Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
3.5K результатов

Самотна майка на дъждовни вéчери 🇧🇬

Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
1.7K 12 25

О, същността ти е Вселена мила 🇧🇬

Обичам твоите превъплъщения...
И в пролет, в лято, в есен и във зима
усещам най-прекрасните творения.
В сърцето и в душата си ми прима,
и моите ден и нощ са окрилени, ...
2.2K 4 12

С море в сърцето 🇧🇬

Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...
1.5K 2 23

Самота 🇧🇬

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
3.3K 20 18

Когато 🇧🇬

По Д. Дамянов
Когато си на дъното на ада
и целият посърнал си от скомина,
цеди, превръщай в цветна лимонада
отровата от гнилите лимони. ...
3.3K 14 22

Не те забравям... 🇧🇬

Пресъхнаха ми устните
... за тебе...
Все пия, а все жадна си оставам.
Един копнеж безкраен,
непогребан. ...
1.6K 8 31

Отвъд живот и смърт 🇧🇬

Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове ...
2.2K 18 18

Стереотип 🇧🇬

Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...
1.2K 5 16

Узрях... 🇧🇬

***
Р. Чакърова
УЗРЯХ... И пълни са със спомени и вино
натегналите гроздове в душата ми.
Очите ми се реят все към синьото, ...
1.1K 2 5

Вяра 🇧🇬

Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...
4.1K 12 22

Предверие (live с Точка БГ) 🇧🇬

Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие, ...
5.9K 7 12

Смърт по принуда 🇧🇬

Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...
1.3K 3 8

*** 🇧🇬

Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...
и още толкова беззвучни рими ...
3.5K 17 31

Кошер в небето 🇧🇬

Кошер в небето
Прощални есенни писма
октомври вчера е написал.
Мъглата – с белия си плащ
загърна хребета умислен. ...
948 4 19

"Песничка” за лека нощ 🇧🇬

Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри... ...
4.3K 21 26

Синя стряха 🇧🇬

Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...
1.1K 2 10

Недодялан бастун 🇧🇬

От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...
1.7K 10 12

Салът 🇧🇬

Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна…
И от дългия път да починат ...
4.9K 5 6

Препис 🇧🇬

Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...
1.7K 6 9

Безкрайност 🇧🇬

Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето... ...
2.1K 14 21

Размисъл 🇧🇬

Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
2.1K 19 43

Свободен 🇧🇬

Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
4.3K 19 26

Мълчание 🇧🇬

Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина? ...
5.8K 39 81