Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1.1K результатов
Портрет на един простак
🇧🇬
Простакът винаги за себе си е прав,
но иска всеки друг да е съгласен.
Освен това не е и благ по нрав,
и фен е пръв на разговора празен.
Опиянява се от своя собствен глас ...
Искам да те покажа на всички, но ти живееш само в сърцето ми
🇧🇬
Да те покажа на всички искам.
В онази, червената рокля облечена.
Да изтичат очите на всички,
пред красотата ти естествена.
Да те хвана под ръка, едва дишайки. ...
Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.
-И всичко това е за ...
Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене, ...
… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ...
Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно. ...
По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...
Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши ...
Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен, ...
Хората са интересни създания. Всеки човек е различен сам по себе си и всеки вярва в нещо.
В какво вярвам аз ли?
Вярвам в много неща... В музиката (пеенето), в писането на стихове, в рисуването и изобщо във всичко, свързано с творчество. Защо вярвам в тези неща?
Защото всяко едно носи своята неповтор ...
Нека говорят. Словесната плява,
болката само ме правят добра.
Сол във водата, постеля корава,
хлябът от вчера, с дебела кора,
чужди трапези – аз винаги госта, ...
На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети ...
Ти помниш ли? Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда!
Целувките изгаряха плътта! ...
Докоснах залеза с душата си.
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд... ...
В небето тъмно тази нощ звездици не блещукат.
Луната някъде пътува, отсъства, навярно и тъгува.
Дори и вятърът притихнал, листата си шушукат.
Тя само трепка в мен, надежда съществува,
макар, че точно в този ден сърцето ми ревнува. ...
Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...
Моята баба, по майчина линия, имаше най-хубавите очи, с цвят на грах, в зрялост, когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо, докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най-дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интере ...