Рассказы и проза современных авторов
В бяло 🇧🇬
Стара легенда- 10 🇧🇬
-Е ...
Пирин планина 🇧🇬
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
Само още малко, преди да пораснеш 🇧🇬
- Още малко-о-о-о!
Трябва да извикам още веднъж, но не мога. Това "Още малко-о-о-о!", извикано от Сашко, е същото "Още малко-о-о-о!" от моето детство, което виках аз на майка...
... Тя пък викаше: "Пепче, прибирай се-е-е-е!" И аз потъвах в дън земя от срам и позор. Заради ...
Само неискренността се възмущава 🇧🇬
Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.
Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би м ...
Страх... 🇧🇬
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...
Страданието 🇧🇬
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...
Поезия 🇧🇬
И утре е ден... 🇧🇬
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
Глад 🇧🇬
00. Плорог (3 част) 🇧🇬
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...
На моите приятелки от БЕИ, випуск 2009 🇧🇬
А аз стоях на онази гара, същата като предните пъти, и гледах как се качват на влака, бързайки. Дър ...
Една целувка вода 🇧🇬
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет 🇧🇬
... Първо би в ...
Интервю (или за говоренето и казването...) 🇧🇬
- Здравейте, г-н Папуняшки. Добре дошъл в нашето студио. Нека най-напред поздравим и нашите зрители и им пожелаем приятни минути с програмата ни.
- Здравейте!
- Вашият проект предизвика бурни вълнения в общественото пространство. От цялата страна, а и от чужбина, ни заливат с писма и и ...
Да напасеш душата си 🇧🇬
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...
Градска трагедия 8 🇧🇬
Голем 🇧🇬
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
Прозрачен мрак 🇧🇬
14729 🇧🇬
Едно момиче се вгл ...
Дръвчета 🇧🇬
Светът на слънчевите човечета 🇧🇬
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Об ...
Стара легенда - 9 🇧🇬
- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.
- Благодаря.
- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.
- Не сънувах нищо… Много ли се въртях? ...
Каква цена би платил за смъртта си? 🇧🇬
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
Непознати улици 🇧🇬
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...
Сънувах те! 🇧🇬
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...
През левия джоб 🇧🇬
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си ре ...
От същата кал съзиждат световете си... 🇧🇬
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...
Осъзнаване - 47 , край на първа част на романа 🇧🇬
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...
Философия между лехите 🇧🇬
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...
Бягство 🇧🇬
Къде съм 🇧🇬
Добруджа 🇧🇬
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора. ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Няма страшно, държа те, гледай напред! 🇧🇬
Вторият Ноев ковчег 🇧🇬
Не можеше да повярва. Не искаше да повярва. Това не можеше да се случи!
Но те бяха тук. Бяха пристигнали преди повече от месец с техните два космич ...
Али (Втора част) 🇧🇬
- Не, не, не!! Пусни ме! Пусни ме, по дяволите! Искам да умра!
Али крещеше, риташе, драскаше с нокти здравите ръце, които й пречеха да падне, но те не я пуснаха. Момичето продължаваше да се бори още известно време, но накрая вся ...