Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко ...

Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие. ...

Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...

Вземи я, любовта не е присъда!
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат ...

Красива съм и страшна като бомба,
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита ...

Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

Една песен, по мой текст и музика, писана преди 14 години. Това е може би и първата песен, посветена на Кръстова гора. Днес открих един документален запис от бардфест в гр.София през 2004 г.
НА КРЪСТОВА ГОРА
Тук звезди на ята са накацали в клоните.
Тишина. даже изворът спи.
А тълпи богомолци спират ...

Едно от любимите ми произведения от далечната вече 2015. Надявам се времетраенето не ви изтощи, а напротив, да се отдадете напълно на възходящата преднамерена градация!
Приятно слушане!

"НЕДЕЙ"
Музика и текст: Орлин Дочев
Аранжимент: Момчил Колев
Изпълнител: дует СТАНИОЛИ
Куплет: ...

Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...

Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...

Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...

Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото, ...

О, лес, отново аз стаявам дъх
не чувствам никак твоя хладен лъх...
У мен лъстта заема бавно връх,
но девство ме покрива с леден страх...
Щом с него легнем сред листа и мъх ...

Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови ...