬

Когато цъфне кексът 🇧🇬

Аз съм 🇧🇬

Музата 🇧🇬

Стара легенда - 2 🇧🇬

Свръх доза 🇧🇬

Природа 🇧🇬

Лебед от билетче 🇧🇬

Осъзнаване - 43 и 44 от първа част на романа 🇧🇬

Случайности за цял живот, 7 🇧🇬

Бутилки за спомен... 🇧🇬

"Бягай, Слънце, но към светлината!" 🇧🇬

Прозрение 🇧🇬

Градска трагедия 4 🇧🇬

Стара легенда - начало 🇧🇬

Mio Fratelo 🇧🇬

Хектор 🇧🇬

Човекът, който имаше рожден ден 🇧🇬

Любовта като споделеност 🇧🇬

За колегите с любов 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

Очередь