Денят е слънчев и засмян… Всичко край мен е светло и нежно… изпълнено с топлота.
Усмихвам се… и искрената ми лъчезарна усмивка кара всички край мен да се обръщат, да ме гледат някак странно… Едни се усмихват и застиват на място, а други нямат сили да се усмихнат и просто стоят като вцепенени… Сякаш ...
- Ела тука! Седни. Искам да се разберем отсега. Така... Днес започва световното по футбол, това значи, че няма да ми мрънкаш, ама сериала, ама това, ама онова. Има в другата стая телевизор, бегай там, аз ще си гледам на големия екран. Секс само след втория мач, да ти е ясно! И никакво пране по време ...
ЛЕЧИТЕЛЯТ
Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.
Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Пре ...
Отново се стичат, плътта раздират - толкова са горещи... Сгушен в ъгъла, далеч от всички. Не мога да се появя, оставам без лице... Мракът, смъртно мълчалив, ми подава ръката си. Страх ме е да я поема, страх ме е! Все пак опитвам, но нищо... празнота. Пак ми се струва, че до мен има някакъв обект... ...
Бих искал най-напред да кажа, че доста време наблюдавам един определен прозорец на втория етаж от отсрещната страна на улицата... Ние, художниците, сме разположени на ъгъла до кафето на Роже, който ни приютява винаги при лошо време.В замяна с удоволствие му помагаме да си украси двете малки помещени ...
Ех, да ми паднат! Само да ми паднат! И глей да видиш какво правя...
1-во: Ще изтичам на балкона на 2-рия етаж, ще се кача на ръба на парапета и ще разперя ръце като за полет, както Леонардо Ди Каприо в "Титаник". Но няма да извикам като него "Аз съм кралят на света!", та да ме чуе целият свят и да м ...
Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...
XXXIII
Поостанах в София още десетина дни, за да помогна на Венка в новото й начинание. Събрахме двадесетина дечица, които бяха останали съвсем сами на този свят. Когато баба Стана, пък и съседките, започнаха да се грижат за сирачетата, коя с каквото и както може, аз се успокоих и реших, че е време ...
Сълза ли бе, така и не разбрах... сърце от камък изваяно... сърце от хлад
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...
Силикон, любов моя
Всеки град си има такива истории. Разпространяват се мълниеносно като блицкриг. Предават от уста на уста, макар и под най-строга тайна и със заклинанието да си остане само между двамата споделящи. Известно време са хит на пазара. Предъвкват се от бабите пред блока. На опашката в с ...
И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво. ...
Когато са ме кръщавали, е имало дъга! Сигурна съм! Ярка и голяма! И тя ми е била кръстница! Може би затова така добре мога да свързвам всеки неин цвят със чувство в мен! Орисала ме е винаги да вярвам и да съм очарована от цветовете -чувства!
Жълтото-златисто... свързвам със добротата, със топлината ...
Stewart Julius LeBlanc "On The Terrace"
Тези дни улицата изглежда някак по-цветна след дъжда. По-цветна е стаята на Демиен, защото получава вече за втори път рози от непознатия художник.Портретът вече си има красива рамка. Мария се погрижи веднага за това... И сега е на почетно място над библиотекат ...
В този свят на лъжа и измама, човек какво би желал? Мисля си: “Дали мечтите могат да бъдат сбъднати?” Разбира се, че да, ама в света на илюзиите. А може би в света на приказките? В този свят човек може да се превърне в красива принцеса, която ще има всичко, което пожелае. Дори и дворец от скъпоценни ...
МАЙСТОРСТВО И ЧУВСТВО
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. ...
Вървях сам, бавно и спокойно, към малката къща, която бях купил в гората. От години мечтаех за това и най–после го бях осъществил. Скоро щях да живея сам, далеч от хората, със своите книги, мечти, мисли и вдъхновения. Дори кучето си бях оставил на брат ми. Бях изморен от града, от хората, от техните ...
Госпожа Неблагодарност беше повалена от поредната болест, сполетяла я несправедливо в живота ù. Първо, тя не пропусна да обвини и прокълне целия свят за това. Беше развила някаква кожна алергия към добрините и рога на изобилието, които непрекъснато ù се случваха с години наред. Таман се беше излекув ...
И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На дъщеря ми, с много обич
Сънуваш ли сега, принцесо? Спиш толкова сладко, както преди години, мое мило момиченце! А аз реших да ти напиша, да ти разкажа една приказка за лека нощ! Реших да ти разкажа за Любовта, която ти вече познаваш и носиш в сърцето си! Чудя се... какво да е ...
duffmckagan: Откога те търся за интервю, Любов, но ти си неоткриваема... Къде си?
Любовта: В болница...
duffmckagan: Какво ти е?!
Любовта: Страдам от сърдечна недостатъчност.
duffmckagan: Как така?! ...
