Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна. ...

На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...

ПРЕДСКАЗАНИЕ
Р. Чакърова
Един изтъркан вече постулат
прескочен от законите ще бъде
и Дяволът – премъдър магистрат – ...

НЕ СЪМ
Р. Чакърова
Не се кълна във вярност, Майко свята...
Наричат ме "предател" и "беглец".
Какво не чух... И как боля душата ...

Намиране
Посветено
Изгуби ли ме някъде по стръмното?
От вятъра не чувам своя глас.
Една сълза изплакана по съмнало ...

На С.
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...

Ти знаеш ли коя съм аз сега?
По нищо не приличам на тогава...
Сладнеех. Днес горча като вина,
защото ти направи ме такава.
И бях добра. И лоша бях. Зависи – ...

Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...
По кожата ми лази пролетта,
погалва ме със вятърна небрежност –
подлъгвам се в ищаха да цъфтя...
Подлъгвам се да искам да обичам – ...

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...

Младостта бе дръзка и надменна дама.
Кръстосала бе крак връз крак.
Изпод капелата ѝ с цвят-циклама,
очите ѝ издаваха мерак.
Отпиваше от скъпия коняк. ...

Завръщания
В града на свойто детство щом се връщаш
и къщата позната пак намираш,
със обич прародители прeгръщаш,
макар и само в спомeн неумиращ. ...

Наивен си, Джингиби! Аз го доказах наяве.
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.
Кой го е еня за твоята мисия свята? ...

1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че ви ...

Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад. ...

Заспиваш
и моля се съня ти
да бъде цветен,
всяка болка
да те забрави. ...

Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.
Завършвам днес лирическа поема ...

Скъпи Откровенци! В навечерието на Коледните празници с Ме6 си позволихме да ви поздравим с една известна песeн. Автор на стиховете е великият шотландски поет Робърт Бърнс. Той ги пише около 1741 г., но текстът е бил публикуван едва след смъртта му през 1796 г.Всъщност Бърнс преработва само по-ранни ...