Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Още те чувам 🇧🇬

Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълних ...

posh`

Проза

2010-04-23T23:52:48+03:00 1K 8

Обединението на Италия и още нещо... 🇧🇬

- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...

ToSh

Проза » Рассказы

2010-04-23T23:48:06+03:00 1.4K

Легенда за сънищата 🇧🇬

Легенда за сънищата
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...

inanm

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-04-23T23:38:14+03:00 2.7K 2

Коледна магия 🇧🇬

Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...

xXxBloODyLoStSouLxXx

Проза » Рассказы

2010-04-23T23:30:28+03:00 880

Писмо 🇧🇬

Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...

sonya

Проза » Другие

2010-04-23T23:04:35+03:00 1.5K

Легенда за крилатия въжеиграч 🇧🇬

Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...

mtrifonov

Проза » Другие

2010-04-23T14:16:46+03:00 1.1K

Повече от чувство 🇧🇬

Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...

ellsy

Проза » Другие

2010-04-23T14:16:27+03:00 1.6K

Вдъхновението 🇧🇬

ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-23T13:56:38+03:00 716 1

Как се подканят гости? 🇧🇬

Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-04-23T13:54:48+03:00 1.2K 1

Amores@yahoo.es(август) 🇧🇬

II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

2010-04-23T08:39:37+03:00 1.3K 6

Раздадох се... 🇧🇬

Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...

stefitopz

Проза

2010-04-23T00:55:53+03:00 1.2K 4

Във влака 🇧🇬

Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...

cryingangel

Проза » Рассказы

2010-04-23T00:53:14+03:00 1.2K 1

Есенни далии 🇧🇬

Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...

Nemesis.

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-04-23T00:47:18+03:00 2.1K

Топлината на свещта 🇧🇬

Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...

krashkov

Проза » Рассказы

2010-04-22T22:21:09+03:00 1.2K 8

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-22T18:46:02+03:00 776

Светът днес 🇧🇬

СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...

Wali

Проза » Юмористическая

2010-04-22T18:26:07+03:00 1K 1

За мълчанието 🇧🇬

Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...

Suncho10

Проза » Другие

2010-04-22T18:23:46+03:00 828

Amores@yahoo.es(юли) 🇧🇬

ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

2010-04-21T21:09:50+03:00 1.7K 1 12

Змията 🇧🇬

Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...

inakrein

Проза » Рассказы

2010-04-21T20:33:19+03:00 1.5K 9

Обръщението 🇧🇬

- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-04-21T19:42:42+03:00 1.3K 7

Червенокосата 🇧🇬

Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, ...

desi.mandradjieva

Проза » Рассказы

2010-04-21T11:59:34+03:00 2K 6

Лекцията 🇧🇬

- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-04-21T11:51:14+03:00 736 1

Легенда за магиите на земята 🇧🇬

Легенда за магиите на Земята
- Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
- Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
- Нее... Моля те!
- А обещаваш ли след това веднага да заспиш? ...

inanm

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-04-21T11:47:57+03:00 1.8K 6

***** 🇧🇬

Здравей, редакция на в. ........
Почитателка съм Ви. Чудесни сте! Много исках да посетя редакцията Ви, но ,,бос" не се ходи никъде. Сега вече реших да си купя пътъчки, лято иде.
Да Ви призная също какво друго нещо искам и ако някой може да ми помогне, нека го направи чрез Вас! И така! Искам, ама мно ...

sanibani

Проза » Юмористическая

2010-04-21T00:43:09+03:00 922

Краят 🇧🇬

К Р А Я Т
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...

wishpin

Проза » Другие

2010-04-21T00:38:45+03:00 1.1K 1

Ромео и Жулиета 🇧🇬

Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...

obiknovenata6

Проза » Рассказы

2010-04-21T00:36:23+03:00 1.7K 2

Очакване 🇧🇬

ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-21T00:14:47+03:00 892

Внучка 🇧🇬

ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...

zelena

Проза » Рассказы

2010-04-20T21:41:48+03:00 2.7K 24

Странен урок 🇧🇬

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-04-20T21:29:50+03:00 921 1

Репортаж от... 🇧🇬

Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...

ananel

Проза » Юмористическая

2010-04-20T21:28:29+03:00 2.1K 21

Мисионерът или Трактатът за обществото и властта - IV 🇧🇬

IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...

valesion

Проза » Другие

2010-04-20T19:05:13+03:00 1.1K 1

Живот на промоция 🇧🇬

Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-04-20T18:58:01+03:00 1.3K 4

Има мигове 🇧🇬

На Ива.
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

2010-04-19T16:55:19+03:00 1.1K 2

Amores@yahoo.es(юни2) 🇧🇬

%
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

2010-04-19T08:08:46+03:00 1.3K 9

Ваканция в Улцин-6 🇧🇬

Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, къ ...

670301

Проза » Другие

2010-04-19T07:40:14+03:00 990 3

Разумът или сърцето? 🇧🇬

Разумът или сърцето? Кое да избера?
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...

TinChet0o

Проза » Другие

2010-04-19T00:07:36+03:00 2.9K 7

Денят на един съвършен егоист ( и неговия шут) 🇧🇬

ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...

watergabi

Проза » Рассказы

2010-04-18T20:32:27+03:00 1.7K 2

Кучето от крайния квартал 🇧🇬

...или Малък постсоц етюд
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...

моменти

Проза » Другие

2010-04-18T15:17:10+03:00 1.5K 9

Из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-04-18T14:56:24+03:00 702

Материалът 🇧🇬

МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-04-18T11:17:39+03:00 847 1