Пътят е дълъг... А мнения много! И във всеки случай не всички от тях целят твоето добро и щастието ти... Животът ми мина в борба за чуждата радост и удовлетвореност и нито един път не пожертвах хорските усмивки, за да почувствам топлината на своята собствена... А времето мина, както листопадът, койт ...
Съмнението на Алоген II - Харизмата отменя състезанието
🇧🇬
- Който не е виждал младата Азра, не е виждал нищо – спокойните ръце на мъжа я уловиха за лактите и я придърпаха към себе си.
- А когато Азра остарее? – повдигна вежди жената.
Мъжът се приведе над нея.
- Тогава тия, които сме виждали младата Азра, ще тъгуваме за онези, които така и няма да могат да ...
Летя като птица. Крилете ми закриват слънцето и съм толкова близо до него, че сякаш ще ги изгори. Високо, горе, светът изчезна под облаците. Всичката мръсотия и гняв останаха там. Сивотата е заменена от розово, розовото на изгрева, розовото на залеза. Нощта вместо да прикрива ужаса, сега е необятен ...
КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...
XXXI
На следващото утро потеглихме за София. Майстор Ильо ни проводи, заедно с чираците си, придружаващи тежко натоварения му добитък. Неговият керван превозваше илядо подкови и клинци за конете на османската войска, която през София се придвижваше към Белград. Ильо беше задължен от кадията, да отка ...
Не угасвай
Тази нощ изгря звезда, по-красива и по-ярка от останалите. Това не е обикновена звезда. Тя се роди в момента, в който ти ме срещна и с всяка изминала вечер тя става все по-ярка, тъй както любовта ми към теб става все по-силна. Светлината ù проникна в сърцето ми и го излекува от дълбоката ...
Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...
Зорница и Феноменалното място Рупите
Зорница за пореден път разтвори дневника си. Той оставаше единственият "мълчалив събеседник", най-търпеливият и най-мъдрият!
Тя споделяше с него всичко - болки и радости, успехи и разочарования, надежди и стремежи.
Сега искаше да му разкаже за поредния ден, в кой ...
Обръщаш се назад - не виждаш любов, оглеждаш се наоколо - не намираш любов, поглеждаш напред - просто няма любов.
Тежкият ритъм в сърцето ти напира, търсиш нещо непознато, но не попадаш на нищо ново, потъваш в дълбоки размисли и заплетените мисли те поглъщат. А сега накъде?
Тихо обсипваш Вселената с ...
„Няма да умреш!!!”
В едни по-различни времена, когато имало безкрайни гори и поля – изпълнени с магически създания и хора, живял Келвин – младеж едва прехвърлил двадесет години, с огромен потенциал за воин и още по-голям – за магьосник.
Той имал мечта – да влезе в битка с боен рев – равняващ се по с ...
Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва пр ...
На мен вече ми писна.
Редовно ме спират по улицата.
- Ти ли си Пишпунта веее...?
- Да аз съм, защо?
- Ееее, Пишпунтааааа, само Нобелова награда за тебе беее... ...
duffmckagan: Честно да ти кажа, малко ме е страх да вземам интервю от теб, че ако ти задам някой по-неудобен въпрос и те подразня, не знам какви ще бъдат последствията!...
Смъртта: ...Смъртоносни!
duffmckagan: Именно!
Смъртта: Е, не съм чак толкова докачлива! Няма да те убия, просто ще ти съкратя жи ...
На фоне Ван Донгена (Дама в чёрной шляпке).
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отср ...
Звъни ми една позната миналата вечер и ми реве.
- Какво бе, момиче, стига рива, кажи скакво става?!
- Четох един стих, че младостта е безвкусна и незнам каква още, но общо взето гадна. После, че болестите са наказание отгоре, а аз съм настинала, значи... После в друг стих, че няма любов, щастие и зл ...
ПЕДАГОГИКАТА НА БАЩАТА
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...
С посвещение на един загубен приятел.
"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил."
Чувал ли си някога една от онези истории, които започват хубаво, после стават тъжни, а края им е неизвестен?! Сигурно си слушал и разказвал много такива. Но присе ...
Дочувах стъпките й, макар да не я виждах наблизо. Ненаситната тишина беше забола знамето си и крещеше в ушите ми, че нейна ще е плътта, от която ще шие чувствата ми. Не пожелавам дори на убиеца си подобен инцидент. Може би грешката беше в това, че заспах на страната, в която все още се чудеха чувств ...
Продължавам все така в тъмнината да се лутам,
все там в мрак от сивота и пепел.
Отново там съм, на прага на живота и смъртта,
отново жалка и бездомна.
И така, пак съм там – в задънената улица, ...
Аз съм една жена на 37. Почти съм преполовила живота си. Но още имам надежда. Понякога се чувствам сама и неразбрана. Понякога се чувствам стара, изхабена и смазана от живота. Поредният любовник си тръгва от мен. Не си тръгна. Направо бягаше. Толкова беше ужасен и отегчен от мен. Дреме ми. Ще си нам ...