Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци, ...

Поети до поета – дал е Господ
и мъдрост, дето тежко да въздиша.
Разкрият ли законите му прости,
животът с чаша вино ще ги плисне.
И се напива първи точно оня, ...

Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...

В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш. ...

Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...

Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...

ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА.
Сега съм есенна топола...
Но мога (даже през деня)
да бъда истинска. И гола.
Обичай ме! Това е сън... ...

Какво ми трябва, за да съм добре?
Приятели, едно сърце, китара...
Очите на доброто ми дете,
ръцете на родителите стари,
гласът на по-голямата сестра ...

Иисуса
Посветено
Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги кафяви плитки и изумрудено зелени очи. "Новата ви съученичка Иисуса" – така ни я представи класната. Първоначално името ѝ ми заприлича на някаква пародия, нещо като Видка, или Желязка, но все ме влечеше ...

Зелени надежди и сини мечти –
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...

На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...

Изящна дама грациозно язди
красива, стройна, дореста кобила.
Напет барон с кон, черен като сажди,
с приятеля му, граф, ги коментират:
„За стойката й, графе, що да кажа ...

Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години. ...

На мама
Тя пожела, когато си отиде,
да посадя брезичка върху нея –
поне насън да мога да я видя,
как във листата, в клоните живее. ...

Да разделим ли тази нощ на две?
Ти – в твоята, аз – в мойта половина...
Заключих всички лоши светове,
но болката не ме подмина.
Не спим. И като прилепи в стъкло ...

Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...

Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...